Skip to content
Home » Отброяването започва още в началото

Отброяването започва още в началото

Вече говорихме за това, как човекът опорочава и изгубва образа, с който е бил създаден в самото начало. Според Библията Бог има конкретен план, за който научаваме от едно впечатляващо обещание, дадено в зората на човешката история.

Библията всъщност е библиотека

Нека първо разгледаме някои факти за Библията. Тя представлява сбор от книги, написани от множество автори. Съставянето им от първата до последната отнема период от около 1500 години. Това превръща Библията по-скоро в библиотека от книги и определено я отличава от всички други велики литературни творби в човешката история. Ако тя бе написана от един автор или от група хора, които се познават и работят заедно, единството в нейното съдържание нямаше да бъде толкова изненадващо. Хората, които са я написали, обаче са разделени във времето на стотици, дори хиляди години един от другиго. Те произлизат от различни държави, говорят на няколко езика, имат различно социално положение в обществото. Посланията им обаче са не само тясно свързани помежду си, но и намират подкрепа от многобройни исторически източници извън Библията. Най-старите копия на старозаветните книги (тези, писани преди идването на Христос), които са съхранени до ден днешен, датират от около 200 г. пр. Хр. Съществуващите копия на Новия завет са от периода около 125 г. сл. Хр.

Обещаното благовестие още от Градината

Още в началните страници на Библията виждаме пример как тя предсказва бъдещето. Въпреки че става дума за началото на историята, книгата е писана с разбиране за края ѝ. Бог се обръща към Сатана (който по това време е възприел формата на змия) с едно загадъчно обещание, отнасящо се за Грехопадението на човека.

Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти смаже главата, а ти ще му нараняваш петата. (Битие 3:15)

Виждаме, че това са пророчески думи, тъй като частицата „ще“ е за бъдеще време. Споменават се пет различни участници:

  1. Говорещият е самият Бог.
  2. Думите са отправени към змията (Сатана).
  3. Споменава се жената.
  4. Споменава се потомството на жената.
  5. Споменава се потомството на змията (Сатана).

Обещанието предсказва какви ще бъдат взаимоотношенията между тези участници в бъдещето. Показва ги схемата по-долу:

Отношения между участниците в обещанието.

Отношения между участниците в обещанието

Не се уточнява коя е „жената“, но се казва, че и тя, и Сатана ще имат „потомство“. Между жената и змията ще съществува „вражда“. И по същия начин между наследниците им ще съществува вражда. Сатана ще „наранява петата“ на бъдещия потомък на жената, а той на свой ред „ще смаже главата“ на Сатана.

Кой е въпросният потомък? Конкретна личност

Направихме някои наблюдения и е време да пристъпим към изводи. Очевидно според това пророчество „потомството“ на жената е конкретна личност. Не е нито група хора, нито неодушевен предмет. Не е нито философия, нито учение, нито политическа система, нито някаква религия. Ако зависеше от нас, ние вероятно бихме избрали някое от тези неща, понеже обикновено си представяме, че покварата и корупцията могат да се преборят само с помощта на обществени и религиозни системи. Бог обаче е имал нещо съвършено различно предвид. В пророчеството се говори за конкретна фигура. Именно той ще смаже главата на Сатана.

Обърнете внимание какво не се казва. Бог не казва, че въпросният потомък ще дойде от жената и от мъжа. Това ще бъде потомък единствено на жената. Подобно твърдение е изключително необичайна, понеже в описанието на родословните дървета Библията цитира предимно мъжки имена – на бащи и на синове. Някои хора твърдят, че Библията е „сексистка“ книга, понеже насочва вниманието най-вече към герои от мъжки пол. В този случай обаче не е така. Обещанието не говори за потомък, който да произлиза от някой мъж. В него се споменава единствено жената, без да се говори за мъж.

Векове по-късно един пророк доразвива това обещание

Стотици години след това обещание един пророк записва следното на страниците на Стария завет:

Господ ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачене и ще роди син. И ще го нарече Емануил, което означава „Бог с нас“. (Исая 7:14; 750 г. пр. Хр.)

Повече от седем столетия след изричането на тези думи от пророк Исая се ражда и Исус. Според Новия завет неговата майка е била девствена – и с това се е изпълнило предсказанието на Исая. Дали обаче за Исус е ставало дума и в онова първо пророчество, дадено още в зората на човешката история? Неговата поява отговаря на всичко, казано по-горе – че ще бъде един потомък, че ще е личност и че ще бъде наследник само на жена. Като имаме предвид всичко това, думите на Бога в Битие 3:15 не са толкова загадъчни.

„Ще ти нарани петата“?

Какво означават думите, че Сатана „ще наранява петата“ на потомъка? Една година работих в джунглите на Камерун. Налагаше се в лепкавата жега всички да носим дебели гумени ботуши, защото във високите треви често се криеха змии, които атакуват ходилата (петите), а ухапването им е смъртоносно. След подобно преживяване тези думи придобиват по-голяма ясното. Бъдещият потомък на жената ще смаже Сатана (змията), но с цената на собствения си живот. Тази картина предвещава победата, извоювана чрез саможертвата на Христос.

„Жената“ – двойно значение на думата?

И така, ако обещанието, което е дадено още в началото, се отнася за Исус Христос, тогава „жената“ би следвало да е девицата, която става негова майка – Мария. Има обаче и второ значение. Забележете как един друг старозаветен пророк се обръща към израилевия народ:

О, Израил… аз ще те сгодя за Себе Си до века, и ще те сгодя за Себе Си в правда и в правосъдие, и в милост и в милосърдие. Ще те сгодя за Себе Си в истина и ти ще познаеш Господа. (Осия 2:19-20; 800 г. пр. Хр.)

Библията нарича Израил „съпругата на Господ“. Последната книга на Новия завет описва тежък сблъсък между тази жена и нейния неприятел.

Голямо знамение се яви на небето: жена… с корона от дванадесет звезди. Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

И друго знамение се яви на небето: голям червен змей, който… застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди.

И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга…

Големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят, хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него…

Когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете… Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство… (Откровение 12 гл.; 90 г. сл. Хр.)

По майчино потекло Исус Христос има еврейски произход. Тоест той е едновременно потомък на жената Мария и на „жената“ Израил. Обещанието се сбъдва и в двата случая. Древната змия (Сатана) враждува срещу „жената“ Израил, като ѝ обявява война. Това хвърля светлина върху причината за огромните страдания, през които минава този древен народ през вековната си история – страдания предсказани още в самото начало.

А потомъкът на змията?

Кой обаче е потомъкът на Сатана? Според последната книга в Библията, много страници и хиляди години след обещанието в книгата Битие, се говори за друга личност, която предстои да се появи. Обърнете внимание на описанието:

Звярът, който си видял, беше и го няма. Скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители – всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света – ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, и пак ще дойде.
Тук е нужен разум, който има мъдрост…
(Откровение 17:8-9; записано от апостол Йоан ок. 90 г. сл. Хр.)

Тук се описва конфликт между потомъка на жената и потомъка на Сатана. Тази вражда за първи път се предсказва в самото начало на Библията – в книгата Битие. Подробностите се осъществяват столетия по-късно. Отброяването между последния сблъсък между Сатана и Бога е започнало още в онази древна Градина. В центъра на цялата история на човека всъщност винаги е била личността на Христос.

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *