Клонът: Израснал тъкмо навреме, за да… „бъде отсечен“

Изследвахме темата за Клона, която се засяга в посланията на няколко от старозаветните пророци. Видяхме, че още през 600 г. пр. Хр. пророк Еремия продължава темата, която 150 години по-рано е започнал Исая. Еремия заявява, че този Клон ще бъде цар. В предишната статия видяхме, че Захария, който следва Еремия, предсказва, че на този Клон ще бъде дадено името Исус и че в Него ще се съчетаят и двете роли – тази на цар и тази на свещеник – нещо, което никога до този момент не се е случвало в историята на Израил.

Гатанката на Даниил за планираното идване на Помазаника

Това обаче не е краят. Пророк Даниил, който живее в периода между Еремия и Захария, директно споменава „Помазаника“ (който, както видяхме тук, е именно „Христос“ или „Месията“). Същевременно с това той се връща към темата за Клона под формата на забележителна гатанка, предсказваща кога ще се разкрие Месията. Около 538 г. пр. Хр. той пише следното:

От времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици… И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:25-26)

 Понеже Помазаникът е Христос, т.е. Месията, очевидно Даниил пише за Христос, който предстои да дойде. Пророкът определя точно време за начало на идването му („излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим“), точен интервал от време („седем седмѝци“ и „шестдесет и две седмѝци“), които ще завършат с разкриването на това, кой е Христос (т.е. Помазаникът), който след това ще бъде „отсечен“. Цялостната структура на това пророчество изглежда достатъчно ясна. Можем ли обаче реално да проследим това разкриване на Христос? Нека започнем от мястото, където започва да тиктака този пророчески часовник.

Издаването на указа за съграждането на Ерусалим

Около сто години след Даниил евреинът Неемия е назначен като виночерпец в двора на персийския император Артаксеркс. Това той е имал достъп до най-върховнаа власт в Персийската империя. От тази си позиция Неемия моли императора за разрешение и указ да възстанови и съгради наново Ерусалим. Ето как самият той описва събитията:

В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан… отговорих на царя: ако е угодно на царя… то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам… Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея… И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. (Неемия 2:1-9)

 Виждаме указ за възстановяването на град Ерусалим, подплатен с царски писма и с военната мощ на Персийската империя. Тъй като персийският император Артаксеркс е историческа фигура, а за този указ се посочва, че е издаден в двадесетата година от управлението му (в месец, който евреите наричат нисан), можем да определим точно кога се случват тези събития. Артаксеркс се възкачва на персийския престол непосредствено след смъртта на баща си Ксеркс през декември 465 г. пр. Хр.(1), а указът е издаден през месец нисан (март-април) 20 години по-късно. Това поставя събитията през март 444 г. пр. Хр.(1)

Седем седмѝци“ и шейсет и две седмѝци“

Какви са тези „седмѝци“, с които Даниил измерва времето? В Мойсеевия закон се постановява цикличен период от седем години, в който земята трябва да си почива от земеделска обработка. Ето как е описано това:

Кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня; шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота Господня (Левит 25:2-4)

В този контекст Даниил използва „седмѝци“ в смисъла на цикъл от седем години. Така седемте „седмѝци“ и шейсет и двете „седмѝци“ аритметически се равняват на (7+62) x 7 = 483 години.

Година с 360 дни

Обичайната дължина на една година леко усложнява нещата. Днес използваме мярката за година по слънчевия календар (=365.24219879 дни за година), защото можем с точност да определим въртенето на Земята около Слънцето. В онези времена е било разпространено изчисляването на дните в годината да става на базата на въртенето на Луната по т.нар. лунен календар (което и до днес се е запазило в ислямския календар, давайки 354 дни в годината), тоест 12 месеца по 30 дни, което прави 360 дни на година. В западния свят се въвежда високосна година (от 366 дни), за да се компенсира непълният ден (като в определен период някои високосни години се пропускат). В древните култури на Египет, Вавилон, Индия и Гърция се използва лунен календар с 360-дневна година. На него очевидно се базират и годините, споменати от Даниил. Още причини за ползването на лунния календар с 360 дни в година можете да намерите тук.

Планираното идване на Христос

Предвид горната информация не е трудно да изчислим кога според Данииловото пророчество трябва Христос да дойде на света. Ако умножим 483 години по 360 дни, се получава:

483 години x 360 дни/година = 173 880 дни

В нашия съвременен календар това би се равнявало на 476 слънчеви (тропически) години с 25 дни остатък (173880:365,24219879 = 476 и 25 остатък).

Начална тока на тези изчисления стана указът на Артаксеркс, издаден на 5 март 444 г. пр. Хр. Като добавим 476 слънчеви (тропически) години към тази дата, получаваме 5 март 33 г. сл. Хр. (Нулева година не съществува, в календара 1 г. пр. Хр. и 1 г. сл. Хр. са една и съща година, така че аритметически -444 + 476 +1 = 33).

Сега ако добавим остатъка от 25 дни към 5 март, 33 г. сл. Хр. получаваме 30 март 33 г. сл. Хр., което е онагледено в следващата времева линия. Както казва Хьонер (чиито изчисления цитирам):

„Когато добавим 25 дни към 5 март (444 г. пр. Хр.), стигаме до 30 март (33 г. сл. Хр.), който е десетият ден на еврейския месец нисан. Това е денят на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим.“

Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977, p. 16.

Линия на Данииловото пророчество от „седмѝци“, водещо до триумфалното влизане на Исус в град Ерусалим

Денят на триумфалното влизане в Ерусалим

Цветница и денят, когато се състои влизането на Исус в Ерусалим. Ако се базираме на предположенията по-горе с помощта на аритметиката, откриваме, че гатанката на Даниил за „седмѝцата“ ни отвежда точно до онзи ден, когато Исус е представен пред еврейския народ като Цар или Христос (Помазаник). Знаем това, защото пророк Захария (който предсказва и името на Христос), пише следните думи:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. (Захария 9:9)

Според пророка очакваният от евреите цар ще се разкрие, като влезе в Ерусалим, яздейки осел (магаре), придружаван от ликуващи множества. В деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим – ден, предсказан от пророк Даниил, – Христос влиза в града, възседнал магаре. Евангелист Лука описва случката така:

А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти. (Лука 19:37-42)

В този текст Исус плаче за жителите на Ерусалим, защото не са разпознали деня, предсказан им и от Захария, и от Даниил. И понеже не разбират, че е настъпил този специален ден, когато Христос ще разкрие защо е дошъл, ще се случи нещо неочаквано. В следващите редове на същия откъс от гатанката на Даниил пророкът предсказва бъдещите събития:

И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:26-27)

Вместо да се възкачи на престола и да управлява, Помазаникът (Христос) няма да притежава „нищо“ и ще бъде „отсечен“. Като използва думата „отсечен“ (някои библейски преводи я заменят с „убит“), Даниил прави препратка към „Клона“, който израства от отсечения пън на Есей, за който отдавна е пророкувал Исая. Темата се доразвива Еремия, името му се предсказва Захария, а времето на идването му се пророкува и от Даниил, и от Захария. Този Клон ще бъде „отсечен“. След това град Ерусалим ще бъде разрушен (което се случва през 70 г. сл. Хр.). Как обаче ще бъде „отсечен“ този Клон? В следващата статия ще се върнем към думите на пророк Исая, за да получим едно доста живо описание.

(1) Harold W. Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977.

 

Откъде идва думата „Христос“ в името на Исус Христос?

Понякога задавам на хората въпрос какво е фамилното име на Исус. Често отговарят: „Мисля, че е Христос, ама не съм сигурен.“ После ги питам: „Означава ли това, че когато е бил малко момче, Йосиф Христос и Мария Христос са водели малкия Исус Христос на пазара?“ Като чуват така формулирания въпрос, обикновено си дават сметка, че Христос не е фамилното име на Исус. В такъв случай откъде идва думата „Христос“? И какво означава тя? Именно с този въпрос ще се занимаваме в тази статия.

Превеждане и транслитериране

Първо, трябва да уточним един преводачески въпрос. Понякога преводачите вземат решение да използват сходни звуци, а не да превеждат значението – особено когато иде реч за имена или наименования. Този процес се нарича „транслитериране“. При работата с библейски текст преводачите вземат решение дали нейните думи (и особено имената и титлите) би било по-добре да се превеждат (по значение) или да се транслитерират (по звук). Няма конкретно правило в това отношение.

Септуагинта

Първият библейски превод е направен през 250 г. пр. Хр., когато Старият завет е бил преведен на древногръцки език. Този превод се нарича Септуагинта (съкратено LXX) и до ден днешен се използва. При положение че Новият завет е написан три столетия по-късно на гръцки, неговите автори многократно цитират именно от гръцкия Септуагинта, а не от еврейския оригинал на Стария завет.

Превод и транслитериране в Септуагинта

Схемата по-долу показва как това оказва влияние на съвременните Библии:

Тук се онагледява преводаческият процес от оригинална към съвременната Библия
Тук се онагледява преводаческият процес от оригинална към съвременната Библия

 

Старият завет е написан на иврит (староеврейски) – квадрат 1. Стрелките от квадрат 1 към квадрат 2 показват превода на гръцки (старогръцки) език около 250 г. пр. Хр. Оттогава насетне Старият завет съществува успоредно на два езика – иврит и гръцки. От друга страна, Новият завет е написан на гръцки език и затова започва в квадрат 2. Както Старият завет, така и Новият завет днес са налични на старогръцки език, какъвто се е използвал преди две хиляди години.

В долната половина на таблицата (квадрат 3) са съвременните езици като българския. Обикновено Старият завет се превежда от оригиналния иврит (посока от квадрат 1 към квадрат 3), а Новият завет се превежда от старогръцки (от квадрат 2 към квадрат 3).

Произход на думата Христос

Сега нека да проследим същата последователност, фокусирайки се върху думата „Христос“ в съвременните преводи на Библията.

Откъде произлиза думата „Христос“ в Библията
Откъде произлиза думата „Христос“ в Библията

Оригиналната староеврейска дума в Стария завет е машиях, чието значение според речниците е за „помазан“ или „посветен“ човек. Еврейските царе са били помазвани (т.е. церемониално върху главата им са поставяли масло), преди да се възкачат на престола. В този смисъл те са били наричани машиях – т.е. помазаници. Освен това обаче Старият завет предсказва за идването на един конкретен машиях. При превеждането на Септуагинта древните преводачи са решили да използват древногръцка дума със същото значение – Χριστός (което се произнася „Христос“). Думата произлиза от корена хрио, което означава „помазвам церемониално с масло“. Така думата „Христос“ е преведена в гръцкия Септуагинта според значението ѝ (а не транслитерирана според звученето ѝ) на оригиналната дума машиях. Авторите на Новия завет продължават да използват думата Христос в писанията си, идентифицирайки Исус именно със старозаветния мешиях.

В съвременните Библии еврейската дума машиях често се превежда „Помазаникът“ или се транслитерира „Месия“. Новозаветната дума от своя страна се транслитерира „Христос“. Думата „Христос“ е изключително специфична старозаветна титла, до която се е стигнало след превод от староеврейски на старогръцки, а сетне с транслитериране от старогръцки на съвременен език.

Тъй като думата „Христос“ не се среща в съвременните преводи на Стария завет, тази връзка невинаги се вижда толкова лесно. От горния анализ обаче си личи ясно, че библейският „Христос“ = „Месията“ = „Помазаникът“. Изключително специфична титла.

Очакваният през I век Христос

Ето каква е реакцията на цар Ирод, когато източните мъдреци пристигат в търсене на „юдейския цар“. Тази част от Рождествената история е изключително позната днес. Обърнете внимание, че в оригинала думата „Христос“ е членувана – тоест тя се отнася за конкретна личност.

Като чу това, цар Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него. Затова събра всички главни свещеници и книжници на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос. (Матей 2:3-4)

Очакването на „Христос“ („Помазаника“) е било известно на Ирод и на неговите религиозни съветници, и то още преди раждането на Исус. Тази титла тук се използва конкретно и изключително за Исус. Причината за това е, че думата „Христос“ идва от гръцкия превод на Стария завет, който е бил разпространен сред юдеите от първи век. И тогава, и днес Христос е титла, а не лично име. Тази титла е съществувала столетия преди началото на християнството.

Старозаветни пророчества за „Помазаника“ (Христос)

В действителност титлата „Христос“ е пророческа. Тя се предсказва в Псалмите, писани от цар Давид около хилядолетие преди раждането на Исус.

Опълчват се земните царе… заедно против Господа и против Неговия Помазаник… Този, Който седи на небесата, ще се смее… Тогава ще им продума в гнева Си и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже: „Аз поставих Царя Си на Сион, святия Мой хълм.“ Аз ще изявя постановлението. Господ Ми каза: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих…“ Блажени са тези, които се надяват на Него. (Псалом 2:2-7)

Псалом 2 в Септуагинта би следвало да започне по следния начин (тук използвам транслитерираната форма Христос, за да можем „да видим“ титлата така, както са я виждали читателите на Септуагинта):

Опълчват се земните царе… заедно против Господа и против Неговия Христос… Този, Който седи на небесата, ще се смее… (Псалом 2:2-7,9)

Сега вече „виждаме“ Христос в този библейски пасаж така, както са го възприемали читателите от първи век. Псалмите продължават да дават още препратки за този идващ Христос. Ето още един старозаветен откъс от Псалом 132, като непосредствено един до друг съм поставил два варианта – преведеният текст и транслитерираният вариант, за да стане по-ясно:

Псалом 132 (преведен от иврит) Псалом 132 (от Септуагинта)
Господи… 10 заради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на помазаника Си.

11 Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: „От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти… 17 Там ще направя да изникне рог на Давид. Приготвих светилник за помазаника Си.“

Господи… 10 заради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на твоя Христос.

11 Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: „От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти… 17 Там ще направя да изникне рог на Давид. Приготвих светилник за моя Христос.“

Псалом 132 говори в бъдеще време („Ще направя да изникне рог на Давид…“) подобно на много други старозаветни текстове. Далеч преди написването на Новия завет тази представа вече е съществувала. Тя не е измислица на новозаветните автори. Евреите винаги са очаквали появата на своя Месия (или Христос). Този факт се дължи на това, че още от времената на Стария завет има пророчества за неговото идване.

Старозаветните пророчества: ключалка за един конкретен ключ

Фактът, че Старият завет конкретно предсказва бъдещето, го превръща в необичаен литературен жанр. Тези пророчества са като ключалка за един конкретен ключ. За всяка ключалка има само един ключ, който би могъл да я отключва. Старият завет е един вид такава ключалка. Вече видяхме това по-рано при изследванията на жертвата на Авраам, създаването на Адам и пасхата на Мойсей. Псалом 132 добавя изискването, че „Помазаникът“ ще бъде потомък на цар Давид. Ето един въпрос, който си струва да зададем: Дали именно Исус е „ключът“, който отключва всички тези пророчества?

Клонът получава име векове преди да се роди

Видяхме как пророк Исая въвежда образа за Клона. Един потомък от прекъснатата династия на цар Давид ще притежава изключителна мъдрост и сила. Пророк Еремия впоследствие добавя, че този Клон ще бъде познат като Господ (което е старозаветното име на самия Бог).

Захария продължава темата за Клона

Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм
Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм

Пророк Захария живее около 520 г. пр. Хр. – точно по времето, когато евреите се връщат в Ерусалим от заточението си във Вавилон. По това време те се захващат да възстановят унищожения храм. Първосвещеникът през тези години е човек на име Исус. Той наново възстановява дейността на свещениците. Пророк Захария заедно с първосвещеника Исус са духовните водачи на народа. Ето какво казва Бог за този първосвещеник (чрез пророчество, дадено на Захария):

„Слушай сега, първосвещенико Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе като мъже, поставени за знамение: Ето, Аз ще доведа служителя Си – Отрасъла… – и ще премахна беззаконието от тази земя в един ден.“ (Захария 3:8-9)

Отрасълът – това е Клонът! Захария заимства същата метафора за новия Клон, която е въведена от Исая 200 години по-рано и повторена от Еремия 60 години по-рано. Тук Бог също така нарича Клона „Мой служител“. По някакъв начин този първосвещеник Исус, живял през 520 г. пр. Хр. в Ерусалим заедно с пророк Захария, се превръща в символ за идещия един ден Отрасъл. Как обаче? В този текст се казва, че „в един ден“ Господ ще премахне греховете на хората. Как ще се случи това?

Клонът: както свещеник, така и цар

По-нататък Захария разяснява това. За да схванем думите му, трябва най-напред да уточним, че в Стария завет длъжностите на свещеника и на царя са били строго разграничавани една от друга. Абсолютно никой от царете в Давидовата династия не е бил свещеник, както и никой свещеник не е можел да стане цар. Ролята на свещеника е била да служи като посредник между Бога и хората, изпълнявайки съответните животински жертвоприношения за изкупление на греховете. Ролята на царя е била да управлява справедливо от престола. И двете длъжности са били изключително важни, но никога не е имало сливане помежду им. Захария обаче пише, че някой ден това ще се промени:

„И Господното слово дойде към мене и рече: От върналите се от плен… вземи сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на първосвещеника Исус. И говори му: Така говори Господ на Силите: Ето мъжът, чието име е Отрасъл. Той ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен… И като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола си. И съвещание за мир ще има между двамата.“ (Захария 6:9-13)

Противно на всички досегашни правила тук виждаме, че първосвещеникът Исус, служещ по времето на пророк Захария, ще бъде коронясан символично като Отрасъла – т.е. Клона. Спомнете си, че според предишния откъс този човек е сред „мъжете, поставени за знамение“. Първосвещеникът Исус ще бъде коронясан и по този начин ще бъде знамение за една бъдеща фигура, в която ще се обединят длъжностите на цар и свещеник. Някой ден ще има свещеник, който ще седи на престол! Нещо повече, Захария нарича самия първосвещеник Исус „Отрасъла“ – т.е. Клона от метафората на Исая. Какво означава това?

Исус от Назарет е Клонът

Това предсказание е изказано през 520 г. пр. Хр. Според него името на идващия един ден Клон е „Исус“ – т.е. конкретно става дума за Исус от Назарет.

Според изреченото от Захария пророчество във фигурата на идещия Исус ще се обединят ролите на Цар и Свещеник. Какво са вършели свещениците? От името на хората те са принасяли пред Бога жертви за умилостивение на греховете.  Свещеникът покрива греховете на хората посредством принасяне на жертва. Именно в този смисъл идещият Клон „Исус“ ще принесе жертва, така че Господ „да премахне беззаконието от тази земя в един ден“ – денят, в който Исус принася Себе си в жертва.

Исус от Назарет е добре позната личност и извън новозаветните евангелия. Юдейският Талмуд, Йосиф Флавий и редица други историци – както добронамерени, така и недобронамерени – пишат за Него, като неизменно го наричат или „Исус“, или „Христос“. Неговото име не е измислено от четиримата евангелисти. Цели петстотин години по-рано пророк Захария е предрекъл това име.

Исус е потомък на „Есеевия пън“, тъй като и Есей, и Давид се явяват негови предци. Исус притежава мъдрост и разум в такава степен, че значително се отличава от всички други. Неговото благоразумие, проникновение и спокойствие на мисълта до ден днешен впечатляват както критиците Му, така и последователите Му. Неговата сила, изразена чрез описаните в евангелията чудеса, е безспорна. Човек може да избере да не вярва в тях, но не е възможно да ги игнорира. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – такива, за които е предсказал пророк Исая за идещия след време Клон.

Замислете се за живота на Исус от Назарет. Със сигурност Той е дошъл с претенциите, че е Царят. Именно такова е значението на титлата „Христос“. През живота си на земята Той обаче извършва и свещеническа роля. Работата на свещеника е да принася приемливи жертви от името на хората. Смъртта на Исус има особена значимост в това, че представлява един вид принос пред Бога за нас. Неговата смърт е изкупление за греха и вината на всеки човек – а не само за евреина. Беззаконията на земята буквално са били премахнати „за един ден“, както предсказва пророк Захария – в деня, когато Исус умира и заплаща за всички грехове. Чрез своята смърт Той изпълнява всички изисквания за ролята на Свещеник, като именно по тази причина историята го познава като „Христос“ – т.е. Царят. В себе си Той действително съчетава и двете роли. Клонът, който преди толкова векове Давид е нарекъл „Христос“ е именно този Свещеник-Цар. А неговото име е предсказано 500 години преди раждането му от пророк Захария.

Знамението на новия клон: възраждане на мъртвия пън

Някои съвременници на Исус поставят под съмнение авторитета му. В отговор той им посочва древните пророци и им показва как те са предсказвали за него. Ето какво отговаря веднъж Исус на такива хора:

Самите Писания свидетелстват за Мен. (Йоан 5:39)

С други думи, Исус тук твърди, че написаният стотици години по-рано Стар завет предсказва именно за него. Старозаветните пророци твърдят, че Бог писанията им са вдъхновени от Бога. След като никой човек не би могъл да предскаже неща, които ще се случат след стотици години, Исус посочва техните пророчества като доказателство, че собственото му идване е изпълнение на Божия план. Старият завет е на разположение и до ден днешен, така че и самите ние да можем лично да се уверим в същото.

Най-напред кратък преговор. Исус твърди, че за него се говори още от началото на Стария завет. След това видяхме как жертвата на Авраам предсказва точно къде ще бъде убит и самият Исус, докато Пасхата на свой ред предсказва и в кой ден ще се случи това. Освен това видяхме, че в Псалом 2  се посочва думата „Христос“ като предсказание за един бъдещ цар. Нещата обаче не спират дотам. Още много неща са записани като пророчества с конкретни титли и теми. Например около 750 г. пр. Хр. пророк Исая подхваща една тема, която впоследствие ще се разгърне в Стария завет – за появата на един нов Клон.

Исая и новият Клон

Схемата показва къде е пророк Исая в сравнение с някои други старозаветни пророци.

Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство
Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство

От тази схема се вижда, че книгата на Исая е написана през периода на Давидовата династия (1000-600 г. пр. Хр.). По негово време (около 750 г. пр. Хр.) династията и царството са в духовна поквара. Исая умолява царете да се завърнат към Бога и да съблюдават духа на Мойсеевия закон. На него обаче му е ясно, че Израил не желае да се покае. По тази причина Исая предсказва, че страната ще бъде завладяна, а царската династия ще бъде прекъсната.

За целта Исая използва художествен образ, сравнявайки династията с голямо дърво. В основата на дървото е Есей – бащата на някогашния цар Давид. След Есей династията е започнала с Давид, а след това през неговия син Соломон се е разгърнала.

Първо дърво… после пън… после клон

Исая сравнява Давидовата династия с дърво
Исая сравнява Давидовата династия с дърво

Исая пише, че това „дърво“ скоро ще бъде отсечено и от него ще остане само пън. Ето как той въвежда метафората как дървото ще бъде сведено до пън, а от него ще се появи нов клон:

„И ще израсте пръчка от Есеевия пън, и фиданка от корените му ще носи плод. И Духът Господен ще почива на Него – дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа.“ (Исая 11:1-2)

Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид
Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид

Отсичането на това „дърво“ се случва около 150 години след Исая – около 600 г. пр. Хр., когато вавилонските войски завладяват Ерусалим и отвеждат всички жители заедно с царя в заточение (вж. червения период на схемата горе). Есей е бащата на цар Давид – тоест той е коренът на династията. Следователно „Есеевият пън“ е метафора за това, че идва краят на Давидовата династия.

Клонът: наследник на Давид с огромна мъдрост

Ново клонче от мъртвия Есеев пън
Ново клонче от мъртвия Есеев пън

Това пророчество обаче гледа и доста по-далеч в бъдещето от прекратяването на династията. Исая предсказва, че макар „Есеевият пън“ да изглежда мъртъв (всеки пън е мъртъв), един ден в далечно бъдеще „ще израсте пръчка и фиданка от корените му ще носи плод“. Досущ както от мъртвия пън се появява ново клонче, така един ден ще дойде нов Клон. Исая нарича този клон „Него“ и с това ни подсказва, че говори за конкретна личност. Някой потомък на Давид ще се издигне далеч след като династията е била прекратена. Той ще бъде надарен с качества като мъдрост, сила и знание. Върху него ще почива Духът на Господа.

Исус – наследник на Давид с огромна мъдрост

Исус напълно отговаря на изискването да е „от Есеевия пън“, тъй като е потомък както на Есей, така и на Давид. Онова, което обаче го отличава от мнозина други техни потомци, е необичайното му благоразумие и проникновение. Неговата прозорливост, находчивост и мъдрост при общуването с опоненти и последователи до ден днешен впечатлява както критиците му, така и привържениците му. Неговата сила да извършва чудеса и велики дела, описани в евангелията, е неоспорима. Може да откажеш да вярваш в тях, но няма как да ги игнорираш. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – неща, за които Исая предсказва, че ще са белези на идващия нов Клон.

Еремия и Клонът

Предсказанието на Исая е исторически знак. Нещата обаче не спират дотук. Оказва се, че след това пророчество следват и други. Около 150 години по-късно се появява пророк Еремия. Той живее именно през времената, когато се прекъсва Давидовата династия. Ето какво пише Еремия:

Ето, настъпват дни, казва Господ, – и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.

В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето – Неговото име, с което ще Го наричат: „Господ – наше оправдание!“ (Еремия 23:5-6)

Еремия допълнително разширява подхваната от Исая 150 години по-рано тема за Клона на Давидовата династия. Въпросният нов Клон всъщност ще бъде управляващ Цар. Впрочем тъкмо това се казва и в пророчеството в Псалом 2 за идващия Божий Син — Месията. Възможно ли е тогава Клонът от Исая наистина да е същата личност? Дали това не е Синът на Бога?

Клонът: Господ, наша праведност

Как ще се нарича този Клон? Ще се нарича „Господ“, който също ще бъде „наша“ (тоест на нас, хората) „праведност“. Както вече видяхме с Авраам, проблемът на нас, хората, се състои в това, че ние сме „покварени“, и в този смисъл се нуждаем от „праведност“. В описанието, което Еремия дава на новия Клон, долавяме намек, че хората всъщност ще получават тази праведност от Господа – т.е. лично от ЯХВЕ (името на Бога в Стария завет). Как по-точно ще стане това? Един пророк на име Захария допълнително разработва темата за идващия Клон, като ни дава още подробности и предсказва дори името на Исус. Точно на това ще се спрем в следващата статия.

 

Благословенията и проклятията на Мойсей – историята навлиза в своя ритъм

 

Мойсей е живял преди 3500 години. Именно той е автор на първите пет книги в Библията, които днес познаваме като Петокнижието или Тора. В петата книга, озаглавена Второзаконие, се съдържат последните му думи преди неговата смърт. Тук са записани благословенията за еврейския народ – юдеите, – но също така се описват и немалко проклятия. Мойсей пише, че благословения и проклятия ще формират историята и ще се отразяват не само на евреите, а и на редица други народи. Следователно те са записани също така и за да можем ние с вас да разсъждаваме върху тях. Пълният списък на тези благословения и проклятия е тук. По-долу обобщаваме по-основните от тях.

Благословенията…

Първоначално Мойсей описва благословенията, които ще получават евреите от Бога, ако се покоряват на Закона. Самият Закон им е даден в по-ранните Мойсееви книги и съдържа Десетте заповеди. Благословенията идват от Бога и ще бъдат толкова големи, че всички останали народи ще разпознават Неговата намеса. Резултатът от тези благословения ще бъде следният:

 …тогава ще видят всички народи на земята, че името на Господа (твоя Бог) е дадено на тебе, и ще се уплашат от тебе. (Второзаконие 28:10)

… и Проклятията

От друга страна, ако израилевият народ не се покорява на Божиите постановления, те ще получават редица проклятия, които съответстват на по-рано изброените благословения. Тези проклятия също ще бъдат видими за околните народи с определена цел:

 и ще станеш за чудо, приказ и гавра на всички народи, при които Господ (Бог) те отведе. (Второзаконие 28:37)

С течение на историята проклятията ще продължават:

… те ще бъдат върху тебе и твоето потомство личба и чудо довека. (Второзаконие 28:46)

Бог обаче ги предупреждава, че най-лошата част от проклятията ще идва чрез други народи:

Ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш, 50 народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали; 51 и ще изпояде той плода от добитъка ти и плода от земята ти, докле те разори… докле те не погуби; 52 и ще те обсажда във всички твои градове, докле разруши в цялата ти земя твоите високи и яки стени, на които ти се надяваш; и ще те обсажда във всичките ти градове по цялата ти земя, която Господ, Бог твой, ти даде. (Второзаконие 28:49-52)

Нещата ще се влошават все повече:

… бъдете изгонени от земята, в която ти отиваш, за да я владееш. 64 И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край-земя до край-земя… 65 Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери, очите ти да чезнат и душата ти да гине… (Второзаконие 28:63-65)

Тези благословения и проклятия се установяват с помощта на завет (договор) между Бога и израилевия народ:

за да влезеш в завета …който Господ, Бог твой, днес сключва с тебе, за да те направи днес Свой народ, и да ти бъде Бог, както ти бе говорил и както се бе клел на отците ти Авраама, Исаака и Иакова. Не само на вас еднички завещавам тоя завет … тъй и на ония, които не са днес тука с нас. (Второзаконие 29:12-15)

С други думи, този завет ще бъде обвързващ за потомците им – за следващите поколения. Нещо повече, той е предназначен за всички следващи поколения – както за евреите, така и за останалите народи.

Тогава послешното поколение, децата ви, които ще настанат след вас, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят поразията на тая земя и болестите, които Господ е напратил върху ѝ, ще кажат: жупел и сол, пожарище е цялата земя; не я засяват, нито ражда, нито никне върху нея някаква трева… Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! (Второзаконие 29:22-24)

 А отговорът ще бъде:

И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя…  поради това се разпали гневът на Господа върху тая земя, и Той напрати върху ѝ всички клетви (на завета), написани в тая книга (на закона)… (Второзаконие 29:25-27)

Случвали ли са се тези благословения и проклятия?

В тях няма неутрална територия. Благословенията са прекрасни, но проклятията са напълно ужасяващи. Най-важният въпрос обаче е: “Случвали ли са се наистина?” Не е никак трудно да намерим отговора. Голяма част от Стария завет описва историята на израилевия народ с течение на вековете. Освен това разполагаме и с исторически сведения отвъд страниците на Стария завет – от еврейски историци като Йосиф Флавий, от гръкоримски историци като Тацит, както и от редица археологически паметници. Всички тези извори единодушно обрисуват една и съща картина за историята на израилевия народ. На следния линк можете да намерите обобщение на тази история, представено като историческа схема. Прочетете я и сами преценете дали Мойсеевите проклятия в крайна сметка са се осъществявали.

Извод от благословенията и проклятията на Мойсей

Тези прощални думи на Мойсей обаче не приключват с описание на проклятията. След тях следва и още нещо. Ето как завършва последната Мойсеева книга:

Кога се сбъднат върху тебе всички тия думи – благословиите и клетвите, които ти изложих… и от всичкото си сърце и от всичката си душа се обърнеш към Господа, твоя Бог, и послушаш гласа Му… тогава Господ, Бог твой, ще възвърне твоите пленници, ще се смили над тебе, и пак ще те събере от всички народи…

Макар и да бъдеш разпилян (от край-небе) до край-небе, и оттам ще те събере Господ, Бог твой, и оттам ще те вземе, и (оттам) ще те доведе Господ, Бог твой, в земята, която са владели твоите отци, и ще я наследиш, и ще ти стори Господ добро и ще те размножи повече от отците ти. (Второзаконие 30:1-5)

След Мойсей редица други автори на старозаветни писания продължават да разгръщат това обещание – че след проклятията ще има възстановяване за израилевия народ. Пророк Езекиил например разказва алегория как мъртви зомбита се съживяват и с нейна помощ обрисува този процес. Всички тези по-късни библейски автори отправят дръзки, притеснителни и подробни предсказания. Думите им формират удивителен набор от пророчества, които се сбъдват в наше време.

 

Каква е историята на еврейския народ?

Евреите са един от най-древните народи на земята. Историята им е описана както в Библията, така и от различни историци извън Библията. Подкрепена е и от редица археологически открития. Днес разполагаме с повече факти за тяхната история, отколкото за която и да е друга нация. С нейна помощ ще обобщим историята им. За да можем да проследим по-лесно историята на израилтяните (старозаветната дума за еврейския народ), ще използваме времеви линии.

Авраам: началото на еврейското родословно дърво

Хрониката започва с личността на Авраам. Бог му дава обещание, че от него ще произлезе голям народ. Той има няколко срещи с Бога, като една от последните е символичното жертвоприношение на Исаак. Тази жертва е знак, който сочи към Исус, маркирайки бъдещото място, където ще бъде принесен в жертва Той. Със зелено е отбелязано как потомците на Исаак стават роби в Египет. Този период започва с Йосиф (внук на Исаак) и води до влизането на израилтяните в Египет, където впоследствие ще бъдат поробени.

Живот е Египет като роби на фараона
Живот е Египет като роби на фараона

Мойсей: израилтяните стават народ под Бога

Мойсей извежда израилтяните от Египет чрез пасхалните напасти, които съсипват Египет и позволяват на евреите да излязат от робство и да се преселят към Обещаната земя. Преди да умре, Мойсей прогласява определени благословения и проклятия за израилтяните (където хрониката преминава от зелено към жълто). Той им казва, че ако се покоряват на Бога, ще получават благословения, но ако нарушават разпоредбите Му, ще получават проклятия. От този момент насетне юдеите ще бъдат съпътствани навсякъде от тези благословения и проклятия.

Стотици години израилтяните живеят в своята земя, но без да имат собствен цар. По това време Ерусалим все още не е тяхна столица. Градът принадлежи на друг народ. С идването на цар Давид около 1000 г. пр. Хр. обаче това се променя.

Давидовата династия управлява страната от Ерусалим
Давидовата династия управлява страната от Ерусалим

Давид установява царска династия в Ерусалим

Давид завладява Ерусалим и го превръща в своя столица. Той получава обещание за един бъдещ „Христос“ и от този момент насетне евреите очакват Христос. Неговият син Соломон го наследява и построява Първия еврейски храм в Ерусалим. Потомците на цар Давид управляват страната през следващите 400 години. Този период е отбелязан в светло синьо (1000-600 г. пр. Хр.). Това са славните години на еврейската нация. Те са получили обещание благословения. Сега са могъщ народ, имат развито общество, култура и Храм. Старият завет също така обаче описва все по-голямата поквара и идолопоклонничество сред тях. Редица пророци през този период предупреждават израилтяните, че изказаните от Мойсей проклятия ще ги сполетят, ако те не променят пътищата си. Народът обаче многократно пренебрегва тези предупреждения.

Първото заточение на юдеите във Вавилон

В крайна сметка около 600 г. пр. Хр. проклятията се сбъдват. Могъщият вавилонски цар Навуходоносор се появява досущ както Мойсей е пророкувал за това девет века по-рано в следното проклятие:

Ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя… народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали; и ще изпояде той плода от добитъка ти и плода от земята ти, докле те разори…  и ще те обсажда във всички твои градове… (Второзаконие 28: 49-52)

Навуходоносор завладява Ерусалим, изгаря го до основи и унищожава построения по-рано от Соломон храм. След това отвежда израилтяните като пленници във Вавилон. В Обещаната земя остават единствено най-бедните измежду евреите. Така се изпълнява предсказанието на Мойсей:

… бъдете изгонени от земята, в която ти отиваш, за да я владееш. И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край-земя до край-земя… (Второзаконие 28:63-64)

Завладени и отведени в плен във Вавилон
Завладени и отведени в плен във Вавилон

И така, през следващите 70 години (показани в червено) израилтяните живеят като заточеници извън земята, която Бог е обещал на Авраам и потомците му.

Завръщане от плен по времето на персийците

След време персийският цар Кир завладява Вавилон и се превръща в най-могъщия управител в древния свят. Той позволява на израилтяните да се завърнат в земята си.

Живот в Обещаната земя като провинция в Персийската империя
Живот в Обещаната земя като провинция в Персийската империя

Страната им обаче няма независимост. По това време те са просто една от провинциите в Персийската империя. Това продължава през следващите 200 години (изобразено в розово на схемата). През този период евреите успяват да съградя наново своя храм (познат като Втория храм), както и град Ерусалим.

Периодът на гърците

По-късно Александър Велики завладява Персийската империя и превръща израилтяните в гръцка провинция през следващите 200 години. На схемата това е онагледено в тъмно син цвят.

Живот в Обещаната земя като една от гръцките провинции
Живот в Обещаната земя като една от гръцките провинции

Периодът на римляните

След време римляните надвиват остатъците от гръцката империя и се превръщат в основен доминиращ фактор. Израилтяните отново са провинция в рамките на голяма империя (онагледено в жълто на схемата). Именно по това време се появява и Исус. Това обяснява защо в евангелията присъстват римски войници. По това време римляните управляват над юдеите в Обещаната земя.

Живот в Обещаната земя като провинция на Римската империя
Живот в Обещаната земя като провинция на Римската империя

Второто изгнаничество на юдеите

След времето на вавилонците (около 600 г. пр. Хр.) израилтяните, които сега се наричат юдеи, не са имали независимост както през Давидовата династия. Земята им е само провинция в чужди империи. Евреите не харесват това и въстават срещу римското иго. Римските войски обаче смазват бунта и унищожават Ерусалим (70 г. сл. Хр.), изгаряйки Втория храм до основи и разпръсквайки юдеите като роби из цялата империя. Това е второто изгнаничество на еврейския народ. И тъй като Римската империя е огромна, на практика те са разпръснати из целия тогава познат свят.

През 70 г. сл. Хр. римляните унищожават Ерусалим и храма. Евреите са разпръснати в изгнаничество по целия свят
През 70 г. сл. Хр. римляните унищожават Ерусалим и храма. Евреите са разпръснати в изгнаничество по целия свят

Ето по този начин живеят евреите през следващите 2000 години – пръснати по чужди земи, където никой не ги иска. През тези времена те са подложени на редица гонения. Особено осезаемо става това в християнска Европа. От Испания, през Западна Европа, та чак до Русия евреите постоянно са с риск за живота. Проклятията на Мойсей, изречени 1500 години преди Христос, с изключителна точност описват техния живот.

Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери, очите ти да чезнат и душата ти да гине. (Второзаконие 28:65)

Проклятията срещу израилтяните са дадени, за да може хората да си задават въпроса:

 Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! (Второзаконие 29:24)

А отговорът е следният:

…и затри ги Господ от земята им в гняв… и ги изхвърли на друга земя, както днес виждаме. (Второзаконие 29:28)

Схемата по-долу показва как изглежда този период от 1900 години. Онагледен е в червен цвят.

Историческа схема за битието на евреите с двата периода на заточение
Историческа схема за битието на евреите с двата периода на заточение

От историята на юдеите виждате как те са имали два периода на заточение. Вторият обаче е далеч по-продължителен от първия.

Холокостът през ХХ век

Гоненията срещу евреите достигат своя връх през епохата на Хитлер, когато Нацистка Германия прави систематичен опит да унищожи всички живеещи в Европа евреи. Той обаче не успява и определен остатък евреи оцеляват.

Съвременното възстановяване на държавата Израел

Самият факт, че след толкова стотици години все още има хора, които се идентифицират като „юдеи“, и то без да имат собствена земя, е поразителен. По този начин обаче се изпълняват последните думи на Мойсей, записани преди цели 3500 години. През 1948 г. с помощта на ООН евреите успяват по забележителен начин да възстановят съвременната държава Израел – досущ както Мойсей е предсказал преди много векове:

…тогава Господ, Бог твой, ще възвърне твоите пленници, ще се смили над тебе, и пак ще те събере от всички народи, между които ще те разпилее Господ, Бог твой. Макар и да бъдеш разпилян (от край-небе) до край-небе, и оттам ще те събере Господ, Бог твой, и оттам ще те вземе…  (Второзаконие 30:3-4)

 Забележително е също така, че тази държава се изгражда в лицето на огромна опозиция. Повечето околни държави водят войни срещу Израел – през 1948 г., през 1956 г, през 1967 г. и отново през 1973 г. Макар и съвсем малка нация, Израел неколкократно води войни срещу коалиции от по пет държави. Страната обаче не само съумява да оцелее, но и увеличава териториите си. През войната от 1967 г. евреите си връщат контрола върху Ерусалим – тяхната историческа столица отпреди три хиляди години. В резултат от възстановяването на държавата Израел и поради последиците от тези войни днес в Близкия изток продължава да тлее един от най – тежките проблеми по цялата земя.

 

Пасхалният знак за Мойсей

След смъртта на Авраам неговите потомци се наричат израиляни. Петстотин години по-късно те вече са доста голямо племе. Но са поробени в Египет.

Изходът

Водачът на израиляните е Мойсей. Бог му възлага да се изправи пред египетския фараон и да настоява от него да освободи събратята му. Така между фараона и Мойсей започва една борба, която ще доведе до девет гибелни бедствия срещу Египетската империя. Въпреки това фараонът така и не склонява да освободи израиляните. Затова се налага Бог да им изпрати десето бедствие. Пълния разказ за тази тежка случка можете да намерите тук.

Десетото бедствие се състои в това, че всяко първородно момче в египетските земи ще бъде покосено нощем от ангел на смъртта. Ще оцелеят единствено онези, които останат в къщи, където през този ден е пожертвано агне, а кръвта му е намазана на прага на вратата. Ако фараонът не изпълни Божията заповед, тогава собственият му син и бъдещ престолонаследник ще бъде постигнат от същата участ. Във всяко едно домочадие из Египет, където не бъде принесено агне в жертва и кръвта не бъде намазана по прага на външната врата, ще има загуба на първородно момче. И така, Египетската империя се изправя пред национална трагедия.

Бедствието ще подмине всички домове на израиляни (и на египтяни), където е принесено агне в жертва и чиято кръв е намазана на прага на външната врата. Ангелът на смъртта ще подмине тези домове. Именно от тази дума произхожда и еврейското съществително „пасха/пасох“.

Пасхата – знак за кого?

Хората смятат, че кръвта по вратите е била знак единствено за ангела на смъртта. Обърнете внимание обаче какво казва Библията:

Господ каза на Мойсей: „Аз съм ГОСПОД. Кръвта ще ви бъде за знак на къщите, където сте, и когато видя кръвта, ще ви отмина, и язвата няма да бъде у вас, за да ви погуби.“ (Изход 12:1,12-13)

Въпреки че Господ ще оглежда за агнешката кръв по прага на вратите и ако я види, тогава смъртта ще подмине съответното място, кръвта все пак не е знак за Него. Текстът казва: „ще ви бъде знак“ – тоест за вас, за хората. Включително и за теб и мен.

В какъв смисъл тя ще ни бъде знак? След тази случка Господ им дава следната заповед:

„Ще спазвате това като вечна наредба за теб и за синовете ти. Когато влезете в обещаната земя… да пазите тази служба… Това е жертва за Пасхата на ГОСПОДА.“ (Изход 12:24-27)

Удивителният Пасхален календар 

В самото начало на този разказ виждаме, че въпросното десето бедствие всъщност поставя началото на древния еврейски календар.

ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон в египетската земя: „Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината.“ (Изход 12:1-2)

От този момент насетне израиляните започват да използват календар, който отбелязва Пасхата на един и същи ден всяка година. В продължение на 3500 години евреите ежегодно колят агнета на този ден, припомняйки си съвсем нагледно какво е трябвало да сторят предците им в Египет, за да спасят първородните си деца. И след като еврейската календарна година се различава от тази в Западния свят, в днешно време денят за отбелязване на Пасха всяка година е различен.

Исус и Пасхата

Съвременна сцена как евреи се готвят да отбелязват Пасха, припомняйки си за случилото се преди 3500 години
Съвременна сцена как евреи се готвят да отбелязват Пасха, припомняйки си за случилото се преди 3500 години

Ако следваме пасхалните празненства с течение на историята, ще забележим нещо наистина удивително. Обърнете внимание кога се случва арестуването на Исус Христос и съдебното дело срещу Него:

Тогава поведоха Исус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата… [Пилат каза на еврейските водачи:] „Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата. Желаете ли да ви пусна юдейския цар?“ Тогава те всички пак закрещяха: „Не!“ (Йоан 18:28,39-40)

Историческите хроники на Израел също потвърждават кога е било разпятието на Исус:

„Исус беше осъден в навечерието на Пасха…“ (Babylonian Talmud, Sanhedrin 43a; F.F. Bruce, Jesus and Christian Origins outside the New Testament, 1974, 215 pp.)

Екзекуцията на Исус се изпълнява на самия ден Пасха според еврейския календар – тоест точно на същия ден, когато всички евреи принасят у дома агне, припомняйки си как преди 3500 години със същото действие предците им са спасили живота на синовете си, гарантирайки си с кръвта, че ангелът на смъртта ще подмине дома им. Помните ли как при жертвата на Авраам едно от наименованията за Исус беше „Божият Агнец“:

На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: „Ето Божият Агнец, който взема греха на света!“ (Йоан 1:29)

Именно Исус – „Божият Агнец“ – е принесен в жертва през същия този ден, когато всички евреи у дома принасят в жертва агне в памет на първата Пасха, поставила началото на техния календар. Именно по тази причина еврейската Пасха съвпада с края на Страстната седмица. През страстната седмица и особено на Разпети петък ние си припомняме за смъртта на Исус на същия ден, когато се е отбелязвала и Пасхата.

Знаци, знаци – навсякъде знаци

Помислете за онази първа Пасха от дните на Мойсей, когато кръвта е „знак“ не само за Божия ангел, а и за нас, хората. Каква е ролята на „знаците“? Помислете към какво ви насочват следните знаци:

Знаците насочват съзнанието ни към нещо друго

Знаците насочват съзнанието ни към нещо друго. Когато видим изображение на череп и кости, автоматично си мислим за опасност и смърт. Знакът на огънатите жълти картофки ни говори за ресторантите Макдоналдс. Знакът „√“ на челото на Рафаел Надал е логото на Nike. От компанията Nike очевидно искат да се сещаме за тях, когато погледнем Надал. Предназначението на знаците е не да се взираме в тях, а да виждаме в тях нещо друго, към което сочат те.

Бог казва на Мойсей, че кръвта на първата Пасха е знак. Към какво обаче сочи този знак? При това забележително съвпадение, когато евреите жертват своите агнета през същия ден на жертвата на „Божия Агнец“, очевидно този знак винаги е сочел към предстоящата жертва на Исус.

Ето как в съзнанието ни знакът изпълнява предназначението си:  

Пасхата е знак, понеже сочи към Исус поради невероятното съвпадение между Пасхата и Разпети петък
Пасхата е знак, понеже сочи към Исус поради невероятното съвпадение между Пасхата и Разпети петък

Знакът е предназначен да насочва мислите ни към жертвата на Исус. По време на онази първа Пасха са принасяли агнета, а кръвта се е намазвала по вратите, за да ги подмине смъртта. Сочещият към Исус знак ни подсказва, че „Божият Агнец“ по същия начин е бил пожертван, а кръвта Му – поръсена върху нас, така че смъртта да ни подмине.

При жертвата на Авраам мястото, където умира овенът, е хълмът Мория – точно там, където 2000 години по-късно ще бъде принесен в жертва и Исус. Това ни е дадено, за да можем „да видим“ значението на жертвата посредством местоположението ѝ. По подобен начин тук Пасхата сочи към жертвата на Исус, но този път се използва различен знак. Пасхата сочи към съответния ден в календара, който е започнал с първата Пасха. По два различни начини тези най-съществени истории в Стария завет сочат директно към смъртта на Исус, като и в двата случая става дума за принасяне на животни в жертва. Няма друга личност в цялата човешка история, чиято смърт (и чието дело) до такава конкретна степен да се предсказва назад в историята с такива драматични случки.

Тези две древни събития (жертвата на Авраам и еврейската Пасха) би следвало да ни подсказват колко разумно е да приемем, че Исус е в центъра на Божия план.

Защо обаче Бог поставя тези знаци в древната история, предсказвайки разпятието на Исус Христос? Какво е значението на това? Кому е нужно да имаме толкова кървави символи? И имат ли те отношение към нас днес? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към началото на Библията и да видим какво става в зората на времето.

Авраам: как ще се погрижи Бог

Авраам е живял преди 4000 години. От родното си място той предприема пътуване към земите на днешен Израел. Бог му дава обещание, че неговият син ще бъде “велик народ”. Авраам обаче е прекалено възрастен, за да може да има дете. И евреите, и арабските народи произлизат от Авраам. Значи явно обещанието е изпълнено. Историята винаги ще помни тази значима историческа личност като праотец на велики народи.

С времето синът на Авраам все повече расте и му носи радост. Един ден обаче Бог поставя Авраам пред удивително изпитание. Ето какво му казва Бог:

Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак. И иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа! (Битие 22:2)

Много трудно е да разберем това! Защо Бог иска подобно нещо от Авраам. Самият Авраам обаче се е научил да се доверява на Бога – дори и когато не може да Го разбере.

И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. (Битие 22:3)

Три дена по-късно двамата стигат до билото на хълма. И тогава…

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.
И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си. (Битие 22:9-10)

Авраам проявява готовност да се покори на Бога. В този миг се случва нещо забележително.

Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме. И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син. Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си. (Битие 22:11-13)

В последния възможен миг животът на Исаак е запазен. Авраам вижда в храстите овен и принася него в жертва. Бог е подсигурил този овен, за да заеме мястото на Исаак.

Тук искам да задам въпрос. В този момент от историята овенът мъртъв ли е или жив?

Защо питам ли? Защото сега предстои Авраам да наименува тази местност. Много хора пропускат значимостта на името, което избира той. Ето как продължава историята:

И Авраам нарече това място: “ГОСПОД ще промисли”. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди. (Битие 22:14)

Още един въпрос. Името, което Авраам дава на тази местност (“Господ ще промисли”), в какво време е – минало, сегашно или бъдеще?

Поглед към бъдещето, а не към миналото

Очевидно това име е в бъдеще време. Мнозина смятат, че когато дава името на местността, Авраам вероятно има предвид това, че Бог е подсигурил овена в храстите, за да бъде принесен в жертва вместо Исаак. Обаче когато Авраам измисля това име, овенът вече е бил убит в жертвоприношението. Ако Авраам е мислел за това животно – току-що принесено в жертва, – тогава името на местността би трябвало да бъде “Господ е промислил (тоест в минало време). Тогава заключителната бележка щеше да гласи: “И до ден днешен хората казват: “На Господния хълм беше промислено”. Наименованието обаче гледа към бъдещето, а не към миналото. Авраам явно не мисли за мъртвия овен. Той дава името поради нещо, което ще се случи някой ден в бъдещето. Ала какво?

Къде е това място?

Спомнете си къде точно се случва това драматично жертвоприношение. Историята започва така:

Вземи сега единствения си син… Исаак. И иди в местността Мория… (Битие 22:2)

Всичко това се случва на местност, която се нарича Мория. Къде е това? През епохата на Авраам (около 2000 г. пр. Хр.) на това било е имало само храсталаци, един овен, както и Авраам и Исаак. Около хиляда години по-късно обаче на това място цар Давид съгражда град Ерусалим, а неговият син Соломон издига тук първия еврейски храм. На страниците на Стария завет четем:

Тогава Соломон започна да строи Господния дом в Йерусалим на хълма Мория, където Господ се яви на баща му Давид. (II Летописи 3:1)

Хълмът Мория по-късно става Ерусалим – еврейската столица с юдейския храм. Днес за всички евреи това е свято място, а Ерусалим продължава да е столица на Израил.  

Жертвата на Авраам и жертвата на Исус

Замислете се за различните имена на Исус. Най-известното от тях е “Христос”. Той обаче има и други титли. Например:

На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света! (Йоан 1:29)

Освен това Исус се нарича “Божият Агнец”. Помислете как завършва Неговият живот. Къде го арестуват и екзекутират? Това става именно в Ерусалим (същото място като “хълма Мория”). Това се вижда много ясно от този текст:

И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Ерусалим. (Лука 23:7)

Арестуването, съдебното дело и екзекуцията на Исус – всичко това се случва в Ерусалим (тоест на хълма Мория). Схемата по-долу онагледява значимите събития на хълма Мория.

Ключови събития на хълма Мория
Ключови събития на хълма Мория

Да се върнем на Авраам. Защо той наименува тази местност в бъдеще време: “Господ ще промисли”? Исаак току-що е бил избавен в последния миг, а на негово място е пожертван овен. Две хиляди години по-късно Исус е наречен “Божият Агнец”. Неговото лобно място е на същото място. Той е принесен в жертва, за да можем ние с вас да имаме живот.

Божият план

Сякаш нечий Разум е свързал тези две събития, разделени помежду си от 2000 години история! Връзката е уникална, понеже първото събитие всъщност сочи към второто, тъй като местността там е наречена в бъдеще време. Откъде Авраам е знаел какво ще се случи в бъдещето? Никой човек не би могъл да знае бъдещето – особено след толкова много време. Единствено Бог вижда бъдещето. Фактът, че толкова векове по-рано тези събития са предсказани от Авраам, и то с точност за самата местност, е доказателство, че този план принадлежи на Бога. Бог очаква да разсъждаваме по този начин:

Жертвата на Авраам на хълма Мория е знак, сочещ към бъдещата жертва на Исус
Жертвата на Авраам на хълма Мория е знак, сочещ към бъдещата жертва на Исус 

Блага вест за всички народи

Тази древна история съдържа обещание и за вас. В края на разказа Бог дава следното обещание на Авраам:

В твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. (Битие 22:18)

Щом като принадлежите към някой от “земните народи”, значи тук Бог обещава да благослови и вас.

За какво “благословение” обаче иде реч? По какъв начин идва то до вас? Спомнете си за разказа по-горе. Също както овенът замества Исаак в смъртта, по същия начин Божият Агнец Исус, принасяйки себе си в жертва на същото място, спасява нас от силата на смъртта. Ако е вярно, това със сигурност е блага вест.

Жертвата на Авраам на хълма Мория е изключително значимо събитие в древната история. Милиони хора днес помнят този важен момент. Тази история обаче касае лично и вас – днес, четири хиляди години по-късно.

 

Как да придобием праведност – примерът на Авраам

По-рано видяхме, че Авраам придобива праведност единствено чрез вяра. Научаваме го от следното кратко изречение:

Аврам повярва в Господа. И Той му го вмени за праведност. (Битие 15:6)

Не става дума за вяра в съществуването на Бога

Помислете какво означава “да вярваш”. Мнозина смятат, че става дума за вяра, че Бог съществува. Мислим си, че Бог очаква просто да вярваме, че Него го има. Библията обаче казва нещо различно:

Ти вярваш, че има само един Бог, и добре правиш. И бесовете вярват и треперят. (Яков 2:19)

Тук Библията прибягва до сарказъм, за да ни покаже, че вярването в съществуването на Бога по никакъв начин не ни различава от дявола. Разбира се, че Авраам е вярвал в съществуването на Бога. Но тук става дума за нещо друго. Бог обещава на Авраам, че ще му подари син. Именно в това обещание Авраам трябва да реши дали да повярва – въпреки че самият той вече е над 80 години, а съпругата му е над 70 години. Той се доверява на Бога, че по някакъв начин това обещание ще бъде изпълнено. В този смисъл вярването означава доверие. Авраам е решил да се довери, че Бог ще му подари син.

Когато Авраам решава да повярва в това обещание, че ще има син, тогава Бог “му вменява” праведност. В крайна сметка Авраам получава както изпълненото обещание (син, който ще бъде родоначалник на велик народ), така и праведност. 

Праведността – не по заслуги или усилия

Авраам с нищо не е заслужил праведността. Тя му се вменява. Каква е разликата между двете? Когато си заслужил дадено нещо, значи си го изработил и е твое по право. Такава е заплатата, която получаваш за труда си. Но когато нещо ти се вменява, значи е подарък. Не е заслужено, нито изработено. Просто някой ти го е дал.

Ние смятаме, че ако вършим повече добрини, отколкото злини, ако проявяваме щедрост и ако си изпълняваме задълженията, това ще ни помогне да и заслужим праведността. Авраам обаче показва, че не е така. Той просто се доверява на Божието обещание, а в замяна Бог му придава праведност.

Вярата на Авраам: той залага целия си живот на нея

Да избереш да се довериш на това обещание за син нещо просто, но никак не е лесно. Когато Бог му обещава, че ще го направи “велик народ”, Авраам вече е почти на 75 години и е оставил родната си земя, преселвайки се в Ханаан. Почти десет години са изминали от този ден, а Сара все още няма дете (да не говорим за бъдещ народ)! „Защо Бог все още не ни е дал син, след като може да го направи?“, сигурно се е питал той. Авраам се доверява на обещанието за бъдещ син именно защото вярва в Бога независимо че не разбира как точно ще се изпълни обещанието. Със сигурност не е имал отговори на повечето си въпроси.

За да се довериш на едно обещание, е необходимо активно чакане. Целият му живот сякаш е на пауза, докато той живее на палатка в очакване на изпълнението. Сигурно е щяло да му е далеч по-лесно да се върне обратно в Месопотамия (съвременен Ирак), където е живеел много години по-рано и където все още са обитавали брат му и роднините му. Животът там е бил далеч по-удобен.

Неговото доверие в обещанието се превръща в най-важното нещо в живота му – по-важно от сигурността, удобствата и благоденствието. Авраам е можел да пренебрегне това обещание, продължавайки същевременно с това да вярва в съществуването на Бога и да върши религиозните си задължения и добрите дела. В такъв случай обаче той щеше да е просто поредният религиозен човек. Никаква праведност е нямало да му бъде вменена.

Нашият пример

Останалата част от Библията възприема Авраам като пример за нас. Неговото доверие в обещанието на Бога и последвалото му вменяване на праведност е модел и за нас. Библията съдържа и други обещания, които ни дава Бог. Ние също трябва да вземем решение дали ще повярваме в тях.

Ето един пример за такова обещание:

А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога. (Йоан 1:12-13)

Днес ние знаем, че обещанието към Авраам е било изпълнено. Няма никакъв спор, че съвременните евреи са народ, който води началото си именно от Авраам. Ала подобно на Авраам ние също получаваме обещание, което изглежда трудно изпълнимо и повдига редица въпроси. И също като Авраам ние трябва да вземем решение дали ще се доверим на това обещание или не.

Кой плаща за праведност?

Авраам показва, че праведността се получава като дар. Когато получите подарък, от вас не се очаква да заплатите за него. Иначе не може да се нарече подарък. Плаща онзи, който ви прави подаръка. Бог, който ни вменява праведността даром, е този, който плаща за нея. По какъв начин става това? Ще видим в следващата статия.

Непреходно обещание за един незначителен човек

Събитията от света на спорта и на политиката, които в момента вълнуват света, скоро ще бъдат забравени, а ние ще се прехвърлим към нови забавления, шампионати или политически избори. Вестникарските заглавия един ден се забравят на следващия. В предишната статия видяхме, че положението е било подобно и в дните на древния патриарх Авраам. Всички важни постижения, които са занимавали хората преди 4000 години, днес са напълно забравени. Едно обещание обаче, дадено на този човек, останал незабелязан от своите съвременници, продължава да се разгръща пред нашите очи днес. Обещанието, което Бог дава на Авраам преди 4000 години, получава своето изпълнение. Очевидно Бог съществува и се намесва в нашия свят.

Оплакването на Авраам

Няколко години са изминали, откакто в Битие 12 глава Бог му дава това обещание. В покорство Авраам се преселва в Ханаан (Обещаната земя), където днес се намира Израел. Изпълнението на обещанието обаче все още се бави. И затова Авраам започва да изпитва притеснения.

След тези събития Господнето слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма. А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. (Битие 15:1-3)

Божието обещание

Авраам е разпънал палатките си в Обещаната земя в очакване да му се роди син, от когото ще започне „великият народ“, обещан му от Бога. Ала нищо подобно не се случва, а той вече е на около 85 години. Цели десет години са изминали от преселването му. И той започва да се оплаква, че Бог не спазва дадената дума. Разговорът помежду им продължава по следния начин:

Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство. (Битие 15:4-5)

И така, Бог разширява първоначалното си обещание, като обявява, че Авраам ще има син, а от него ще се народят толкова много наследници, че ще бъдат неизброими като звездите по небето. Именно на тях ще бъде подарена Обещаната земя, където днес е разположен Израел.

Реакцията на Авраам: вечен ефект

По какъв начин ще откликне Авраам на това разширено обещание? По-долу цитираме едно изречение, което според самата Библия ще бъде едно от най-важните изречения в нея. То ни помага да разберем цялата Библия и ни показва по какъв начин мисли Бог. Ето какво гласи то:

И Аврам повярва в Господа. И Той му го вмени за праведност. (Битие 15:6)

По-лесно ще го разберем, ако заменим местоименията с имена. Тогава то гласи:

Авраам повярва в Господ, а Господ му го вмени за праведност (Битие 15:6)

Толкова кратко и простичко изречение, а толкова значимо! Защо ли? Защото в това кратко изречение Авраам получава “праведност”. Ето това е единственото и най-важно качество, от което се нуждаем, за да застанем пред Бога.

Да си припомним нашия проблем: поквара

От гледна точка на Бога, макар и ние да сме създадени по Неговия образ, нещо фатално се е случило, което е покварило сърцето на всекиго от нас. Библията казва:

Господ надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма нито един. (Псалом 14:2-3)

Нашата поквара води до това, че не вършим добри неща. А това на свой ред причинява пустота и смърт. Ако се съмнявате в това, прелистете вестникарските страници и прочетете какво са правели хората по света през последните 24 часа. С други думи, ние сме откъснати от праведния Бог именно защото ни липсва праведност.

Покварата в нашето сърце отвращава Бога по същия начин, по който самите ние се чувстваме отблъснати от мъртъв плъх. В никакъв случай не бихме се докоснали до него. Ето това е идеята зад следния цитат от древния пророк Исая:

Всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха. Ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Исая 64:6)

Авраам и праведността

Тук обаче в разговора между Авраам и Бога откриваме потвърждение, че Авраам е придобил “праведност” – от онзи вид праведност, който Бог приема. А Авраам въобще не е безгрешен. Тогава какво “е направил” Авраам, за да се сдобие с тази праведност? Библията казва, че той просто “е повярвал”. Само толкова ли?! Ние днес се опитваме да придобием праведност, като се впускаме да вършим добри дела. А този човек на име Авраам я получава единствено “вярвайки”!

Какво по-точно означава, че той “е повярвал”? И каква всъщност е връзката между неговата история и праведността, към която се стремим ние с вас? На тези въпроси ще отговорим в следващата статия.