Загадката на предсказанията на Псалом 22

Преди няколко години мой колега на име Джей дойде при бюрото ми. Джей е ерудиран и интелигентен човек – и категорично не приемаше християнското евангелие. Беше обаче доста любознателен и затова помежду ни неизменно се завързваха топли и открити разговори. Когато веднъж разбрах, че никога не е отварял Библията, го предизвиках да я прегледа.

Известно време по-късно той дойде в кабинета ми с Библия в ръка, за да ме увери, че е започнал да я чете. Беше я отворил на произволно място. Запитах го какво е прочел там. Ето как протече разговорът ни:

— Чета от Псалмите, глава 22 – каза той.

— Така ли? – отвърнах. – И какво откриваш там?

— Май става дума за разпъването на Исус – предположи Джей.

— Добро предположение – се засмях аз. – Само че си подранил с около хиляда години. Псалом 22 е съчинен от цар Давид някъде през 1000 г. пр. Хр. Докато разпъването на Исус е станало през 30 г. сл. Хр., тоест цели десет века по-късно.

Джей не си даваше сметка, че книгата Псалми не е житие на Исус, писано от негови съвременници. Псалмите са еврейски богослужебни песни, съчинени от древни служители на Бога около 1000 години преди времето на Исус. Джей беше чувал откъслечни истории за Исус като тази за разпятието. А сега, отваряйки Библията напосоки, беше попаднал на текст, който според него описваше именно тази случка. Без да може да се ориентира в библейската хронология, той беше допуснал, че чете описание на разпъването на Исус, което днес светът нарича Разпети петък. Двамата се посмяхме от сърце поради тази негова невинна грешка при първия му сблъсък с четенето на Библията.

Сетне запитах Джей какво всъщност съзира в Псалом 22, което го кара да си представи разпятието на Исус. Така започна нашето малко изследване. Приканвам ви да обърнете внимание на някои сходни детайли, които забеляза Джей, когато съпоставихме текстовете едни до други. За улеснение съм маркирал в сходни цветове онези пасажи, които описват едни и същи неща.

Съпоставка на евангелските разкази за Разпятието с детайли от Псалом 22

Детайли от очевидци на Разпятието Псалом 22, написан 1000 г. пр. Хр.
(Мат. 27:31-48) 31 Отидоха да Го разпънат… 39 А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави: 40 Спасѝ Себе Си! Ако си Божи Син, слез от кръста. 41 И главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден
46 Около деветия час Исус извика…: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?48 И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие.(Марк 15:16-20,37) 16 Войниците Го заведоха вътре в двора… 17 Облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха. 18 И почнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю юдейски! 19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и Му се кланяха, коленичейки. 20 След като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат37 А Исус като издаде силен глас, издъхна.(Йоан 19:33-34) 33 …Не Му пречупиха пищялите. 34 Един от войниците прободе с копие ребрата Му. и веднага изтече кръв и вода. 41 беше разпънат…(Йоан 20:25) Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите… [Тома](Йоан 19:23-24) 23 Като разпънаха Исус, войниците взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и долната дреха… 24 И си казаха: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде.
1 Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми? 2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой. […]

7 Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава8 Упова се на Господа – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

9 Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди. 10 На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

12 Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. 13 Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

14 Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми костисърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми. 

15 Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми. И си ме свел в праха на смъртта. 16 Кучета ме наобиколиха. Обкръжи ме глутница злодеи.

Прободоха ръцете ми и краката ми17 Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен18 Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

Историята как Джей достигна до логичното заключение, че Псалом 22 е описание от очевидец на екзекуцията от Разпети петък, повдига основателния въпрос:

Как да обясним сходствата между разказите за Разпятието и Псалом 22?

Чисто съвпадение ли е, че толкова много подробности съвпадат – чак до разделянето на горните дрехи на Исус (войниците разделят помежду си съшитите дрехи по шевовете им) и хвърлянето на жребий (за несъшитата дреха войниците теглят жребий)!? Псалом 22 е съчинен столетия преди изобретяването на екзекуцията чрез разпъване на кръст, а при все това в него се описват конкретни детайли (пробождането на ръце и нозе; излизането на кости от стави поради висенето на тялото). Освен това според Евангелието на Йоан от тялото на Исус изтича кръв и вода, когато един войник забожда копие в него. Това показва, че около сърцето му е имало струпване на течност. Следователно Исус е издъхнал от сърдечен удар. Това отговаря на описанието в Псалом 22:14: „Сърцето ми стана като восък.“

Псалом 22 звучи като разказ на очевидец. Как обаче е възможно това, при положение че е написан цели хиляда години по-рано?

Псалом 22 е боговдъхновено описание

В евангелията Исус подчертава, че всички подобни съвпадения всъщност са изпълнения на древни пророчества. Бог е вдъхновявал редица старозаветни пророци стотици години преди раждането на Исус да предсказват определени подробности около Неговия живот и Неговата смърт, за да можем ние да се уверим, че всичко това е част от плана на Бога. Пророческото осъществяване е като един вид небесен подпис върху събитията от Разпети петък, тъй като никой човек не би могъл да прозре и предскаже с толкова дребни детайли нещо случващо се столетия по-късно. Това е доказателство, че Бог работи и се намесва в историята на човечеството.

Натуралистично обяснение на Псалом 22

Други смятат, че сходствата между Псалом 22 и събитията от Разпети петък се дължат на старанията на евангелските автори „да напаснат“ случващото се към предсказанията. Това обяснение обаче не взема предвид разказите на историци извън Библията. Йосиф Флавий и Тацит описват следното:

“По онова време имаше един мъдър човек… на име Исус… добър… и добродетелен. И мнозина измежду юдеите и другите народи станаха негови последователи. Пилат го осъди да бъде разпънат и да умре” (от съчинението на еврейския историк Йосиф Флавий Древности, xviii. 33, писано около 90 г. сл. Хр.).

“Христус, основателят на името, бе умъртвен от Понтий Пилат, прокуратор на Юдея, при управлението на Тиверий” (от съчинението римския историк Тацит Хроники, XV. 44, писано около 117 г. сл. Хр.).

Историческите описания на такива изследователи потвърждават евангелския разказ за разпъването на Исус. Това е от особено значение поради факта, че много от детайлите в Псалом 22 са всъщност конкретни наблюдения на начина, по който страда и умира човек, разпънат на римски кръст. Ако евангелските автори са искали „да напаснат“ събитията спрямо текста на Псалом 22, тогава буквално е трябвало да си измислят цялото Разпятие. Нито един историк обаче от онази епоха не оспорва изпълнението на смъртната присъда на Исус, а Йосиф Флавий дори изрично отбелязва, че екзекуцията е била чрез разпъване на кръст до смърт.

Псалом 22 и наследството на Исус

Освен това Псалом 22 не приключва с 18 стих от таблицата по-горе. Той продължава с още текст. Обърнете внимание на триумфалното настроение към края – и то след като разпънатият е издъхнал!

26 Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно! 27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите, 28 защото царството е на Господа и Той владее над народите. 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта – и никой не може да опази живота си. 30 Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение. 31 Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това. (Псалом 22:26-31)

Тук вече не става дума за детайли от нечия смърт. Тези неща бяха предмет на първата половина от този псалом. Сега авторът на текста адресира наследството на умъртвения – неговото „потомство“ и „идещото поколение“ (30 ст.).

За кого иде реч?

Става дума за нас, които живеем 2000 години след разпъването на Исус. Псалмистът пише, че „потомството“ на онзи, който е бил умъртвен с толкова ужасяваща смърт, ще Му служи и ще разказва навред за Него. Стих 27 предсказва какъв ще е географският обхват на всичко това – до „всички земни краища“. Хора измежду „всички племена на народите“ ще си спомнят за Него и ще се обръщат към Господа според този стих. По-нататък 29 стих предсказва, че онези, които не могат да опазят живота си (явно това сме всички ние, понеже всеки от нас е смъртен), един ден ще се поклонят пред Него. Праведността на този екзекутиран Човек ще се възвестява на бъдещите поколения (които още не са се родили по времето на смъртта Му, 31 ст.).

Заключението на Псалом 22 няма нищо общо с въпроса дали евангелските разкази са „напасвали“ или са описвали събитията около Разпятието, понеже сега текстът се обръща към една бъдеща епоха – нашата. Авторите на евангелията са живеели през първи век. По никакъв начин те не са можели да си представят въздействието на смъртта на Исус до нашето време двайсет века по-късно. Няма как да са знаели какво ще е то.

Едва ли би било възможно въздействието на Исус върху нас да се опише по-сполучливо от това, което виждаме във втората половина на Псалом 22. Дори и само да се огледаме по какъв начин целият свят отбелязва Разпети петък, това би било достатъчно наблюдение как онази екзекуция продължава да влияе и днес, две хиляди години по-късно. Изпълнението на заключителните думи на Псалом 22 е също толкова прецизно, колкото и това на първите стихове, описващи смъртта на Исус.

Кой друг в цялата човешка история би могъл да претендира, че подробностите около неговата смърт и въздействието от неговия живот са предсказани с толкова точност хиляда години по преди него?

Надявам се подобно на моя колега Джей и вие също да отделите време, за да се запознаете с Псалом 22 на фона на кръстната смърт на Исус. Ще е необходимо да положите известни усилия. Но упражнението си струва, понеже Човекът, за когото пророкува Псалом 22, е казал и следните думи:

“Аз дойдох, за да имат живот, и то пълноценно!” (Йоан 10:10).

Тук е целият евангелски разказ за Разпети петък, предсказан в Псалом 22. А тук е обяснен подаръкът за теб.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *