Защо добрият Бог е сътворил злия дявол?

Библията казва, че дяволът (чието име е Сатана) под формата на змия е изкусил към грях Адам и Ева и е причинил тяхното падение. Тук обаче възниква един важен въпрос: Защо Бог е сътвори злия дявол (думата означава „противник“), за да провокира покварата на Неговите добри творения?

Луцифер – сияещият

Според Библията Бог е създал един силен, интелигентен и красив дух, който е заемал първо място сред всички ангели. Дадено му е името Луцифер (което означава „сияещ“) и той е бил много добър. Той обаче е бил надарен и със свободна воля, така че да може сам да взема решения. Един текст в Исая 14 глава описва какво решава да стори той.

Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния. (Исаия 14:12-14)

Луцифер, подобно на Адам, е изправен пред важно решение. Можел е да признае Бога като Бог или да се опита самият той да стане божество. Неколкократните му закани в цитирания по-горе текст показват как той взема решение да се възпротиви срещу Бога и да обяви самия себе си за всевишен. Друг текст от книгата на Езекиил ни предоставя паралелно историята за падението на Луцифер:

13 Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни; със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.

14 Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, щото беше на Божия свят хълм; ти ходеше всред огнени камъни. 15 Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе.

16 От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!

17 Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат. (Йезекиил 28:13-17)

Красотата, мъдростта и силата на Луцифер – все добри неща, дело на Създателя – довеждат до надигане на гордост у него. Гордостта го тласка към бунт, ала дори и след това той не изгубва силите и способностите си. Оттогава насетне Луцифер води космическо въстание срещу своя Създател, претендирайки да заеме Неговия престол и да се провъзгласи за божество. Стратегията му е да привлича на своя страна хората, като ги изкушава към същото решение като неговото: да обичат само себе си, да се еманципират от Бога и да отхвърлят Неговата власт. В сърцевината си изпитанието пред волята на Адам е същото както при Луцифер. Просто е представено под различна форма. И единият, и другият обаче се изкушават от мисълта да бъдат божества.

Сатана, който работи чрез околните

Текстът от книгата на Исая по-горе е насочен към „царя на Вавилон“, а цитатът от Езекиил визира „царя на Тир“. Според описанията в двата пасажа обаче очевидно не става дума за човешки същества. Неколкократните закани в текста от Исая илюстрират личност, която е запокитена от невидимия свят на земята поради това, че изразява претенции за небесния престол на Бога. Езекиил от своя страна се обръща към „херувим, помазан да закриля“, който някога е живял в Едем и „на Божия хълм“. Твърде често Сатана (Луцифер) се скрива зад някого и се опитва да влияе чрез него. В Едемската градина го прави чрез една змия. В текста от Исая се появява чрез личността на вавилонски монарх, а в Езекиил обладава тялото на тирския цар.

Защо Луцифер се е разбунтувал срещу Бога?

За какво му е обаче на Луцифер да оспорва престола на всемогъщия и всезнаещ Създател? Част от интелигентността е да си даваш сметка дали имаш сили да надвиеш опонента си. Луцифер може и да е имал сили, ала те са недостатъчни, за да успее да се надмогне над Твореца на вселената. Защо му е да рискува всичко само и само за да си пробва силите в битка, която не би могъл да спечели? Все ми се струва, че един интелигентен ангел би бил наясно какви са собствените му ограничения при челен сблъсък срещу Бога и че поради това би свил криле в покорство. Защо не го е направил? Този въпрос ме е озадачавал дълги години.

Еди ден обаче си дадох сметка, че Луцифер е можел да си представи Божието всемогъщество единствено чрез вяра – досущ както и ние. Библията намеква, че ангелите са били сътворени заедно с останалите творения, за които се говори в първа глава на книгата Битие. Един текст от книгата Йов например казва:

Господ отговори на Йов от бурята и каза:…
Къде беше ти, когато полагах основите на земята?
Обясни, ако знаеш…
Когато утринните звезди ликуваха
и всички Божии ангели възклицаваха?
(Йов 38:1,4,7)

Представете си как през седмицата на Сътворението самият Луцифер също е бил създаден и е придобил съзнание някъде из вселената. Първите му знания са, че той съществува, както и че някъде там има друго Същество, което претендира, че е Творец на цялата вселена. Откъде би могъл обаче Луцифер да знае дали това е вярно? Да не би този самоопределил се за „творец“ да се е появил в съществуване между звездите непосредствено преди самия Луцифер? Да не би само заради по-ранната си поява той има претенции да е по-могъщ и по-знаещ от Луцифер? А може би пък изобщо не е такъв… Може би както Луцифер, така и този „създател“ са се пръкнали в съществуване ей-така, един след друг? Въпрос на вяра е Луцифер да приеме твърдението на Създателя, че самият Луцифер е просто творение, докато Създателят е вечен и безграничен. В своята надменност обаче Луцифер отказва да повярва и вместо това се доверява на собствените си фантазии.

Сигурно отивам твърде далеч в цялото това предполагаемо описание как Луцифер може би си е мислел, че самият той (а и всички останали ангели) е равнопоставен на Бога и че и двамата еднакво са се появили в съществуване. Само че точно такава е презумпцията на съвременната космология. Някога, преди милиарди години, е съществувала само някаква космическа неустановеност в нищото. После от тази неустановеност се е пръкнала цялата вселена. Ето до това се свеждат съвременните теории за възникването на космоса. Така се оказва, че абсолютно всички – от Луцифер, през Ричард Докинс и Стивън Хокинг, до теб и мен – трябва да вземем лично решение дали ще повярваме в самодостатъчността на тази вселена или ще повярваме, че тя е създадена и поддържана от всемогъщ Създател.

С други думи, виждането не е вярване. Луцифер е виждал Бога и е разговарял с Него. При все това на него също му се е налагало „с вяра“ да приеме, че е бил създаден от Бога. Мнозина днес казват, че ако Бог „им се яви“, тогава ще повярват. В Библията обаче се разказва как немалко хора са виждали и чували Бога, но при все това са отказвали да Му се доверят. Ключовият въпрос е дали хората ще приемат словото на Бога и дали ще се доверят на нещата, които Той казва за себе си и за тях. От Адам и Ева през Каин и Авел, през Ной, през египтяните при първата Пасха, до прекосяващите Червено море евреи – а и дори до всички онези, които са наблюдавали от първа ръка чудесата на Исус Христос, – „виждането“ никога не е довеждало до вярване. Падението на Луцифер следва същата логика.

С какво е ангажиран дяволът днес?

Според Библията Бог не е направил „зъл дявол“. Създал е могъщо и интелигентно ангелско създание. Поради гордост това същество му обръща гръб и в следствие на това неговото първоначално величие, макар да не е изгубено, все пак е ужасяващо покварено. Ние с вас и всички останали хора сме се озовали на бойното поле между Бога и неговия „противник“ – дявола. Стратегията на дявола не се изразява в зловещи черни наметала с прокобни заклинания като на назгулите от Властелина на пръстените. Вместо това той се опитва да ни подмами подобно на него да обърнем гръб на спасението, което още от предвечността Бог ни е обещал чрез Авраам и чрез Мойсей и което е осъществил чрез смъртта и възкресението на Исус. Библията казва:

 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им. (2 Коринтяни 11:14-15)

Тъй като Сатана и неговите служители са способни да се маскират като „светли ангели“, те го използват, за да ни подмамват по-лесно. Може би именно по тази причина евангелията ни препоръчват да не се доверяваме на вътрешните си инстинкти.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *