Създадени по образа на Бога

Възможно ли е с помощта на Библията да разберем откъде идваме ние, хората? Мнозина биха отговорили отрицателно. У нас обаче има много неща, които звучат напълно логично в светлината на онова, което се казва в Библията. Да вземем например какво казва Библията за началото на всичко. Още в първа глава се казва:

След това Бог каза: “Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие; и нека властва над рибите в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, над всички влечуги, които пълзят по земята.” И Бог сътвори човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори (Битие 1:26-27).

“По образа на Бога”

Какво означава, че човекът е бил сътворен “по образа на Бога”? Със сигурност не означава, че Бог има две ръце и глава. По-скоро този стих подсказва, че основните характеристики на човека произлизат от Бога. В Свещеното писание се казва, че Бог изпитва тъга, болка, гняв или радост – абсолютно същите емоции, които познаваме и ние. Всеки един ден ние вземаме решения как да постъпим и какво да кажем. Бог също взема решения. Ние сме способни да разсъждаваме именно защото Бог има тази способност. Това, че сме сътворени “по образа на Бога”, простичко означава, че имаме разсъдък, чувства и воля тъкмо защото Бог разполага с тези способности и ни е направил да му приличаме в тези области. Той е източникът на нещата, които откриваме дълбоко в нас.

Ние сме осъзнати същества. Знаем какво означават местоименията “аз” и “ти”. Не сме някакво безлично “то”. Причината да имаме това съзнание отново е фактът, че Бог ни е създал такива. Библейският Творец не е някаква безлична “сила” като тази от известния филм Междузвездни войни. Ние също не сме безлични, а сме замислени да притежаваме самосъзнание подобно на самия Него.

Защо красотата ни харесва?

Освен това ние ценим художественото изкуство, театъра, красотата. Ние се нуждаем от естетика в нашето ежедневие, в музиката, в литературата. Красивата музика обогатява живота ни и ни кара да затанцуваме. Всеки от нас обича да слуша увлекателни и вълнуващи истории с героизъм, злочестини и драма, а именно художествените текстове съживяват героите, злодеите и техните драматични перипетии в нашето въображение. Използваме художествено изкуство в най-разнообразни форми, за да си подсигуряваме развлечение, отдих и свежест, а причината да го правим е защото самият Бог е творец и затова е заложил творческия инстинкт дълбоко у нас. Струва си да си зададем следния въпрос: Защо търсим красота в художественото изкуство, театъра, музиката, танците, природата или литературата? Един известен атеист на име Даниел Денет, защитник на авторитета и самостоятелността на човешкия мозък, дава своя отговор от гледна точка, която изключва Библията:

“По-голямата част от това изследване обаче приема музиката за даденост. Рядко то си задава въпроса защо съществува музиката. Има кратък отговор и той е верен в следната формулировка: Тя съществува, понеже я обичаме и следователно отново и отново я пресътворяваме. Ала защо я обичаме? Защото я намираме за красива. Но защо е красива за нас? Ето ви един прекрасен биологически въпрос, на който до ден днешен не сме намерили задоволителен отговор” (Daniel Dennett, Breaking the Spell: Religion as a Natural Phenomenon, p. 43).

Отделно от Бога не съществува ясен и категоричен отговор защо различните форми на художественото изкуство са ни толкова важни. От гледна точка на Библията обаче отговорът се състои във факта, че Бог е сътворил всички красиви неща и се наслаждава на красотата. Ние, които сме сътворени по Негов образ, сме същите. Това библейско учение е единственото, което дава обяснение защо обичаме изкуството.

Защо имаме нравственост?

Това, че сме сътворени “по образа на Бога”, също така обяснява и моралния компас в човешкото сърце. Ние си даваме сметка защо дадени действия са “лоши”, а други са “добри” – независимо че изразността ни и културата ни са вмъкнали всевъзможни нюанси в тези области. Някъде дълбоко вътре в нас има инстинкт да разсъждаваме морално. Известният атеист Ричард Докинс заявява:

“Нашите нравствени преценки се ръководят от универсална морална граматика… Също както и при езика, ръководните и съставляващи принципи на нашата морална граматика се носят под радара на вниманието ни” (Richard Dawkins, The God Delusion, p. 223).

Докинс пояснява, че нашето съзнание за редно и нередно е вградено дълбоко у нас досущ като способността ни да комуникираме чрез език. Той обаче така и не успява да обясни според физическия ни произход защо притежаваме нравственост. Когато отказваме да приемем Бога като източник на моралния ни компас, това води до най-различни недоразумения. Вземете например следното възражение от известния атеист Сам Харис:

“Ако сте прави в убеждението си, че религиозната вяра ни предоставя единствената реална база за съществуването на морала, тогава атеистите би трябвало да са по-малко морални от вярващите хора” (Sam Harris, Letter to Christian Nation, 2005, pp. 38-39).

Харис не е разбрал правилно. Според Библията съзнанието за морал произтича от това, дали сме религиозни, а от факта, че сме създадени според образа на Бога. И именно по тази причина и атеистите, и всички останали хора притежават дълбоко вътре в себе си вградено съзнание за добро и зло, както и способност да вършим добро и зло. Разликата е, че атеистите не разбират защо сме такива.

Защо общуваме?

Според Библията изходната точка, от която можем да опознаем себе си, е когато си дадем сметка, че сме сътворени по образа на Бога. Не е трудно да забележим колко огромна важност поставят хората върху способността да общуват. Хубаво е да изгледаш някой филм, ама е още по-хубаво да се видиш с добър приятел. Съвсем естествено ние търсим близки хора и роднини, за да можем заедно да споделяме преживяното и по този начин да се изграждаме взаимно. И обратно, самотата, разбитите бракове и разтурените приятелства ни причиняват сериозен стрес. Ако сме създадени по образа на Бога, значи би следвало да открием същата характеристика и у Него. И я намираме! Библията казва, че “Бог е любов” (I Йоан 4:8). Свещеното писание говори надълго и нашироко за ценността да обичаме Бога и да обичаме околните. Самият Христос подчертава, че това са двете най-важни заповеди в цялото Писание. Ако се замислите, любовта със сигурност предполага общуване, понеже за нея са необходими поне две страни.

По тази причина трябва да помним, че Бог е любов. Ако само си го представяме като някакво добронамерено небесно същество, значи не говорим за библейския Бог, а вместо това сме си измислили негов заместител. Той наистина е добронамерено небесно същество, но е и нещо много повече. Той горещо желае да общува с нас. Бог не просто “има” любов. Бог е любов! Двете най-паметни картини в Библията за отношенията между Бога и човека са на връзката между баща и деца и тази между съпруг и съпруга. Този вид отношения не съществуват от дистанция. Това са възможно най-близките и непосредствени видове междуличностна връзка! Ето толкова близък иска да бъде Бог с нас според Библията.

И така, да обобщим какво научихме дотук. Човекът е създаден по Божия образ и това включва неговата способност да разсъждава, да чувства и да взема решения. Освен това ние имаме усещане за идентичност. Знаем, че има разлика между правилно и неправилно. Оценяваме красотата в художественото изкуство, театъра и литературата във всичките им форми. И инстинктивно се стремим да градим отношения и приятелства със себеподобните ни. Такива сме, понеже всичко това произлиза от Бога и понеже сме направени по Негов образ. На следващо място ще видим разяснението на Библията върху въпроса защо нашите отношения почти винаги ни носят неудовлетворение и разочарования, както и защо Бог ни се струва толкова далечен. И защо най-дълбоките ни копнежи сякаш никога не се реализират в пълнота.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *