Skip to content
Home » Клонът получава име векове преди да се роди

Клонът получава име векове преди да се роди

Видяхме как пророк Исая въвежда образа за Клона. Един потомък от прекъснатата династия на цар Давид ще притежава изключителна мъдрост и сила. Пророк Еремия впоследствие добавя, че този Клон ще бъде познат като Господ (което е старозаветното име на самия Бог).

Захария продължава темата за Клона

Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм

Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм

Пророк Захария живее около 520 г. пр. Хр. – точно по времето, когато евреите се връщат в Ерусалим от заточението си във Вавилон. По това време те се захващат да възстановят унищожения храм. Първосвещеникът през тези години е човек на име Исус. Той наново възстановява дейността на свещениците. Пророк Захария заедно с първосвещеника Исус са духовните водачи на народа. Ето какво казва Бог за този първосвещеник (чрез пророчество, дадено на Захария):

„Слушай сега, първосвещенико Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе като мъже, поставени за знамение: Ето, Аз ще доведа служителя Си – Отрасъла… – и ще премахна беззаконието от тази земя в един ден.“ (Захария 3:8-9)

Отрасълът – това е Клонът! Захария заимства същата метафора за новия Клон, която е въведена от Исая 200 години по-рано и повторена от Еремия 60 години по-рано. Тук Бог също така нарича Клона „Мой служител“. По някакъв начин този първосвещеник Исус, живял през 520 г. пр. Хр. в Ерусалим заедно с пророк Захария, се превръща в символ за идещия един ден Отрасъл. Как обаче? В този текст се казва, че „в един ден“ Господ ще премахне греховете на хората. Как ще се случи това?

Клонът: както свещеник, така и цар

По-нататък Захария разяснява това. За да схванем думите му, трябва най-напред да уточним, че в Стария завет длъжностите на свещеника и на царя са били строго разграничавани една от друга. Абсолютно никой от царете в Давидовата династия не е бил свещеник, както и никой свещеник не е можел да стане цар. Ролята на свещеника е била да служи като посредник между Бога и хората, изпълнявайки съответните животински жертвоприношения за изкупление на греховете. Ролята на царя е била да управлява справедливо от престола. И двете длъжности са били изключително важни, но никога не е имало сливане помежду им. Захария обаче пише, че някой ден това ще се промени:

„И Господното слово дойде към мене и рече: От върналите се от плен… вземи сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на първосвещеника Исус. И говори му: Така говори Господ на Силите: Ето мъжът, чието име е Отрасъл. Той ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен… И като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола си. И съвещание за мир ще има между двамата.“ (Захария 6:9-13)

Противно на всички досегашни правила тук виждаме, че първосвещеникът Исус, служещ по времето на пророк Захария, ще бъде коронясан символично като Отрасъла – т.е. Клона. Спомнете си, че според предишния откъс този човек е сред „мъжете, поставени за знамение“. Първосвещеникът Исус ще бъде коронясан и по този начин ще бъде знамение за една бъдеща фигура, в която ще се обединят длъжностите на цар и свещеник. Някой ден ще има свещеник, който ще седи на престол! Нещо повече, Захария нарича самия първосвещеник Исус „Отрасъла“ – т.е. Клона от метафората на Исая. Какво означава това?

Исус от Назарет е Клонът

Това предсказание е изказано през 520 г. пр. Хр. Според него името на идващия един ден Клон е „Исус“ – т.е. конкретно става дума за Исус от Назарет.

Според изреченото от Захария пророчество във фигурата на идещия Исус ще се обединят ролите на Цар и Свещеник. Какво са вършели свещениците? От името на хората те са принасяли пред Бога жертви за умилостивение на греховете.  Свещеникът покрива греховете на хората посредством принасяне на жертва. Именно в този смисъл идещият Клон „Исус“ ще принесе жертва, така че Господ „да премахне беззаконието от тази земя в един ден“ – денят, в който Исус принася Себе си в жертва.

Исус от Назарет е добре позната личност и извън новозаветните евангелия. Юдейският Талмуд, Йосиф Флавий и редица други историци – както добронамерени, така и недобронамерени – пишат за Него, като неизменно го наричат или „Исус“, или „Христос“. Неговото име не е измислено от четиримата евангелисти. Цели петстотин години по-рано пророк Захария е предрекъл това име.

Исус е потомък на „Есеевия пън“, тъй като и Есей, и Давид се явяват негови предци. Исус притежава мъдрост и разум в такава степен, че значително се отличава от всички други. Неговото благоразумие, проникновение и спокойствие на мисълта до ден днешен впечатляват както критиците Му, така и последователите Му. Неговата сила, изразена чрез описаните в евангелията чудеса, е безспорна. Човек може да избере да не вярва в тях, но не е възможно да ги игнорира. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – такива, за които е предсказал пророк Исая за идещия след време Клон.

Замислете се за живота на Исус от Назарет. Със сигурност Той е дошъл с претенциите, че е Царят. Именно такова е значението на титлата „Христос“. През живота си на земята Той обаче извършва и свещеническа роля. Работата на свещеника е да принася приемливи жертви от името на хората. Смъртта на Исус има особена значимост в това, че представлява един вид принос пред Бога за нас. Неговата смърт е изкупление за греха и вината на всеки човек – а не само за евреина. Беззаконията на земята буквално са били премахнати „за един ден“, както предсказва пророк Захария – в деня, когато Исус умира и заплаща за всички грехове. Чрез своята смърт Той изпълнява всички изисквания за ролята на Свещеник, като именно по тази причина историята го познава като „Христос“ – т.е. Царят. В себе си Той действително съчетава и двете роли. Клонът, който преди толкова векове Давид е нарекъл „Христос“ е именно този Свещеник-Цар. А неговото име е предсказано 500 години преди раждането му от пророк Захария.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *