Какво представляват Десетте Божи заповеди? Какво ни учат те?

Мойсей е авторът на първите пет книги в Библията, които описват зараждането на израилеваата нация преди хиляди години. Мисията на Мойсей е да избави израиляните (или евреите), за да станат светлина за народите. Първоначално той ги извежда от робство в Египет с мащабна спасителна мисия, позната до днес като Пасха (или Песах). Тогава Бог освобождава израиляните по чудотворен начин, с който се намеква за бъдещото избавление на всички хора. Целта на Мойсей обаче е не само да изведе израиляните от египетско робство, но и да ги въведе в един нов начин на живот. И така, петдесет дена след Пасхата на избавлението Мойсей ги довежда в подножието на планината Синай (или Хорив), където Бог му дава законите за тях.

Какви са тези заповеди, които получава Мойсей? Целият набор от закони е доста дълъг, но първоначално Бог му дава няколко съвсем конкретни нравствени заповеди. Те са записани лично от Бога върху камък и са познати като Десетте заповеди (или Декалог). Тези десет постановления формират сбито обобщение на целия Закон – нравствените предпоставки преди даването на всичко останало. От този момент насетне те играят роля и на активен начин, по който Бог убеждава хората да се покаят.

Десетте заповеди

Ето текста на Десетте заповеди, записани от Бога върху камък, а сетне преписани от Мойсей в старозаветната книга Изход:

Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

3 Да нямаш други богове освен Мене.

4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.

9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

10 а на седмия ден, <който> е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

13 Не убивай.

14 Не прелюбодействувай.

15 Не кради.

16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. (Изход 20:1-17)

Стандартът на Десетте заповеди

В днешно време понякога забравяме, че това са именно заповеди. Те не са препоръки. Нито са предложения. В каква степен обаче самите ние им се покоряваме? Ето какво се казва в Библията непосредствено преди Мойсей да получи Десетте заповеди:

И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: … Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят. (Изход 19:3,5)

А ето какво се казва веднага след даването на Десетте заповеди:

После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. (Изход 24:7)

Нека да се замислим. Понякога в училищните ми изпити нашият преподавател ни даваше множество въпроси (напр. двайсет), ала сетне изискваше да отговорим само на някои от тях. Можехме например да си изберем които искаме 15 от тези 20 въпроси и да им дадем отговори в изпита. Всеки ученик си избираше онези, които му се виждаха най-лесни. По този начин учителят ни помагаше да имаме по-облекчен вариант на изпита.

Мнозина смятат, че с Десетте заповеди може да се отнасят по подобен начин. Мислят си, че когато е дал Десетте заповеди, Бог си е казвал: „Нека хората да си избират които и да е шест от тези десет.“ Разсъждаваме по такъв начин, понеже си представяме, че Бог като съдия ще измерва „добрите“ ни дела срещу „лошите“. И смятаме, че ако заслугите ни се окажат по-тежки от недостатъците ни, по някакъв начин с това ще съумеем да спечелим Божието благоволение, за да ни приеме на Небето. По тази причина мнозина от нас се опитваме да си изкараме религиозни заслуги, изпълнявайки религиозни дейности – като ходене на църква, джамия или храм; като молитви; като спазване на пости; като раздаване на помощи за бедните. И се надяваме, че с подобни действия някак си ще балансираме онези случаи, когато нарушаваме Десетте заповеди.

Ако обаче прочетем Десетте заповеди внимателно и честно, ще се уверим, че не такъв е техният замисъл. От хората се очаква да се покоряват на всичките заповеди – и то през цялото време. Това е изключително трудно и по тази причина много хора откровено се бунтуват срещу Десетте заповеди. Известният атеист Кристофър Хитченс атакува Стария завет именно с такива основания:

„Сетне идват прословутите забрани, които отричат убиването, прелюбодейството, кражбата и лъжливото свидетелстване. А накрая има забрана за пожелаване на… имуществото на „твоя ближен“… Вместо да се осъдят злодеянията, има странно формулирано осъждане на нечистите мисли… Изисква се невъзможното… Човек може насила да бъде възпрян от злодеяния…, ала да забраниш на хората дори да мислят за такива неща, е прекалено много… Ако бог наистина искаше хората да са свободни от подобни мисли, тогава трябваше повече да внимава, изобретявайки друг вид същества.“ (Christopher Hitchens. 2007. God Is Not Great: How Religion Spoils Everything. pp. 99-100)

Защо Бог дава Десетте заповеди?

Да си въобразяваме било че Бог би приел само половинчати усилия, било че е допуснал грешка, изисквайки невъзможното от нас – това означава, че не разбираме предназначението на Стария завет. Те са ни дадени, за да ни помогнат да идентифицираме в какво се състои нашият проблем.

Нека да го онагледя с пример. Представете си, че се е случило да паднете лошо на земята и ръката да ви боли. Обаче не сте сигурен дали имате някакви вътрешни наранявания. Имате ли счупена кост? Не сте сигурен дали ще се оправите от само себе си или се налага ръката ви да бъде гипсирана. Затова отивате на рентген и снимката разкрива, че наистина имате счупване. Способна ли е рентгеновата снимка да излекува ръката ви? Не, счупването си е там, ала сега вече знаете за него. Знаете също така, че ще се наложи да ви гипсират. Едва тогава ще има заздравяване. Рентгеновата снимка не разрешава проблема. Тя го разкрива, за да знаете какво лечение ви е необходимо.

Десетте заповеди разкриват греха

По същия начин Десетте заповеди са дадени, за да бъде разкрит и изявен един дълбок проблем в нас – нашият грях. Думата „грях“ буквално означава „да пропуснеш целта“, която Бог е поставил пред нас в отношенията ни спрямо околните, спрямо себе си и спрямо Него. Библията казва:

 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един. (Псалми 14:2-3)

Всеки един от нас е вътрешно покварен от греха. Този проблем е достатъчно сериозен, за да може Бог да каже за нашите „добри дела“ (които се надяваме, че ще изместят греховете ни) следното:

Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра. (Исаия 64:6)

Нашите праведни заслуги в религиозно отношение са само като „омърсена дреха“, когато ги съпоставим с нашите грехове.

Вместо да си дадем сметка за проблема обаче ние предпочитаме да се съпоставяме с околните хора (сравнявайки се с погрешен стандарт за чистота), мъчим се да придобием религиозни заслуги или пък просто се предаваме и се отдаваме на удоволствията. Така виждаме, че Бог ни е дал Десетте заповеди по следната причина:

Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха (Римляни 3:20)

Да сравним живота си срещу стандарта на Десетте заповеди, това е същото като да си направим рентгенова снимка, изобличаваща съществуващ вътрешен проблем. Десетте заповеди не са способни „да излекуват“ проблема. Те само разкриват проблема ясно и недвусмислено, за да може ние да се осъзнаем и да приемем лекарството, което ни е подготвил Бог. Вместо да продължаваме да се самозалъгваме, с помощта на Мойсеевия закон ние можем да видим себе си в правилна светлина.

Божият дар след нашето покаяние

Подсигуреното от Бога лекарство е предложеният от Него дар за прошка на греховете посредством смъртта и възкресението на Исус Христос. Този дар от Бога се предлага на всекиго от нас с единственото условие да се доверим и да повярваме в Исус Христос.

 Като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа (Галатяни 2:16)

Досущ както Авраам получава оправдание поради вяра в Бога, ние също може да получим праведност. Необходимо е обаче да се покаем за греха си. Покаянието често се разбира погрешно. То простичко означава „да променим мисленето си“ и включва отвръщане от греха и обръщане към Бога. Така Той може да ни даде дара на прошката и оправданието. Библията пояснява:

Затова, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа. (Деяния 3:19)

Обещанието на Бога към теб и мен гласи, ако се покаем и се обърнем към Него, тогава нашите грехове повече няма да се зачитат и Той ще ни даде живота.

Десетте заповеди в календара

Наред с онази първа Пасха и изпитанието пред Авраам, Десетте заповеди са нещо, с което Бог подпечатва своя план, за да бъдем ние сигурни, че именно Той го прави. По тази причина Той ни посочва и конкретния ден, когато дава Десетте заповеди на Мойсей. Изборът именно на този ден сочи към бъдещото идване на Святия Дух. Еврейският Празник на седмиците, наричан още Шавуот, отбелязва именно деня на даването на Десетте заповеди, а от друга страна също така съвпада с абсолютно точност с деня на Петдесетница в Деяния 2 глава, когато идва Святият Дух.

Даването на Десетте заповеди е онагледено спрямо Празника на седмиците и деня на слизането на Святия Дух на Петдесетница. Празникът на седмиците, Десетте заповеди и идването на Святия Дух се случват в един и същи ден в календара
Даването на Десетте заповеди е онагледено спрямо Празника на седмиците и деня на слизането на Святия Дух на Петдесетница. Празникът на седмиците, Десетте заповеди и идването на Святия Дух се случват в един и същи ден в календара

Даването на Десетте заповеди е онагледено спрямо Празника на седмиците и деня на слизането на Святия Дух на Петдесетница. Празникът на седмиците, Десетте заповеди и идването на Святия Дух се случват в един и същи ден в календара.

Фактът, че Божият Дух идва да обитава в сърцето на покаялите се хора на същия ден, когато се отбелязва даването на Десетте заповеди, е Божият отговор на оплакването на Кристофър Хитченс. Бог наистина изработва един нов вид същества – такива, в които живее Святият Дух. Оттук насетне ние имаме способността да се държим по различен начин. Прецизността в подбора на точния момент за пореден път показва Неговия почерк, написан върху платното на времето, за да бъдем уверени, че както Законът, така и Духът идват именно от Бога.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *