Какво представляват Десетте Божи заповеди? Какво ни учат те?

Мойсей е авторът на първите пет книги в Библията, които описват зараждането на израилеваата нация преди хиляди години. Мисията на Мойсей е да избави израиляните (или евреите), за да станат светлина за народите. Първоначално той ги извежда от робство в Египет с мащабна спасителна мисия, позната до днес като Пасха (или Песах). Тогава Бог освобождава израиляните по чудотворен начин, с който се намеква за бъдещото избавление на всички хора. Целта на Мойсей обаче е не само да изведе израиляните от египетско робство, но и да ги въведе в един нов начин на живот. И така, петдесет дена след Пасхата на избавлението Мойсей ги довежда в подножието на планината Синай (или Хорив), където Бог му дава законите за тях.

Какви са тези заповеди, които получава Мойсей? Целият набор от закони е доста дълъг, но първоначално Бог му дава няколко съвсем конкретни нравствени заповеди. Те са записани лично от Бога върху камък и са познати като Десетте заповеди (или Декалог). Тези десет постановления формират сбито обобщение на целия Закон – нравствените предпоставки преди даването на всичко останало. От този момент насетне те играят роля и на активен начин, по който Бог убеждава хората да се покаят.

Десетте заповеди

Ето текста на Десетте заповеди, записани от Бога върху камък, а сетне преписани от Мойсей в старозаветната книга Изход:

Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

3 Да нямаш други богове освен Мене.

4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.

9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

10 а на седмия ден, <който> е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

13 Не убивай.

14 Не прелюбодействувай.

15 Не кради.

16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. (Изход 20:1-17)

Стандартът на Десетте заповеди

В днешно време понякога забравяме, че това са именно заповеди. Те не са препоръки. Нито са предложения. В каква степен обаче самите ние им се покоряваме? Ето какво се казва в Библията непосредствено преди Мойсей да получи Десетте заповеди:

И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: … Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят. (Изход 19:3,5)

А ето какво се казва веднага след даването на Десетте заповеди:

После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. (Изход 24:7)

Нека да се замислим. Понякога в училищните ми изпити нашият преподавател ни даваше множество въпроси (напр. двайсет), ала сетне изискваше да отговорим само на някои от тях. Можехме например да си изберем които искаме 15 от тези 20 въпроси и да им дадем отговори в изпита. Всеки ученик си избираше онези, които му се виждаха най-лесни. По този начин учителят ни помагаше да имаме по-облекчен вариант на изпита.

Мнозина смятат, че с Десетте заповеди може да се отнасят по подобен начин. Мислят си, че когато е дал Десетте заповеди, Бог си е казвал: „Нека хората да си избират които и да е шест от тези десет.“ Разсъждаваме по такъв начин, понеже си представяме, че Бог като съдия ще измерва „добрите“ ни дела срещу „лошите“. И смятаме, че ако заслугите ни се окажат по-тежки от недостатъците ни, по някакъв начин с това ще съумеем да спечелим Божието благоволение, за да ни приеме на Небето. По тази причина мнозина от нас се опитваме да си изкараме религиозни заслуги, изпълнявайки религиозни дейности – като ходене на църква, джамия или храм; като молитви; като спазване на пости; като раздаване на помощи за бедните. И се надяваме, че с подобни действия някак си ще балансираме онези случаи, когато нарушаваме Десетте заповеди.

Ако обаче прочетем Десетте заповеди внимателно и честно, ще се уверим, че не такъв е техният замисъл. От хората се очаква да се покоряват на всичките заповеди – и то през цялото време. Това е изключително трудно и по тази причина много хора откровено се бунтуват срещу Десетте заповеди. Известният атеист Кристофър Хитченс атакува Стария завет именно с такива основания:

„Сетне идват прословутите забрани, които отричат убиването, прелюбодейството, кражбата и лъжливото свидетелстване. А накрая има забрана за пожелаване на… имуществото на „твоя ближен“… Вместо да се осъдят злодеянията, има странно формулирано осъждане на нечистите мисли… Изисква се невъзможното… Човек може насила да бъде възпрян от злодеяния…, ала да забраниш на хората дори да мислят за такива неща, е прекалено много… Ако бог наистина искаше хората да са свободни от подобни мисли, тогава трябваше повече да внимава, изобретявайки друг вид същества.“ (Christopher Hitchens. 2007. God Is Not Great: How Religion Spoils Everything. pp. 99-100)

Защо Бог дава Десетте заповеди?

Да си въобразяваме било че Бог би приел само половинчати усилия, било че е допуснал грешка, изисквайки невъзможното от нас – това означава, че не разбираме предназначението на Стария завет. Те са ни дадени, за да ни помогнат да идентифицираме в какво се състои нашият проблем.

Нека да го онагледя с пример. Представете си, че се е случило да паднете лошо на земята и ръката да ви боли. Обаче не сте сигурен дали имате някакви вътрешни наранявания. Имате ли счупена кост? Не сте сигурен дали ще се оправите от само себе си или се налага ръката ви да бъде гипсирана. Затова отивате на рентген и снимката разкрива, че наистина имате счупване. Способна ли е рентгеновата снимка да излекува ръката ви? Не, счупването си е там, ала сега вече знаете за него. Знаете също така, че ще се наложи да ви гипсират. Едва тогава ще има заздравяване. Рентгеновата снимка не разрешава проблема. Тя го разкрива, за да знаете какво лечение ви е необходимо.

Десетте заповеди разкриват греха

По същия начин Десетте заповеди са дадени, за да бъде разкрит и изявен един дълбок проблем в нас – нашият грях. Думата „грях“ буквално означава „да пропуснеш целта“, която Бог е поставил пред нас в отношенията ни спрямо околните, спрямо себе си и спрямо Него. Библията казва:

 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един. (Псалми 14:2-3)

Всеки един от нас е вътрешно покварен от греха. Този проблем е достатъчно сериозен, за да може Бог да каже за нашите „добри дела“ (които се надяваме, че ще изместят греховете ни) следното:

Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра. (Исаия 64:6)

Нашите праведни заслуги в религиозно отношение са само като „омърсена дреха“, когато ги съпоставим с нашите грехове.

Вместо да си дадем сметка за проблема обаче ние предпочитаме да се съпоставяме с околните хора (сравнявайки се с погрешен стандарт за чистота), мъчим се да придобием религиозни заслуги или пък просто се предаваме и се отдаваме на удоволствията. Така виждаме, че Бог ни е дал Десетте заповеди по следната причина:

Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха (Римляни 3:20)

Да сравним живота си срещу стандарта на Десетте заповеди, това е същото като да си направим рентгенова снимка, изобличаваща съществуващ вътрешен проблем. Десетте заповеди не са способни „да излекуват“ проблема. Те само разкриват проблема ясно и недвусмислено, за да може ние да се осъзнаем и да приемем лекарството, което ни е подготвил Бог. Вместо да продължаваме да се самозалъгваме, с помощта на Мойсеевия закон ние можем да видим себе си в правилна светлина.

Божият дар след нашето покаяние

Подсигуреното от Бога лекарство е предложеният от Него дар за прошка на греховете посредством смъртта и възкресението на Исус Христос. Този дар от Бога се предлага на всекиго от нас с единственото условие да се доверим и да повярваме в Исус Христос.

 Като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа (Галатяни 2:16)

Досущ както Авраам получава оправдание поради вяра в Бога, ние също може да получим праведност. Необходимо е обаче да се покаем за греха си. Покаянието често се разбира погрешно. То простичко означава „да променим мисленето си“ и включва отвръщане от греха и обръщане към Бога. Така Той може да ни даде дара на прошката и оправданието. Библията пояснява:

Затова, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа. (Деяния 3:19)

Обещанието на Бога към теб и мен гласи, ако се покаем и се обърнем към Него, тогава нашите грехове повече няма да се зачитат и Той ще ни даде живота.

Десетте заповеди в календара

Наред с онази първа Пасха и изпитанието пред Авраам, Десетте заповеди са нещо, с което Бог подпечатва своя план, за да бъдем ние сигурни, че именно Той го прави. По тази причина Той ни посочва и конкретния ден, когато дава Десетте заповеди на Мойсей. Изборът именно на този ден сочи към бъдещото идване на Святия Дух. Еврейският Празник на седмиците, наричан още Шавуот, отбелязва именно деня на даването на Десетте заповеди, а от друга страна също така съвпада с абсолютно точност с деня на Петдесетница в Деяния 2 глава, когато идва Святият Дух.

Даването на Десетте заповеди е онагледено спрямо Празника на седмиците и деня на слизането на Святия Дух на Петдесетница. Празникът на седмиците, Десетте заповеди и идването на Святия Дух се случват в един и същи ден в календара
Даването на Десетте заповеди е онагледено спрямо Празника на седмиците и деня на слизането на Святия Дух на Петдесетница. Празникът на седмиците, Десетте заповеди и идването на Святия Дух се случват в един и същи ден в календара

Даването на Десетте заповеди е онагледено спрямо Празника на седмиците и деня на слизането на Святия Дух на Петдесетница. Празникът на седмиците, Десетте заповеди и идването на Святия Дух се случват в един и същи ден в календара.

Фактът, че Божият Дух идва да обитава в сърцето на покаялите се хора на същия ден, когато се отбелязва даването на Десетте заповеди, е Божият отговор на оплакването на Кристофър Хитченс. Бог наистина изработва един нов вид същества – такива, в които живее Святият Дух. Оттук насетне ние имаме способността да се държим по различен начин. Прецизността в подбора на точния момент за пореден път показва Неговия почерк, написан върху платното на времето, за да бъдем уверени, че както Законът, така и Духът идват именно от Бога.

Достоверен ли е библейският текст? Или е понесъл повреди?

Въведение към текстуалната критика и Библията

В нашата научна и ерудирана епоха поставяме под въпрос много от ненаучните вярвания, които са споделяли поколения хора преди нас. Тази скептичност се отнася общо за всички религиозни писания и в частност за Библията. Мнозина от нас поставят под въпрос достоверността на Библията. Причината се корени в нещата, които знаем за Библията. В крайна сметка тя е написана преди две хиляди години. През всички тези хилядолетия не е имало печатарски машини, ксерокси или издателски дружества. Така първоначалните библейски ръкописи поколение след поколение са били преписвани на ръка, докато езици са се зараждали и са умирали, цели империи са се сменяли и нови сили са се издигали. При положение че самите оригинални текстове отдавна са изгубени, откъде да знаем, че всички тези текстове, които четем днес в Библията, са същите като написаното от първоначалните автори преди толкова много столетия?

Децата днес играят една игра, наречена „Развален телефон“. Сядат в кръг и някой прошепва дадена фраза в ухото на съседчето си, то на свой ред прошепва каквото е разбрало в ухото на следващото дете и така посланието се завърта в целия кръг. Последният произнася каквото е чул на глас и всички се разсмиват поради причудливите изменения на оригиналното изречение. Възможно ли е по подобен начин предаването на Библията от поколение на поколение да е повредило текста така, че днес да разполагаме със сериозно изменени спрямо първоначалните версии текстове?

Принципи на текстуалната критика

Разбира се, същият въпрос се отнася и за всички други антични писания. Таблицата по-долу онагледява процеса как древни текстове се съхраняват през времето. Показан е пример на документ, написан около 500 г. пр. Хр. (произволна дата за примера). Оригиналният текст не може да оцелее неограничено време и затова преди да се разпадне, да се изгуби или да се разложи, му се изготвя копие, което се нарича „манускрипт“ (съкратено: MSS). Това е първото копие на документа (I препис). С преписването са ангажирани специална група хора, наречени „книжници“. С течение на годините се налага да се правят нови копия на ръкописа (II препис; III препис…). Някои от тези копия на текста (да кажем III препис) успяват да се съхранят до наши дни. В примерната диаграма по-долу виждаме, че е намерен ръкопис, който е датиран от около 500 г. сл. Хр. Това означава, че разполагаме със съхранени древни копия на въпросния текст единствено след 500 г. сл. Хр. Тогава за периода между написването през 500 г. пр. Хр. и този най-стар препис от 500 г. сл. Хр. (обозначен с x на диаграмата) на практика не разполагаме с налични копия за проверка на точността. Всички преписи на документа от този период са изчезнали.

Например ако някъде между I препис и II препис са били допуснати (неволно или не) грешки при преписване на документа, ние няма как да знаем за това, тъй като не разполагаме с тези манускрипти. Така периодът преди най-ранното налично копие (който нарекохме x) е всъщност интервалът на текстуална несигурност. Следователно един от принципите за определяне на достоверността на антични текстове, е дължината на периода х. Колкото по-кратък е този период на несигурност, толкова по-голяма може да е сигурността ни за точното съхранение на въпросния документ при преписване.

Разбира се, обикновено днес са налични не един и два ръкописа на древните документи. Да допуснем, че разполагаме с два сходни манускрипта, които на дадено място имат разлика в текста:

Оригиналният автор на този текст е написал или „Йона“, или „Йоан“. Единият от двата ръкописа съдържа грешка. Въпросът е кой. Ако разполагаме само с тези два текста, ще е много трудно да дадем отговор на този въпрос.

Сега обаче си представете, че сме открили още преписи от същото съчинение:

Сега вече е далеч по-лесно да заключим в кой манускрипт е грешката. Далеч по-голяма е вероятността такава грешка да е допусната еднократно вместо цели три пъти. Следователно препис 2 съдържа грешка, а оригиналният автор е имал предвид „Йона“, а не „Йоан“.

Този простичък пример онагледява втори принцип за установяване на точност и интегритет на даден античен текст. Колкото повече ръкописи са налични, толкова по-лесно се виждат и се коригират грешките и толкова по-ясно става съдържанието на оригинала.

Текстуална критика на класически гръкоримски писания, съпоставени с Новия завет

Дотук изтъкнахме два индикатора, с чиято помощ се установява текстуалната достоверност на античните документи: (а) Измерва се времето между оригиналното съчинение и най-ранните запазени до наши дни налични преписи. (б) Изброяват се съществуващите днес манускрипти. Тъй като тези индикатори важат за всички древни писания, можем да ги приложим както към Библията, така и към други антични текстове: (1)

Автор Дата на написване Най-ранно копие Период x Брой копия
Цезар 50 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 950 години 10
Платон 350 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1250 години 7
Аристотел* 300 г. пр. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1400 години 5
Тукидит 400 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1300 години 8
Херодот 400 г. пр. Хр. 900 г. сл. Хр. 1300 години 8
Софокъл 400 г. пр. Хр. 1000 г. сл. Хр. 1400 години 100
Тацит 100 г. сл. Хр. 1100 г. сл. Хр. 1000 години 20
Плиний 100 г. сл. Хр. 850 г. сл. Хр. 750 години 7

* която и да е негова творба

Тези автори са сред най-големите имена на класическата древна литература. Техните съчинения са оформили облика на Западната цивилизация. Средно от техните писания разполагаме с не повече от 10-100 манускрипта, най-ранните измежду които са съхранени едва хиляда години след написването им. От научна гледна точка тези данни може да се приемат като контролна информация, тъй като съдържат литературни текстове (на класически автори), които днес се възприемат широко от учени и изследователи по цял свят.

Следващата таблица представя библейските писания (и в частност текстовете на Новия завет) според същите принципи за установяване на текстуална достоверност. Според обичайния научен подход за подобно изследване можем да направим сравнение между тези данни и контролната информация от предишната таблица. (2)

Манускрипт Дата на написване Най-ранно
копие
Период x
Папирус „Джон Райлъндс“ 90 г. сл. Хр. 130 г. сл. Хр. 40 години
Папирус „Бодмър“ 90 г. сл. Хр. 150-200 г. сл. Хр. 110 години
Папирус „Честър Бийти“ 60 г. сл. Хр. 200 г. сл. Хр. 20 години
Codex Vaticanus 60-90 г. сл. Хр. 325 г. сл. Хр. 265 години
Codex Sinaiticus 60-90 г. сл. Хр. 350 г. сл. Хр. 290 години

Броят новозаветни ръкописи е толкова огромен, че би било невъзможно всички те да се изброят в една таблица. Един изследовател (3), който е отделил години в проучване на този въпрос, споделя следното:

„В днешно време разполагаме с над 24 000 ръкописни копия от части от Новия завет… Нито един друг античен документ не би могъл дори да започне да си съперничи с това количество и с такива атестации. Само за сравнение, „Илиада“ от Омир е на второ място с 643 оцелели древни копия.“

Друг водещ учен от Британския музей (4) потвърждава това заключение:

„Изследователите са единодушни, че днес разполагаме в основни линии с автентичния текст на античните елински и римски автори… И все пак нашите познания за техните съчинения се осланят едва на шепа ръкописи, докато манускриптите на Новия завет наброяват… хиляди.“

Новозаветната текстуална критика и Константин Велики

Значителен брой от наличните днес манускрипти датират от дълбока древност. Вкъщи разполагам с книга, която описва най-старите запазени новозаветни документи. Въведението ѝ започва със следните думи:

„Настоящата книга предлага транскрипции на 69 от най-ранните новозаветни манускрипти… датирани от началото на II век до началото на IV век (ок. 100-300 г. сл. Хр.)… Тук се съдържат около две трети от целия текст на Новия завет.“ (5)

Тази информация има огромно значение, тъй като въпросните ръкописи се датират отпреди епохата на император Константин Велики (ок. 325 г. сл. Хр.) и много столетия преди Римокатолическата църква да се сдобие с огромна власт. В днешно време мнозина обвиняват Константин и католицизма във въвеждане на умишлени изменения на библейския текст. Това твърдение бихме могли да го подложим на проверка, ако съпоставим библейските преписи отпреди епохата на Константин Велики (тъй като са налични) с тези от по-късни времена. При подобна проверка се оказва, че текстовете са едни и същи. Посланието на библейските манускрипти, датирани отпреди 200 г. сл. Хр., е абсолютно същото като това на средновековните ръкописи, датирани след 1200 г. сл. Хр. Оказва се, че Библията не е видоизменяна нито от Римокатолическата църква, нито от Константин Велики. Това твърдение изобщо не е религиозно. То се основава изцяло на научни факти. Илюстрацията по-долу онагледява хронологията на манускриптите, на които се основава Новият завет.

Следствия от текстуалната критика на Библията

Какво можем да заключим от всичко казано дотук? Със сигурност най-малкото според онова, което можем да измерим обективно и емпирично (като броя на наличните ръкописи и изминалото време между написването им и най-ранните запазени преписи), можем да кажем, че автентичността на Новия завет е потвърдена далеч по-убедително от който и да е друг класически древен текст. Присъдата, към която ни тласкат доказателствата, най-добре може да се сумира със следния цитат: (6)

„Да се отнасяш скептично относно наличния текст на Новия завет означава да позволиш на цялата класическа античност да изчезне в мрака, тъй като никой друг документ от древните епохи не притежава толкова солидна атестация от библиографска гледна точка колкото Новият завет.“

С други думи, ако човек държи да бъде последователен – т.е. ако реши да оспорва достоверността на съхранения библейски текст, – тогава със същата лека ръка ще изхвърли и всичко останало, което имаме от древността. Подобно нещо не би допуснал никой образован историк. Ние знаем, че библейските текстове не са се изменили ни най-малко, въпреки че цели епохи, езици и империи са идвали и отминавали от времето, когато най-ранните запазени манускрипти предхождат всичко това. Например ние знаем днес, че библейският разказ за чудесата на Исус не е добавен от някой ревностен средновековен монах. Знаем го, понеже разполагаме с ръкописи, които предхождат средновековните монаси и които също съдържат дословно абсолютно същите чудеса на Исус.

Какво да кажем за преводите на Библията?

Какво да кажем обаче за грешките при превеждането на Библията и за наличието на толкова много различни библейски версии? Това не е ли показателно за невъзможността с точност да се определи какво в действителност са написали първоначалните автори?

Преди всичко, нека да изясним едно недоразумение. Мнозина смятат, че в днешния си формат Библията е преминала през множество преводачески етапи, като всеки следващ език е наследник на превод на някой друг език, например: гръцки – латински – средновековен английски – шекспиров английски – съвременен английски – днешни преводи. В действителност обаче всички съвременни библейски преводи са направени директно от оригиналните езици. При Новия завет преводаческият процес е от старогръцки език към съвременен език, а при Стария завет преводът се прави направо от староеврейски към съвременен език. Основните гръцки и еврейски оригинални текстове са едни и същи стандартни ръкописи. Така различията между библейските версии се дължат на становището на езиковедите и конкретните им решения как да преведат оригиналните изречения на приемния език.

Поради огромното количество класическа литература, писана на старогръцки език (на който е бил написан и Новият завет), днес е напълно възможно да се определят с точност оригиналните мисли и думи на оригиналните автори. В действителност различните съвременни библейски преводи потвърждават това. Вземете например добре познатият стих Йоан 3:16, преведен в няколко съвременни български варианта на Библията. Обърнете внимание на нюансите в подбора на думи, при което обаче значението и смисълът са абсолютно същите:

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Ревизирано издание на Библията)

„Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ (Синодално издание на Библията)

„Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот. (Съвременен превод)

Както виждате, между преводите няма разногласия. Всички казват едно и също нещо, но с различен подбор на думите и различен словоред.

В обобщение, нито времето, нито преводаческият процес са накърнили идеите и мислите, изразени в оригиналните библейски ръкописи. Първоначалното значение на тези книги не е недостъпно за нас. Днес знаем, че текстът в съвременните библейски преводи е абсолютно същият като онзи, който някога са записали оригиналните автори. Текстуално те са напълно достоверни.

Важно е да си дадем сметка какво показва и какво не показва това наше кратко изследване. Това не доказва, че Библията непременно е Божието слово, нито пък, че непременно е истинна. Може да се твърди (най-малкото според представените дотук свидетелства и аргументи), че макар оригиналните идеи на библейските автори да са предадени до нас с точност, това не доказва непременно дали тези идеи са верни (или дали идват от Бога). Това е така. Разбирането на текстуалната достоверност на Библията обаче ни предоставя изходна позиция, от която можем сериозно да се впуснем в изследване на библейския текст, за да проверим дали някои от тези останали въпроси може да получат отговор и за да се информираме какво е нейното оригинално послание. Библията твърди за себе си, че нейното послание е благословение от Бога. Ами ако действителност това е вярно? Отделете време, за да се запознаете с някои от най-значимите събития в Библията, които разясняваме в този уебсайт.

 

  1. McDowell, J., Evidence That Demands a Verdict, 1979, pp. 42-48
  2. Comfort, P.W., The Origin of the Bible, 1992, p. 193.
  3. McDowell, J., Evidence That Demands a Verdict, 1979, p. 40.
  4. Kenyon, F.G. (former director of British Museum), Our Bible and the Ancient Manuscripts, 1941, p. 23.
  5. Comfort, P.W., The Text of the Earliest New Testament Greek Manuscripts, 2001, p. 17.
  6. Montgomery, History and Christianity, 1971, p. 29

 

Прецизността и силата на Петдесетница

Денят на Петдесетница неизменно се пада в неделя. Тогава се отбелязва забележителен ден. Божията намеса обаче се разкрива не само в събитията от този ден, а също така и в отговора на въпросите кога и защо са се случили те. Във всичко това се съдържа и един изключителен подарък за теб.

Какво се случва на Петдесетница

Ако сте чували думата „Петдесетница“, вероятно имате представа, че това е денят, когато Светият Дух слиза, за да обитава в последователите на Исус. Именно тогава се ражда и Църквата (тоест “призованите”2 от Бога хора). Описанието на тези събития е във втора глава от библейската книга Деяния. На този ден Божият Дух се спуска върху 120 ученици на Исус, а те започват да говорят на висок глас на най-различни езици и диалекти. Поради тази причина хиляди посетители на град Ерусалим стават свидетели на случващото се. Именно пред това множество от хора апостол Петър произнася първата проповед с благата вест и „три хиляди души се прибавиха през този ден“ (Деяния 2:41). От онази петдесетна неделя насетне броят на евангелските последователи непрекъснато расте.

Този ден настъпва точно 50 дни след възкресението на Исус. Именно през тези петдесет дни учениците на Исус се убеждават, че Той действително е възкръснал от мъртвите. През петдесетната неделя те излизат на публично място и именно там настъпва историческото събитие. Независимо дали вярвате във Възкресението на Исус, вашият живот също е различен поради случилото се през онази Петдесетница.

Макар и правилно, това разбиране на Петдесетница не е напълно завършено. Мнозина днес търсят повторение на случилото се сред първите вярващи, очаквайки някакво подобно изживяване. Тъй като онези ранни ученици на Исус е трябвало „да очакват дара на Духа“, мнозина днес твърдят, че и ние трябва по подобен начин „да чакаме“ и че Духът ще дойде по подобен начин. По тази причина хората се молят и очакват Бог да направи за тях лично още една петдесетница. Подобно разсъждение всъщност допуска, че именно очакването и молитвите са предизвикали Божият Дух да слезе през онази Петдесетница. Подобно разсъждение също е погрешно в прецизността си, понеже записаната в Деяния 2 глава Петдесетница всъщност не е първата Петдесетница.

Петдесетница в Закона на Мойсей

„Петдесетница“ всъщност е старозаветен фестивал. Около 1500 г. пр. Хр. Мойсей постановява няколко национални празника, които да се отбелязват ежегодно. Първият празник на еврейската година се нарича Пасха. Именно в неговото навечерие е разпънат и Исус Христос. Точният ден на Неговото разпятие, когато се принасят в жертва пасхални агнета, е замислено като белег.

Вторият фестивал през еврейската година е този на Първите плодове. Мойсеевият закон указва, че той се отбелязва през „деня след“ пасхалната събота (т.е. в неделя). Именно в неделния ден Исус възкръсва, като по този начин възкресението Му се пада точно през празника на Първите плодове. При положение че Той е „първият плод“, това всъщност е обещание, че нашето собствено възкресение ще последва по-късно (за всички онези, които са повярвали в Него). Неговото възкресение буквално е „първи плод“ – също както предсказва този фестивал.

Точно петдесет дни след празника на Първите плодове евреите отбелязват Петдесетница. (Той още се нарича Празник на седмѝците, тъй като настъпва точно седем седмици по-късно.) Когато настъпва събитието от Деяния 2 глава, юдеите вече са празнували Петдесетница в продължение цели 1500 години. Причината да има толкова много хора от цял свят в Ерусалим през този ден, за да чуят посланието на апостол Петър, е тъкмо защото те са се стекли в града, за да отбележат старозаветната Петдесетница. Днешните евреи продължават да празнуват този фестивал, наричайки го Шавуот.

В Стария завет четем как се е отбелязвал празникът на Петдесетница:

… до следващия ден след седмата събота да изброите петдесет дни и тогава да принесете жертва от ново жито на Господа. Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове на Господа. (Левит 23:16-17)

Прецизността на Петдесетница – свидетелство за висш Разум

Петдесетницата в Деяния 2 глава настъпва точно през същия ден от годината, когато се отбелязва и старозаветната Петдесетница (Празникът на седмѝците). Разпятието на Исус Христос става на Пасха, Възкресението на Исус настъпва в деня на Първите плодове, а Петдесетницата в Деяния 2 глава съвпада изцяло с юдейския Празник на седмѝците. Всичко това показва, че има един висш Разум, който стои зад тези съвпадения и насочва човешката история. При положение че през годината има толкова много дни, как е възможно Разпятието, Възкресението и идването на Светия Дух да се случат тъкмо навръх въпросните три старозаветни фестивала? Очевидно всичко това е плод на предварителен замисъл. Подобна прецизност говори за нечий Разум, който я е планирал.

Новозаветни събития, случили се точно на трите пролетни старозаветни фестивала
Новозаветни събития, случили се точно на трите пролетни старозаветни фестивала

Измислил ли е Лука „Петдесетница“?

Според някои авторът на книгата Деяния на апостолите Лука е измислил събитията от 2 глава, нагласяйки ги „да се случат“ тъкмо през празника Петдесетница. В такъв случай той би бил въпросният „разум“ зад съвпаденията. Неговият разказ обаче изобщо не казва, че Деяния 2 глава „изпълнява“ празника на Петдесетница, и дори не го споменава. Защо би му било нужно да измисля толкова драматични събития тъкмо през този ден, а в крайна сметка така и да не го сподели с читателите си? Впрочем Лука е толкова добър в детайлния разказ (но не и в тълкуванията му), че мнозина днес изобщо не си дават сметка, че събитията от Деяния 2 глава се случват именно по време на старозаветния празник Петдесетница. Мнозина си мислят, че в Деяния 2 глава се описва първата Петдесетница в историята. След като толкова много хора днес не са наясно за връзката между тези неща, тогава Лука би се озовал в невъзможната ситуация да е гений в изобретяването на връзката, но да е напълно неумел в изявяването ѝ.

Петдесетница – една нова сила

Вместо това Лука изтъква едно старозаветно пророчество от Книгата на Йоил, в което се предсказва, че един ден Духът на Бога ще се излее върху всички народи. Случилото се в Деяния 2 глава изпълнява именно това предсказание.

Една от причините защо Евангелието е „добра вест“ е това, че в него се съдържа сила, за да можем да живеем по различен начин – по-добре. Животът сега е съюз между Бога и човека. Този съюз се осъществява чрез идването на Божия Дух, за да живее вътре в нас. Именно това започва в деня на Петдесетница от Деяния 2 глава. Добрата вест е в това, че днес е възможно да живеем на различно равнище – във връзка със самия Бог посредством Неговия Дух вътре в нас. Ето какво казва Библията:

… в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение, 14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога. (Ефесяни 1:13-14)

И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. (Римляни 8:11)

И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. (Римляни 8:23)

Обитаването на Божия Дух вътре в нас също е един от първите плодове, понеже Духът е залог за това, че нашата трансформация в „Божии деца“ ще бъде завършена.

Евангелието предлага изобилен живот не посредством притежания, удоволствия, статут, богатство или които и да е други преходни неща от този свят, които според Соломон са просто един голям празен балон, а чрез присъствието на Светия Дух вътре в нас. Ако това е истина – ако Бог действително е готов да обитава вътре в нас и да ни придава сили – значи ето какво представлява добрата вест. Старозаветната Петдесетница с празнуването на изпечен с квас хляб онагледява този изобилен живот. Прецизността между празниците в Стария завет и в Новия завет е съвършено свидетелство, че именно Бог е онзи Разум, който стои зад тези събития и зад тези сила за изобилен живот.

Загадката на предсказанията на Псалом 22

Преди няколко години мой колега на име Джей дойде при бюрото ми. Джей е ерудиран и интелигентен човек – и категорично не приемаше християнското евангелие. Беше обаче доста любознателен и затова помежду ни неизменно се завързваха топли и открити разговори. Когато веднъж разбрах, че никога не е отварял Библията, го предизвиках да я прегледа.

Известно време по-късно той дойде в кабинета ми с Библия в ръка, за да ме увери, че е започнал да я чете. Беше я отворил на произволно място. Запитах го какво е прочел там. Ето как протече разговорът ни:

— Чета от Псалмите, глава 22 – каза той.

— Така ли? – отвърнах. – И какво откриваш там?

— Май става дума за разпъването на Исус – предположи Джей.

— Добро предположение – се засмях аз. – Само че си подранил с около хиляда години. Псалом 22 е съчинен от цар Давид някъде през 1000 г. пр. Хр. Докато разпъването на Исус е станало през 30 г. сл. Хр., тоест цели десет века по-късно.

Джей не си даваше сметка, че книгата Псалми не е житие на Исус, писано от негови съвременници. Псалмите са еврейски богослужебни песни, съчинени от древни служители на Бога около 1000 години преди времето на Исус. Джей беше чувал откъслечни истории за Исус като тази за разпятието. А сега, отваряйки Библията напосоки, беше попаднал на текст, който според него описваше именно тази случка. Без да може да се ориентира в библейската хронология, той беше допуснал, че чете описание на разпъването на Исус, което днес светът нарича Разпети петък. Двамата се посмяхме от сърце поради тази негова невинна грешка при първия му сблъсък с четенето на Библията.

Сетне запитах Джей какво всъщност съзира в Псалом 22, което го кара да си представи разпятието на Исус. Така започна нашето малко изследване. Приканвам ви да обърнете внимание на някои сходни детайли, които забеляза Джей, когато съпоставихме текстовете едни до други. За улеснение съм маркирал в сходни цветове онези пасажи, които описват едни и същи неща.

Съпоставка на евангелските разкази за Разпятието с детайли от Псалом 22

Детайли от очевидци на Разпятието Псалом 22, написан 1000 г. пр. Хр.
(Мат. 27:31-48) 31 Отидоха да Го разпънат… 39 А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави: 40 Спасѝ Себе Си! Ако си Божи Син, слез от кръста. 41 И главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден
46 Около деветия час Исус извика…: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?48 И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие.(Марк 15:16-20,37) 16 Войниците Го заведоха вътре в двора… 17 Облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха. 18 И почнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю юдейски! 19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и Му се кланяха, коленичейки. 20 След като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат37 А Исус като издаде силен глас, издъхна.(Йоан 19:33-34) 33 …Не Му пречупиха пищялите. 34 Един от войниците прободе с копие ребрата Му. и веднага изтече кръв и вода. 41 беше разпънат…(Йоан 20:25) Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите… [Тома](Йоан 19:23-24) 23 Като разпънаха Исус, войниците взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и долната дреха… 24 И си казаха: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде.
1 Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми? 2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой. […]

7 Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава8 Упова се на Господа – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

9 Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди. 10 На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

12 Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. 13 Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

14 Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми костисърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми. 

15 Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми. И си ме свел в праха на смъртта. 16 Кучета ме наобиколиха. Обкръжи ме глутница злодеи.

Прободоха ръцете ми и краката ми17 Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен18 Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

Историята как Джей достигна до логичното заключение, че Псалом 22 е описание от очевидец на екзекуцията от Разпети петък, повдига основателния въпрос:

Как да обясним сходствата между разказите за Разпятието и Псалом 22?

Чисто съвпадение ли е, че толкова много подробности съвпадат – чак до разделянето на горните дрехи на Исус (войниците разделят помежду си съшитите дрехи по шевовете им) и хвърлянето на жребий (за несъшитата дреха войниците теглят жребий)!? Псалом 22 е съчинен столетия преди изобретяването на екзекуцията чрез разпъване на кръст, а при все това в него се описват конкретни детайли (пробождането на ръце и нозе; излизането на кости от стави поради висенето на тялото). Освен това според Евангелието на Йоан от тялото на Исус изтича кръв и вода, когато един войник забожда копие в него. Това показва, че около сърцето му е имало струпване на течност. Следователно Исус е издъхнал от сърдечен удар. Това отговаря на описанието в Псалом 22:14: „Сърцето ми стана като восък.“

Псалом 22 звучи като разказ на очевидец. Как обаче е възможно това, при положение че е написан цели хиляда години по-рано?

Псалом 22 е боговдъхновено описание

В евангелията Исус подчертава, че всички подобни съвпадения всъщност са изпълнения на древни пророчества. Бог е вдъхновявал редица старозаветни пророци стотици години преди раждането на Исус да предсказват определени подробности около Неговия живот и Неговата смърт, за да можем ние да се уверим, че всичко това е част от плана на Бога. Пророческото осъществяване е като един вид небесен подпис върху събитията от Разпети петък, тъй като никой човек не би могъл да прозре и предскаже с толкова дребни детайли нещо случващо се столетия по-късно. Това е доказателство, че Бог работи и се намесва в историята на човечеството.

Натуралистично обяснение на Псалом 22

Други смятат, че сходствата между Псалом 22 и събитията от Разпети петък се дължат на старанията на евангелските автори „да напаснат“ случващото се към предсказанията. Това обяснение обаче не взема предвид разказите на историци извън Библията. Йосиф Флавий и Тацит описват следното:

“По онова време имаше един мъдър човек… на име Исус… добър… и добродетелен. И мнозина измежду юдеите и другите народи станаха негови последователи. Пилат го осъди да бъде разпънат и да умре” (от съчинението на еврейския историк Йосиф Флавий Древности, xviii. 33, писано около 90 г. сл. Хр.).

“Христус, основателят на името, бе умъртвен от Понтий Пилат, прокуратор на Юдея, при управлението на Тиверий” (от съчинението римския историк Тацит Хроники, XV. 44, писано около 117 г. сл. Хр.).

Историческите описания на такива изследователи потвърждават евангелския разказ за разпъването на Исус. Това е от особено значение поради факта, че много от детайлите в Псалом 22 са всъщност конкретни наблюдения на начина, по който страда и умира човек, разпънат на римски кръст. Ако евангелските автори са искали „да напаснат“ събитията спрямо текста на Псалом 22, тогава буквално е трябвало да си измислят цялото Разпятие. Нито един историк обаче от онази епоха не оспорва изпълнението на смъртната присъда на Исус, а Йосиф Флавий дори изрично отбелязва, че екзекуцията е била чрез разпъване на кръст до смърт.

Псалом 22 и наследството на Исус

Освен това Псалом 22 не приключва с 18 стих от таблицата по-горе. Той продължава с още текст. Обърнете внимание на триумфалното настроение към края – и то след като разпънатият е издъхнал!

26 Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно! 27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите, 28 защото царството е на Господа и Той владее над народите. 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта – и никой не може да опази живота си. 30 Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение. 31 Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това. (Псалом 22:26-31)

Тук вече не става дума за детайли от нечия смърт. Тези неща бяха предмет на първата половина от този псалом. Сега авторът на текста адресира наследството на умъртвения – неговото „потомство“ и „идещото поколение“ (30 ст.).

За кого иде реч?

Става дума за нас, които живеем 2000 години след разпъването на Исус. Псалмистът пише, че „потомството“ на онзи, който е бил умъртвен с толкова ужасяваща смърт, ще Му служи и ще разказва навред за Него. Стих 27 предсказва какъв ще е географският обхват на всичко това – до „всички земни краища“. Хора измежду „всички племена на народите“ ще си спомнят за Него и ще се обръщат към Господа според този стих. По-нататък 29 стих предсказва, че онези, които не могат да опазят живота си (явно това сме всички ние, понеже всеки от нас е смъртен), един ден ще се поклонят пред Него. Праведността на този екзекутиран Човек ще се възвестява на бъдещите поколения (които още не са се родили по времето на смъртта Му, 31 ст.).

Заключението на Псалом 22 няма нищо общо с въпроса дали евангелските разкази са „напасвали“ или са описвали събитията около Разпятието, понеже сега текстът се обръща към една бъдеща епоха – нашата. Авторите на евангелията са живеели през първи век. По никакъв начин те не са можели да си представят въздействието на смъртта на Исус до нашето време двайсет века по-късно. Няма как да са знаели какво ще е то.

Едва ли би било възможно въздействието на Исус върху нас да се опише по-сполучливо от това, което виждаме във втората половина на Псалом 22. Дори и само да се огледаме по какъв начин целият свят отбелязва Разпети петък, това би било достатъчно наблюдение как онази екзекуция продължава да влияе и днес, две хиляди години по-късно. Изпълнението на заключителните думи на Псалом 22 е също толкова прецизно, колкото и това на първите стихове, описващи смъртта на Исус.

Кой друг в цялата човешка история би могъл да претендира, че подробностите около неговата смърт и въздействието от неговия живот са предсказани с толкова точност хиляда години по преди него?

Надявам се подобно на моя колега Джей и вие също да отделите време, за да се запознаете с Псалом 22 на фона на кръстната смърт на Исус. Ще е необходимо да положите известни усилия. Но упражнението си струва, понеже Човекът, за когото пророкува Псалом 22, е казал и следните думи:

“Аз дойдох, за да имат живот, и то пълноценно!” (Йоан 10:10).

Тук е целият евангелски разказ за Разпети петък, предсказан в Псалом 22. А тук е обяснен подаръкът за теб.

 

Как се предсказват подробностите около смъртта на Христос?

В последната статия се запознахме с предсказанието на Даниил, че Христос ще бъде „отсечен“ след определен цикъл години. Тези пророчески думи се сбъдват в деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим. Там той е наречен Помазаник (Христос) точно 173 880 дни след издаването на персийския указ, според който град Ерусалим да бъде изграден наново. Думата „отсечен“ ни праща към образа на Клона, който се възражда от мъртъв пън, описан от Еремия. Ала какво се има предвид?

Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия
Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия

В своята книга Исая споделя и други пророчества, използвайки картини различни от тази за Клона. Една от тях е тази за идващия Служител. Кой ще бъде той? Какво ще върши? Подробно ще разгледаме един откъс от книгата. По-надолу го цитирам точно и в пълнота, като само на места съм добавил моите пояснения.

Идващият Служител. Пълният текст от Исая 52:13-53:12

Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали. (Исая 52:13-15)

Разбираме, че този Служител ще бъде мъж, понеже Исая използва за него местоимения в мъжки род – „той“, „му“. Пророкът описва и бъдещи събития свързани с него („ще се извиси и издигне“, „ще удиви“ и т.н.), тоест пророчеството касае дори детайли от бъдещето. За какво се отнася то обаче?

Когато принасяли жертва за греховете на израилтяните, еврейските свещеници ги поръсвали с кръв от жертвено животно като символ, че прегрешенията им са покрити/скрити и няма да бъдат наказани за тях. Тук обаче ни се казва, че Служителят ще поръси „много народи“, което означава, че както старозаветните свещеници са опрощавали заради смъртта на жертвеното животно греховете на израилтяните, така този Служител ще прости греховете на всички народи. Това е в съзвучие с предсказаното от пророк Захария, че Клонът ще бъде Свещеник, а едновременно с това и Цар (само свещеникът е имал правото да поръсва хората с кръв) . Всеобхватният израз „много народи“ следва исторически достоверните обещания, дадени векове по-рано на Авраам, че „всички народи“ ще бъдат благословени чрез неговия Потомък.

Служителят, който ще „поръси много народи“, няма да има красив изглед, нито привлекателен образ. Исая казва, че Той „нямаше благообразие, нито приличие, за да го гледаме“. И макар да не е напълно ясно какво ще извърши, един ден народите „ще разберат“.

Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. (Исая 53:1-3)

Въпреки, че Служителят ще спаси много народи, Той ще бъде „презрян“ и „унизен“, „човек на скърби“ и „навикнал на печал“.

Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:4-5)

Служителят ще поеме „нашата“ болка, ще бъде „наказан“, „наранен“ („прободен“ в някои преводи) и „бит“’. Неговото наказание ще донесе на нас (които сме част от „многото народи“) „мир“ и изцеление.

Пиша тези редове в деня на Разпети петък. Библейски и светски източници показват, че на този ден преди около 2000 години Христос е бил разпънат на кръст (а Исая пише това пророчество повече от 700 години преди появата на Исус). Пророкът предсказва, че Служителят ще бъде „прободен“ (стотици години преди римляните да въведат разпъването като смъртно наказание) и това се изпълнява буквално при кръстната смърт на Исус.

Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.(Исая 53:6)

В Покварени – да пропуснеш целта видяхме, че библейското определение за „грях“ е „да пропуснеш поставена цел“. Като заблудила се стрела ние вървим „по своя си път“. Този Служител ще поеме върху себе си именно онзи грях, който носим ние, хората.

Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. (Исая 53:7)

Служителят ще бъде като агне, водено на „клане“. Той обаче няма да възрази и даже няма „да отвори устата си“. В Авраам: как ще се погрижи Бог видяхме, че на мястото на сина на Авраам умира един овен. Това животно бива принесено в жертва. Години по-късно на същото географско място (планината Мория = Ерусалим) ще бъде „заклан“ и самият Исус. Помните, че по време на Пасхата се заколваше агне – Исус също е „заклан“ по време на Пасхата.

 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт… (Исая 53:8)

Този Служител е „отсечен“ („изтръгнат“) от „земята на живите“. Точно тези думи използва Даниил, когато предсказва какво ще се случи с Христос, след като бъде обявен за Месията. Исая предсказва с подробности, че Той ще бъде „отсечен от земята на живите“ – т.е. ще умре. И така, в деня на Разпети петък Исус умира, буквално бивайки „отсечен от земята на живите“, само няколко дни след като е обявен за Месия в деня на триумфалното влизане в Ерусалим.

Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.(Исая 53:9)

Въпреки че Исус е екзекутиран подобно на престъпник („определиха гроба му сред злодеите“), новозаветните автори са записали, че един богат човек от управляващия Синедрион на име Йосиф от Ариматея взема тялото му и го погребва в гробница, приготвена за него самия (Матей 27:60). Исус буквално изпълнява и двете условия на едно противоречиво предсказание – въпреки, че „определиха гроба му сред злодеите“, той е бил погребан „при богатия“.

Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. (Исая 53:10)

Тази жестока смърт не е някаква трагична случайност или следствие на лош късмет. Такава е Божията воля – Неговият син да бъде „смазан“. Но защо? Според закона за жертвоприношенията, даден на Мойсей, агнетата били принасяни в жертва на мястото на човека, който е извършил грях, за да бъде той оправдан. По същия начин този Служител (Христос) дава живота си като „принос за грях“. За чий грях обаче? Ако си припомним какво казахме по-горе за това, че „много народи“ ще бъдат „поръсени“, ще разберем че става въпрос за греховете, извършени от тези „много народи“ – тоест за всички онези, които „се заблудиха“ и „се отбиха от пътя си“. Исая говори и за нас – за теб и за мен.

С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. (Исая 53:11)

Въпреки че текстът за Служителя дотук е доста тежък, изведнъж тонът се сменя и зазвучава много оптимистично и дори победно. След ужасяващото страдание (отсичането от земята на живите и полагането в гроб), този Слуга ще види „светлината на живота“. Значи Той ще се върне към живота! Вече писах по въпроса с възкресението. Исая предсказва и него.

След като види „светлината на живота“, този Служител ще „оправдае“ мнозина. Да „оправдае“ е същото като да даде „праведност“. Спомнете си, че на Авраам му е „вменена“ или дадена праведност. По подобен начин Христос ще „оправдае“, ще вмени праведност на „мнозина“.

Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай. (Исая 53:12)

Този текст, предсказващ идването на Служителя, загадъчно сочи към разпъването и възкресението на Исус, карайки някои критици да твърдят, че евангелията са писани с цел да се напаснат към този пасаж. Ала със своето заключение Исая се противопоставя на тези критики. Заключението не е предсказание за разпятието и възкресението, а по-скоро за въздействието на тази смърт много години по-късно.

Какво точно предсказва Исая? Макар че ще умре като престъпник, този Служител един ден ще се нареди сред „великите“. Няма как авторите на евангелията да напаснат своите разкази с тази част от пророчеството, защото евангелията са писани само няколко десетилетия след разпъването на Исус, когато влиянието от Неговата смърт е още под съмнение. В очите на света по онова време Христос все още е бил просто екзекутиран водач на една малка секта. Днес, 2000 години по-късно, виждаме влиянието, което животът и смъртта на Христос са оказали в нашия свят, и разбираме как това го прави „велик“. Няма как евангелистите да са предвидили това. Но Исая го предсказва. Чрез своята доброволна жертва Служителят, известен още като Клона, започва да привлича към себе си хора, които го почитат като Бог, както впрочем предсказва и самият Той, наричайки се пред управниците на Израил „Човешкият син“.

 

Клонът: Израснал тъкмо навреме, за да… „бъде отсечен“

Изследвахме темата за Клона, която се засяга в посланията на няколко от старозаветните пророци. Видяхме, че още през 600 г. пр. Хр. пророк Еремия продължава темата, която 150 години по-рано е започнал Исая. Еремия заявява, че този Клон ще бъде цар. В предишната статия видяхме, че Захария, който следва Еремия, предсказва, че на този Клон ще бъде дадено името Исус и че в Него ще се съчетаят и двете роли – тази на цар и тази на свещеник – нещо, което никога до този момент не се е случвало в историята на Израил.

Гатанката на Даниил за планираното идване на Помазаника

Това обаче не е краят. Пророк Даниил, който живее в периода между Еремия и Захария, директно споменава „Помазаника“ (който, както видяхме тук, е именно „Христос“ или „Месията“). Същевременно с това той се връща към темата за Клона под формата на забележителна гатанка, предсказваща кога ще се разкрие Месията. Около 538 г. пр. Хр. той пише следното:

От времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици… И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:25-26)

 Понеже Помазаникът е Христос, т.е. Месията, очевидно Даниил пише за Христос, който предстои да дойде. Пророкът определя точно време за начало на идването му („излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим“), точен интервал от време („седем седмѝци“ и „шестдесет и две седмѝци“), които ще завършат с разкриването на това, кой е Христос (т.е. Помазаникът), който след това ще бъде „отсечен“. Цялостната структура на това пророчество изглежда достатъчно ясна. Можем ли обаче реално да проследим това разкриване на Христос? Нека започнем от мястото, където започва да тиктака този пророчески часовник.

Издаването на указа за съграждането на Ерусалим

Около сто години след Даниил евреинът Неемия е назначен като виночерпец в двора на персийския император Артаксеркс. Това той е имал достъп до най-върховнаа власт в Персийската империя. От тази си позиция Неемия моли императора за разрешение и указ да възстанови и съгради наново Ерусалим. Ето как самият той описва събитията:

В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан… отговорих на царя: ако е угодно на царя… то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам… Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея… И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. (Неемия 2:1-9)

 Виждаме указ за възстановяването на град Ерусалим, подплатен с царски писма и с военната мощ на Персийската империя. Тъй като персийският император Артаксеркс е историческа фигура, а за този указ се посочва, че е издаден в двадесетата година от управлението му (в месец, който евреите наричат нисан), можем да определим точно кога се случват тези събития. Артаксеркс се възкачва на персийския престол непосредствено след смъртта на баща си Ксеркс през декември 465 г. пр. Хр.(1), а указът е издаден през месец нисан (март-април) 20 години по-късно. Това поставя събитията през март 444 г. пр. Хр.(1)

Седем седмѝци“ и шейсет и две седмѝци“

Какви са тези „седмѝци“, с които Даниил измерва времето? В Мойсеевия закон се постановява цикличен период от седем години, в който земята трябва да си почива от земеделска обработка. Ето как е описано това:

Кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня; шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота Господня (Левит 25:2-4)

В този контекст Даниил използва „седмѝци“ в смисъла на цикъл от седем години. Така седемте „седмѝци“ и шейсет и двете „седмѝци“ аритметически се равняват на (7+62) x 7 = 483 години.

Година с 360 дни

Обичайната дължина на една година леко усложнява нещата. Днес използваме мярката за година по слънчевия календар (=365.24219879 дни за година), защото можем с точност да определим въртенето на Земята около Слънцето. В онези времена е било разпространено изчисляването на дните в годината да става на базата на въртенето на Луната по т.нар. лунен календар (което и до днес се е запазило в ислямския календар, давайки 354 дни в годината), тоест 12 месеца по 30 дни, което прави 360 дни на година. В западния свят се въвежда високосна година (от 366 дни), за да се компенсира непълният ден (като в определен период някои високосни години се пропускат). В древните култури на Египет, Вавилон, Индия и Гърция се използва лунен календар с 360-дневна година. На него очевидно се базират и годините, споменати от Даниил. Още причини за ползването на лунния календар с 360 дни в година можете да намерите тук.

Планираното идване на Христос

Предвид горната информация не е трудно да изчислим кога според Данииловото пророчество трябва Христос да дойде на света. Ако умножим 483 години по 360 дни, се получава:

483 години x 360 дни/година = 173 880 дни

В нашия съвременен календар това би се равнявало на 476 слънчеви (тропически) години с 25 дни остатък (173880:365,24219879 = 476 и 25 остатък).

Начална тока на тези изчисления стана указът на Артаксеркс, издаден на 5 март 444 г. пр. Хр. Като добавим 476 слънчеви (тропически) години към тази дата, получаваме 5 март 33 г. сл. Хр. (Нулева година не съществува, в календара 1 г. пр. Хр. и 1 г. сл. Хр. са една и съща година, така че аритметически -444 + 476 +1 = 33).

Сега ако добавим остатъка от 25 дни към 5 март, 33 г. сл. Хр. получаваме 30 март 33 г. сл. Хр., което е онагледено в следващата времева линия. Както казва Хьонер (чиито изчисления цитирам):

„Когато добавим 25 дни към 5 март (444 г. пр. Хр.), стигаме до 30 март (33 г. сл. Хр.), който е десетият ден на еврейския месец нисан. Това е денят на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим.“

Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977, p. 16.

Линия на Данииловото пророчество от „седмѝци“, водещо до триумфалното влизане на Исус в град Ерусалим

Денят на триумфалното влизане в Ерусалим

Цветница и денят, когато се състои влизането на Исус в Ерусалим. Ако се базираме на предположенията по-горе с помощта на аритметиката, откриваме, че гатанката на Даниил за „седмѝцата“ ни отвежда точно до онзи ден, когато Исус е представен пред еврейския народ като Цар или Христос (Помазаник). Знаем това, защото пророк Захария (който предсказва и името на Христос), пише следните думи:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. (Захария 9:9)

Според пророка очакваният от евреите цар ще се разкрие, като влезе в Ерусалим, яздейки осел (магаре), придружаван от ликуващи множества. В деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим – ден, предсказан от пророк Даниил, – Христос влиза в града, възседнал магаре. Евангелист Лука описва случката така:

А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти. (Лука 19:37-42)

В този текст Исус плаче за жителите на Ерусалим, защото не са разпознали деня, предсказан им и от Захария, и от Даниил. И понеже не разбират, че е настъпил този специален ден, когато Христос ще разкрие защо е дошъл, ще се случи нещо неочаквано. В следващите редове на същия откъс от гатанката на Даниил пророкът предсказва бъдещите събития:

И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:26-27)

Вместо да се възкачи на престола и да управлява, Помазаникът (Христос) няма да притежава „нищо“ и ще бъде „отсечен“. Като използва думата „отсечен“ (някои библейски преводи я заменят с „убит“), Даниил прави препратка към „Клона“, който израства от отсечения пън на Есей, за който отдавна е пророкувал Исая. Темата се доразвива Еремия, името му се предсказва Захария, а времето на идването му се пророкува и от Даниил, и от Захария. Този Клон ще бъде „отсечен“. След това град Ерусалим ще бъде разрушен (което се случва през 70 г. сл. Хр.). Как обаче ще бъде „отсечен“ този Клон? В следващата статия ще се върнем към думите на пророк Исая, за да получим едно доста живо описание.

(1) Harold W. Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977.

 

Откъде идва думата „Христос“ в името на Исус Христос?

Понякога задавам на хората въпрос какво е фамилното име на Исус. Често отговарят: „Мисля, че е Христос, ама не съм сигурен.“ После ги питам: „Означава ли това, че когато е бил малко момче, Йосиф Христос и Мария Христос са водели малкия Исус Христос на пазара?“ Като чуват така формулирания въпрос, обикновено си дават сметка, че Христос не е фамилното име на Исус. В такъв случай откъде идва думата „Христос“? И какво означава тя? Именно с този въпрос ще се занимаваме в тази статия.

Превеждане и транслитериране

Първо, трябва да уточним един преводачески въпрос. Понякога преводачите вземат решение да използват сходни звуци, а не да превеждат значението – особено когато иде реч за имена или наименования. Този процес се нарича „транслитериране“. При работата с библейски текст преводачите вземат решение дали нейните думи (и особено имената и титлите) би било по-добре да се превеждат (по значение) или да се транслитерират (по звук). Няма конкретно правило в това отношение.

Септуагинта

Първият библейски превод е направен през 250 г. пр. Хр., когато Старият завет е бил преведен на древногръцки език. Този превод се нарича Септуагинта (съкратено LXX) и до ден днешен се използва. При положение че Новият завет е написан три столетия по-късно на гръцки, неговите автори многократно цитират именно от гръцкия Септуагинта, а не от еврейския оригинал на Стария завет.

Превод и транслитериране в Септуагинта

Схемата по-долу показва как това оказва влияние на съвременните Библии:

Тук се онагледява преводаческият процес от оригинална към съвременната Библия
Тук се онагледява преводаческият процес от оригинална към съвременната Библия

 

Старият завет е написан на иврит (староеврейски) – квадрат 1. Стрелките от квадрат 1 към квадрат 2 показват превода на гръцки (старогръцки) език около 250 г. пр. Хр. Оттогава насетне Старият завет съществува успоредно на два езика – иврит и гръцки. От друга страна, Новият завет е написан на гръцки език и затова започва в квадрат 2. Както Старият завет, така и Новият завет днес са налични на старогръцки език, какъвто се е използвал преди две хиляди години.

В долната половина на таблицата (квадрат 3) са съвременните езици като българския. Обикновено Старият завет се превежда от оригиналния иврит (посока от квадрат 1 към квадрат 3), а Новият завет се превежда от старогръцки (от квадрат 2 към квадрат 3).

Произход на думата Христос

Сега нека да проследим същата последователност, фокусирайки се върху думата „Христос“ в съвременните преводи на Библията.

Откъде произлиза думата „Христос“ в Библията
Откъде произлиза думата „Христос“ в Библията

Оригиналната староеврейска дума в Стария завет е машиях, чието значение според речниците е за „помазан“ или „посветен“ човек. Еврейските царе са били помазвани (т.е. церемониално върху главата им са поставяли масло), преди да се възкачат на престола. В този смисъл те са били наричани машиях – т.е. помазаници. Освен това обаче Старият завет предсказва за идването на един конкретен машиях. При превеждането на Септуагинта древните преводачи са решили да използват древногръцка дума със същото значение – Χριστός (което се произнася „Христос“). Думата произлиза от корена хрио, което означава „помазвам церемониално с масло“. Така думата „Христос“ е преведена в гръцкия Септуагинта според значението ѝ (а не транслитерирана според звученето ѝ) на оригиналната дума машиях. Авторите на Новия завет продължават да използват думата Христос в писанията си, идентифицирайки Исус именно със старозаветния мешиях.

В съвременните Библии еврейската дума машиях често се превежда „Помазаникът“ или се транслитерира „Месия“. Новозаветната дума от своя страна се транслитерира „Христос“. Думата „Христос“ е изключително специфична старозаветна титла, до която се е стигнало след превод от староеврейски на старогръцки, а сетне с транслитериране от старогръцки на съвременен език.

Тъй като думата „Христос“ не се среща в съвременните преводи на Стария завет, тази връзка невинаги се вижда толкова лесно. От горния анализ обаче си личи ясно, че библейският „Христос“ = „Месията“ = „Помазаникът“. Изключително специфична титла.

Очакваният през I век Христос

Ето каква е реакцията на цар Ирод, когато източните мъдреци пристигат в търсене на „юдейския цар“. Тази част от Рождествената история е изключително позната днес. Обърнете внимание, че в оригинала думата „Христос“ е членувана – тоест тя се отнася за конкретна личност.

Като чу това, цар Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него. Затова събра всички главни свещеници и книжници на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос. (Матей 2:3-4)

Очакването на „Христос“ („Помазаника“) е било известно на Ирод и на неговите религиозни съветници, и то още преди раждането на Исус. Тази титла тук се използва конкретно и изключително за Исус. Причината за това е, че думата „Христос“ идва от гръцкия превод на Стария завет, който е бил разпространен сред юдеите от първи век. И тогава, и днес Христос е титла, а не лично име. Тази титла е съществувала столетия преди началото на християнството.

Старозаветни пророчества за „Помазаника“ (Христос)

В действителност титлата „Христос“ е пророческа. Тя се предсказва в Псалмите, писани от цар Давид около хилядолетие преди раждането на Исус.

Опълчват се земните царе… заедно против Господа и против Неговия Помазаник… Този, Който седи на небесата, ще се смее… Тогава ще им продума в гнева Си и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже: „Аз поставих Царя Си на Сион, святия Мой хълм.“ Аз ще изявя постановлението. Господ Ми каза: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих…“ Блажени са тези, които се надяват на Него. (Псалом 2:2-7)

Псалом 2 в Септуагинта би следвало да започне по следния начин (тук използвам транслитерираната форма Христос, за да можем „да видим“ титлата така, както са я виждали читателите на Септуагинта):

Опълчват се земните царе… заедно против Господа и против Неговия Христос… Този, Който седи на небесата, ще се смее… (Псалом 2:2-7,9)

Сега вече „виждаме“ Христос в този библейски пасаж така, както са го възприемали читателите от първи век. Псалмите продължават да дават още препратки за този идващ Христос. Ето още един старозаветен откъс от Псалом 132, като непосредствено един до друг съм поставил два варианта – преведеният текст и транслитерираният вариант, за да стане по-ясно:

Псалом 132 (преведен от иврит) Псалом 132 (от Септуагинта)
Господи… 10 заради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на помазаника Си.

11 Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: „От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти… 17 Там ще направя да изникне рог на Давид. Приготвих светилник за помазаника Си.“

Господи… 10 заради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на твоя Христос.

11 Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: „От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти… 17 Там ще направя да изникне рог на Давид. Приготвих светилник за моя Христос.“

Псалом 132 говори в бъдеще време („Ще направя да изникне рог на Давид…“) подобно на много други старозаветни текстове. Далеч преди написването на Новия завет тази представа вече е съществувала. Тя не е измислица на новозаветните автори. Евреите винаги са очаквали появата на своя Месия (или Христос). Този факт се дължи на това, че още от времената на Стария завет има пророчества за неговото идване.

Старозаветните пророчества: ключалка за един конкретен ключ

Фактът, че Старият завет конкретно предсказва бъдещето, го превръща в необичаен литературен жанр. Тези пророчества са като ключалка за един конкретен ключ. За всяка ключалка има само един ключ, който би могъл да я отключва. Старият завет е един вид такава ключалка. Вече видяхме това по-рано при изследванията на жертвата на Авраам, създаването на Адам и пасхата на Мойсей. Псалом 132 добавя изискването, че „Помазаникът“ ще бъде потомък на цар Давид. Ето един въпрос, който си струва да зададем: Дали именно Исус е „ключът“, който отключва всички тези пророчества?

Клонът получава име векове преди да се роди

Видяхме как пророк Исая въвежда образа за Клона. Един потомък от прекъснатата династия на цар Давид ще притежава изключителна мъдрост и сила. Пророк Еремия впоследствие добавя, че този Клон ще бъде познат като Господ (което е старозаветното име на самия Бог).

Захария продължава темата за Клона

Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм
Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм

Пророк Захария живее около 520 г. пр. Хр. – точно по времето, когато евреите се връщат в Ерусалим от заточението си във Вавилон. По това време те се захващат да възстановят унищожения храм. Първосвещеникът през тези години е човек на име Исус. Той наново възстановява дейността на свещениците. Пророк Захария заедно с първосвещеника Исус са духовните водачи на народа. Ето какво казва Бог за този първосвещеник (чрез пророчество, дадено на Захария):

„Слушай сега, първосвещенико Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе като мъже, поставени за знамение: Ето, Аз ще доведа служителя Си – Отрасъла… – и ще премахна беззаконието от тази земя в един ден.“ (Захария 3:8-9)

Отрасълът – това е Клонът! Захария заимства същата метафора за новия Клон, която е въведена от Исая 200 години по-рано и повторена от Еремия 60 години по-рано. Тук Бог също така нарича Клона „Мой служител“. По някакъв начин този първосвещеник Исус, живял през 520 г. пр. Хр. в Ерусалим заедно с пророк Захария, се превръща в символ за идещия един ден Отрасъл. Как обаче? В този текст се казва, че „в един ден“ Господ ще премахне греховете на хората. Как ще се случи това?

Клонът: както свещеник, така и цар

По-нататък Захария разяснява това. За да схванем думите му, трябва най-напред да уточним, че в Стария завет длъжностите на свещеника и на царя са били строго разграничавани една от друга. Абсолютно никой от царете в Давидовата династия не е бил свещеник, както и никой свещеник не е можел да стане цар. Ролята на свещеника е била да служи като посредник между Бога и хората, изпълнявайки съответните животински жертвоприношения за изкупление на греховете. Ролята на царя е била да управлява справедливо от престола. И двете длъжности са били изключително важни, но никога не е имало сливане помежду им. Захария обаче пише, че някой ден това ще се промени:

„И Господното слово дойде към мене и рече: От върналите се от плен… вземи сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на първосвещеника Исус. И говори му: Така говори Господ на Силите: Ето мъжът, чието име е Отрасъл. Той ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен… И като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола си. И съвещание за мир ще има между двамата.“ (Захария 6:9-13)

Противно на всички досегашни правила тук виждаме, че първосвещеникът Исус, служещ по времето на пророк Захария, ще бъде коронясан символично като Отрасъла – т.е. Клона. Спомнете си, че според предишния откъс този човек е сред „мъжете, поставени за знамение“. Първосвещеникът Исус ще бъде коронясан и по този начин ще бъде знамение за една бъдеща фигура, в която ще се обединят длъжностите на цар и свещеник. Някой ден ще има свещеник, който ще седи на престол! Нещо повече, Захария нарича самия първосвещеник Исус „Отрасъла“ – т.е. Клона от метафората на Исая. Какво означава това?

Исус от Назарет е Клонът

Това предсказание е изказано през 520 г. пр. Хр. Според него името на идващия един ден Клон е „Исус“ – т.е. конкретно става дума за Исус от Назарет.

Според изреченото от Захария пророчество във фигурата на идещия Исус ще се обединят ролите на Цар и Свещеник. Какво са вършели свещениците? От името на хората те са принасяли пред Бога жертви за умилостивение на греховете.  Свещеникът покрива греховете на хората посредством принасяне на жертва. Именно в този смисъл идещият Клон „Исус“ ще принесе жертва, така че Господ „да премахне беззаконието от тази земя в един ден“ – денят, в който Исус принася Себе си в жертва.

Исус от Назарет е добре позната личност и извън новозаветните евангелия. Юдейският Талмуд, Йосиф Флавий и редица други историци – както добронамерени, така и недобронамерени – пишат за Него, като неизменно го наричат или „Исус“, или „Христос“. Неговото име не е измислено от четиримата евангелисти. Цели петстотин години по-рано пророк Захария е предрекъл това име.

Исус е потомък на „Есеевия пън“, тъй като и Есей, и Давид се явяват негови предци. Исус притежава мъдрост и разум в такава степен, че значително се отличава от всички други. Неговото благоразумие, проникновение и спокойствие на мисълта до ден днешен впечатляват както критиците Му, така и последователите Му. Неговата сила, изразена чрез описаните в евангелията чудеса, е безспорна. Човек може да избере да не вярва в тях, но не е възможно да ги игнорира. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – такива, за които е предсказал пророк Исая за идещия след време Клон.

Замислете се за живота на Исус от Назарет. Със сигурност Той е дошъл с претенциите, че е Царят. Именно такова е значението на титлата „Христос“. През живота си на земята Той обаче извършва и свещеническа роля. Работата на свещеника е да принася приемливи жертви от името на хората. Смъртта на Исус има особена значимост в това, че представлява един вид принос пред Бога за нас. Неговата смърт е изкупление за греха и вината на всеки човек – а не само за евреина. Беззаконията на земята буквално са били премахнати „за един ден“, както предсказва пророк Захария – в деня, когато Исус умира и заплаща за всички грехове. Чрез своята смърт Той изпълнява всички изисквания за ролята на Свещеник, като именно по тази причина историята го познава като „Христос“ – т.е. Царят. В себе си Той действително съчетава и двете роли. Клонът, който преди толкова векове Давид е нарекъл „Христос“ е именно този Свещеник-Цар. А неговото име е предсказано 500 години преди раждането му от пророк Захария.

Знамението на новия клон: възраждане на мъртвия пън

Някои съвременници на Исус поставят под съмнение авторитета му. В отговор той им посочва древните пророци и им показва как те са предсказвали за него. Ето какво отговаря веднъж Исус на такива хора:

Самите Писания свидетелстват за Мен. (Йоан 5:39)

С други думи, Исус тук твърди, че написаният стотици години по-рано Стар завет предсказва именно за него. Старозаветните пророци твърдят, че Бог писанията им са вдъхновени от Бога. След като никой човек не би могъл да предскаже неща, които ще се случат след стотици години, Исус посочва техните пророчества като доказателство, че собственото му идване е изпълнение на Божия план. Старият завет е на разположение и до ден днешен, така че и самите ние да можем лично да се уверим в същото.

Най-напред кратък преговор. Исус твърди, че за него се говори още от началото на Стария завет. След това видяхме как жертвата на Авраам предсказва точно къде ще бъде убит и самият Исус, докато Пасхата на свой ред предсказва и в кой ден ще се случи това. Освен това видяхме, че в Псалом 2  се посочва думата „Христос“ като предсказание за един бъдещ цар. Нещата обаче не спират дотам. Още много неща са записани като пророчества с конкретни титли и теми. Например около 750 г. пр. Хр. пророк Исая подхваща една тема, която впоследствие ще се разгърне в Стария завет – за появата на един нов Клон.

Исая и новият Клон

Схемата показва къде е пророк Исая в сравнение с някои други старозаветни пророци.

Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство
Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство

От тази схема се вижда, че книгата на Исая е написана през периода на Давидовата династия (1000-600 г. пр. Хр.). По негово време (около 750 г. пр. Хр.) династията и царството са в духовна поквара. Исая умолява царете да се завърнат към Бога и да съблюдават духа на Мойсеевия закон. На него обаче му е ясно, че Израил не желае да се покае. По тази причина Исая предсказва, че страната ще бъде завладяна, а царската династия ще бъде прекъсната.

За целта Исая използва художествен образ, сравнявайки династията с голямо дърво. В основата на дървото е Есей – бащата на някогашния цар Давид. След Есей династията е започнала с Давид, а след това през неговия син Соломон се е разгърнала.

Първо дърво… после пън… после клон

Исая сравнява Давидовата династия с дърво
Исая сравнява Давидовата династия с дърво

Исая пише, че това „дърво“ скоро ще бъде отсечено и от него ще остане само пън. Ето как той въвежда метафората как дървото ще бъде сведено до пън, а от него ще се появи нов клон:

„И ще израсте пръчка от Есеевия пън, и фиданка от корените му ще носи плод. И Духът Господен ще почива на Него – дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа.“ (Исая 11:1-2)

Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид
Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид

Отсичането на това „дърво“ се случва около 150 години след Исая – около 600 г. пр. Хр., когато вавилонските войски завладяват Ерусалим и отвеждат всички жители заедно с царя в заточение (вж. червения период на схемата горе). Есей е бащата на цар Давид – тоест той е коренът на династията. Следователно „Есеевият пън“ е метафора за това, че идва краят на Давидовата династия.

Клонът: наследник на Давид с огромна мъдрост

Ново клонче от мъртвия Есеев пън
Ново клонче от мъртвия Есеев пън

Това пророчество обаче гледа и доста по-далеч в бъдещето от прекратяването на династията. Исая предсказва, че макар „Есеевият пън“ да изглежда мъртъв (всеки пън е мъртъв), един ден в далечно бъдеще „ще израсте пръчка и фиданка от корените му ще носи плод“. Досущ както от мъртвия пън се появява ново клонче, така един ден ще дойде нов Клон. Исая нарича този клон „Него“ и с това ни подсказва, че говори за конкретна личност. Някой потомък на Давид ще се издигне далеч след като династията е била прекратена. Той ще бъде надарен с качества като мъдрост, сила и знание. Върху него ще почива Духът на Господа.

Исус – наследник на Давид с огромна мъдрост

Исус напълно отговаря на изискването да е „от Есеевия пън“, тъй като е потомък както на Есей, така и на Давид. Онова, което обаче го отличава от мнозина други техни потомци, е необичайното му благоразумие и проникновение. Неговата прозорливост, находчивост и мъдрост при общуването с опоненти и последователи до ден днешен впечатлява както критиците му, така и привържениците му. Неговата сила да извършва чудеса и велики дела, описани в евангелията, е неоспорима. Може да откажеш да вярваш в тях, но няма как да ги игнорираш. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – неща, за които Исая предсказва, че ще са белези на идващия нов Клон.

Еремия и Клонът

Предсказанието на Исая е исторически знак. Нещата обаче не спират дотук. Оказва се, че след това пророчество следват и други. Около 150 години по-късно се появява пророк Еремия. Той живее именно през времената, когато се прекъсва Давидовата династия. Ето какво пише Еремия:

Ето, настъпват дни, казва Господ, – и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.

В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето – Неговото име, с което ще Го наричат: „Господ – наше оправдание!“ (Еремия 23:5-6)

Еремия допълнително разширява подхваната от Исая 150 години по-рано тема за Клона на Давидовата династия. Въпросният нов Клон всъщност ще бъде управляващ Цар. Впрочем тъкмо това се казва и в пророчеството в Псалом 2 за идващия Божий Син — Месията. Възможно ли е тогава Клонът от Исая наистина да е същата личност? Дали това не е Синът на Бога?

Клонът: Господ, наша праведност

Как ще се нарича този Клон? Ще се нарича „Господ“, който също ще бъде „наша“ (тоест на нас, хората) „праведност“. Както вече видяхме с Авраам, проблемът на нас, хората, се състои в това, че ние сме „покварени“, и в този смисъл се нуждаем от „праведност“. В описанието, което Еремия дава на новия Клон, долавяме намек, че хората всъщност ще получават тази праведност от Господа – т.е. лично от ЯХВЕ (името на Бога в Стария завет). Как по-точно ще стане това? Един пророк на име Захария допълнително разработва темата за идващия Клон, като ни дава още подробности и предсказва дори името на Исус. Точно на това ще се спрем в следващата статия.

 

Благословенията и проклятията на Мойсей – историята навлиза в своя ритъм

 

Мойсей е живял преди 3500 години. Именно той е автор на първите пет книги в Библията, които днес познаваме като Петокнижието или Тора. В петата книга, озаглавена Второзаконие, се съдържат последните му думи преди неговата смърт. Тук са записани благословенията за еврейския народ – юдеите, – но също така се описват и немалко проклятия. Мойсей пише, че благословения и проклятия ще формират историята и ще се отразяват не само на евреите, а и на редица други народи. Следователно те са записани също така и за да можем ние с вас да разсъждаваме върху тях. Пълният списък на тези благословения и проклятия е тук. По-долу обобщаваме по-основните от тях.

Благословенията…

Първоначално Мойсей описва благословенията, които ще получават евреите от Бога, ако се покоряват на Закона. Самият Закон им е даден в по-ранните Мойсееви книги и съдържа Десетте заповеди. Благословенията идват от Бога и ще бъдат толкова големи, че всички останали народи ще разпознават Неговата намеса. Резултатът от тези благословения ще бъде следният:

 …тогава ще видят всички народи на земята, че името на Господа (твоя Бог) е дадено на тебе, и ще се уплашат от тебе. (Второзаконие 28:10)

… и Проклятията

От друга страна, ако израилевият народ не се покорява на Божиите постановления, те ще получават редица проклятия, които съответстват на по-рано изброените благословения. Тези проклятия също ще бъдат видими за околните народи с определена цел:

 и ще станеш за чудо, приказ и гавра на всички народи, при които Господ (Бог) те отведе. (Второзаконие 28:37)

С течение на историята проклятията ще продължават:

… те ще бъдат върху тебе и твоето потомство личба и чудо довека. (Второзаконие 28:46)

Бог обаче ги предупреждава, че най-лошата част от проклятията ще идва чрез други народи:

Ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш, 50 народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали; 51 и ще изпояде той плода от добитъка ти и плода от земята ти, докле те разори… докле те не погуби; 52 и ще те обсажда във всички твои градове, докле разруши в цялата ти земя твоите високи и яки стени, на които ти се надяваш; и ще те обсажда във всичките ти градове по цялата ти земя, която Господ, Бог твой, ти даде. (Второзаконие 28:49-52)

Нещата ще се влошават все повече:

… бъдете изгонени от земята, в която ти отиваш, за да я владееш. 64 И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край-земя до край-земя… 65 Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери, очите ти да чезнат и душата ти да гине… (Второзаконие 28:63-65)

Тези благословения и проклятия се установяват с помощта на завет (договор) между Бога и израилевия народ:

за да влезеш в завета …който Господ, Бог твой, днес сключва с тебе, за да те направи днес Свой народ, и да ти бъде Бог, както ти бе говорил и както се бе клел на отците ти Авраама, Исаака и Иакова. Не само на вас еднички завещавам тоя завет … тъй и на ония, които не са днес тука с нас. (Второзаконие 29:12-15)

С други думи, този завет ще бъде обвързващ за потомците им – за следващите поколения. Нещо повече, той е предназначен за всички следващи поколения – както за евреите, така и за останалите народи.

Тогава послешното поколение, децата ви, които ще настанат след вас, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят поразията на тая земя и болестите, които Господ е напратил върху ѝ, ще кажат: жупел и сол, пожарище е цялата земя; не я засяват, нито ражда, нито никне върху нея някаква трева… Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! (Второзаконие 29:22-24)

 А отговорът ще бъде:

И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя…  поради това се разпали гневът на Господа върху тая земя, и Той напрати върху ѝ всички клетви (на завета), написани в тая книга (на закона)… (Второзаконие 29:25-27)

Случвали ли са се тези благословения и проклятия?

В тях няма неутрална територия. Благословенията са прекрасни, но проклятията са напълно ужасяващи. Най-важният въпрос обаче е: “Случвали ли са се наистина?” Не е никак трудно да намерим отговора. Голяма част от Стария завет описва историята на израилевия народ с течение на вековете. Освен това разполагаме и с исторически сведения отвъд страниците на Стария завет – от еврейски историци като Йосиф Флавий, от гръкоримски историци като Тацит, както и от редица археологически паметници. Всички тези извори единодушно обрисуват една и съща картина за историята на израилевия народ. На следния линк можете да намерите обобщение на тази история, представено като историческа схема. Прочетете я и сами преценете дали Мойсеевите проклятия в крайна сметка са се осъществявали.

Извод от благословенията и проклятията на Мойсей

Тези прощални думи на Мойсей обаче не приключват с описание на проклятията. След тях следва и още нещо. Ето как завършва последната Мойсеева книга:

Кога се сбъднат върху тебе всички тия думи – благословиите и клетвите, които ти изложих… и от всичкото си сърце и от всичката си душа се обърнеш към Господа, твоя Бог, и послушаш гласа Му… тогава Господ, Бог твой, ще възвърне твоите пленници, ще се смили над тебе, и пак ще те събере от всички народи…

Макар и да бъдеш разпилян (от край-небе) до край-небе, и оттам ще те събере Господ, Бог твой, и оттам ще те вземе, и (оттам) ще те доведе Господ, Бог твой, в земята, която са владели твоите отци, и ще я наследиш, и ще ти стори Господ добро и ще те размножи повече от отците ти. (Второзаконие 30:1-5)

След Мойсей редица други автори на старозаветни писания продължават да разгръщат това обещание – че след проклятията ще има възстановяване за израилевия народ. Пророк Езекиил например разказва алегория как мъртви зомбита се съживяват и с нейна помощ обрисува този процес. Всички тези по-късни библейски автори отправят дръзки, притеснителни и подробни предсказания. Думите им формират удивителен набор от пророчества, които се сбъдват в наше време.