Каква е историята на еврейския народ?

Евреите са един от най-древните народи на земята. Историята им е описана както в Библията, така и от различни историци извън Библията. Подкрепена е и от редица археологически открития. Днес разполагаме с повече факти за тяхната история, отколкото за която и да е друга нация. С нейна помощ ще обобщим историята им. За да можем да проследим по-лесно историята на израилтяните (старозаветната дума за еврейския народ), ще използваме времеви линии.

Авраам: началото на еврейското родословно дърво

Хрониката започва с личността на Авраам. Бог му дава обещание, че от него ще произлезе голям народ. Той има няколко срещи с Бога, като една от последните е символичното жертвоприношение на Исаак. Тази жертва е знак, който сочи към Исус, маркирайки бъдещото място, където ще бъде принесен в жертва Той. Със зелено е отбелязано как потомците на Исаак стават роби в Египет. Този период започва с Йосиф (внук на Исаак) и води до влизането на израилтяните в Египет, където впоследствие ще бъдат поробени.

Живот е Египет като роби на фараона
Живот е Египет като роби на фараона

Мойсей: израилтяните стават народ под Бога

Мойсей извежда израилтяните от Египет чрез пасхалните напасти, които съсипват Египет и позволяват на евреите да излязат от робство и да се преселят към Обещаната земя. Преди да умре, Мойсей прогласява определени благословения и проклятия за израилтяните (където хрониката преминава от зелено към жълто). Той им казва, че ако се покоряват на Бога, ще получават благословения, но ако нарушават разпоредбите Му, ще получават проклятия. От този момент насетне юдеите ще бъдат съпътствани навсякъде от тези благословения и проклятия.

Стотици години израилтяните живеят в своята земя, но без да имат собствен цар. По това време Ерусалим все още не е тяхна столица. Градът принадлежи на друг народ. С идването на цар Давид около 1000 г. пр. Хр. обаче това се променя.

Давидовата династия управлява страната от Ерусалим
Давидовата династия управлява страната от Ерусалим

Давид установява царска династия в Ерусалим

Давид завладява Ерусалим и го превръща в своя столица. Той получава обещание за един бъдещ „Христос“ и от този момент насетне евреите очакват Христос. Неговият син Соломон го наследява и построява Първия еврейски храм в Ерусалим. Потомците на цар Давид управляват страната през следващите 400 години. Този период е отбелязан в светло синьо (1000-600 г. пр. Хр.). Това са славните години на еврейската нация. Те са получили обещание благословения. Сега са могъщ народ, имат развито общество, култура и Храм. Старият завет също така обаче описва все по-голямата поквара и идолопоклонничество сред тях. Редица пророци през този период предупреждават израилтяните, че изказаните от Мойсей проклятия ще ги сполетят, ако те не променят пътищата си. Народът обаче многократно пренебрегва тези предупреждения.

Първото заточение на юдеите във Вавилон

В крайна сметка около 600 г. пр. Хр. проклятията се сбъдват. Могъщият вавилонски цар Навуходоносор се появява досущ както Мойсей е пророкувал за това девет века по-рано в следното проклятие:

Ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя… народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали; и ще изпояде той плода от добитъка ти и плода от земята ти, докле те разори…  и ще те обсажда във всички твои градове… (Второзаконие 28: 49-52)

Навуходоносор завладява Ерусалим, изгаря го до основи и унищожава построения по-рано от Соломон храм. След това отвежда израилтяните като пленници във Вавилон. В Обещаната земя остават единствено най-бедните измежду евреите. Така се изпълнява предсказанието на Мойсей:

… бъдете изгонени от земята, в която ти отиваш, за да я владееш. И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край-земя до край-земя… (Второзаконие 28:63-64)

Завладени и отведени в плен във Вавилон
Завладени и отведени в плен във Вавилон

И така, през следващите 70 години (показани в червено) израилтяните живеят като заточеници извън земята, която Бог е обещал на Авраам и потомците му.

Завръщане от плен по времето на персийците

След време персийският цар Кир завладява Вавилон и се превръща в най-могъщия управител в древния свят. Той позволява на израилтяните да се завърнат в земята си.

Живот в Обещаната земя като провинция в Персийската империя
Живот в Обещаната земя като провинция в Персийската империя

Страната им обаче няма независимост. По това време те са просто една от провинциите в Персийската империя. Това продължава през следващите 200 години (изобразено в розово на схемата). През този период евреите успяват да съградя наново своя храм (познат като Втория храм), както и град Ерусалим.

Периодът на гърците

По-късно Александър Велики завладява Персийската империя и превръща израилтяните в гръцка провинция през следващите 200 години. На схемата това е онагледено в тъмно син цвят.

Живот в Обещаната земя като една от гръцките провинции
Живот в Обещаната земя като една от гръцките провинции

Периодът на римляните

След време римляните надвиват остатъците от гръцката империя и се превръщат в основен доминиращ фактор. Израилтяните отново са провинция в рамките на голяма империя (онагледено в жълто на схемата). Именно по това време се появява и Исус. Това обяснява защо в евангелията присъстват римски войници. По това време римляните управляват над юдеите в Обещаната земя.

Живот в Обещаната земя като провинция на Римската империя
Живот в Обещаната земя като провинция на Римската империя

Второто изгнаничество на юдеите

След времето на вавилонците (около 600 г. пр. Хр.) израилтяните, които сега се наричат юдеи, не са имали независимост както през Давидовата династия. Земята им е само провинция в чужди империи. Евреите не харесват това и въстават срещу римското иго. Римските войски обаче смазват бунта и унищожават Ерусалим (70 г. сл. Хр.), изгаряйки Втория храм до основи и разпръсквайки юдеите като роби из цялата империя. Това е второто изгнаничество на еврейския народ. И тъй като Римската империя е огромна, на практика те са разпръснати из целия тогава познат свят.

През 70 г. сл. Хр. римляните унищожават Ерусалим и храма. Евреите са разпръснати в изгнаничество по целия свят
През 70 г. сл. Хр. римляните унищожават Ерусалим и храма. Евреите са разпръснати в изгнаничество по целия свят

Ето по този начин живеят евреите през следващите 2000 години – пръснати по чужди земи, където никой не ги иска. През тези времена те са подложени на редица гонения. Особено осезаемо става това в християнска Европа. От Испания, през Западна Европа, та чак до Русия евреите постоянно са с риск за живота. Проклятията на Мойсей, изречени 1500 години преди Христос, с изключителна точност описват техния живот.

Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери, очите ти да чезнат и душата ти да гине. (Второзаконие 28:65)

Проклятията срещу израилтяните са дадени, за да може хората да си задават въпроса:

 Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! (Второзаконие 29:24)

А отговорът е следният:

…и затри ги Господ от земята им в гняв… и ги изхвърли на друга земя, както днес виждаме. (Второзаконие 29:28)

Схемата по-долу показва как изглежда този период от 1900 години. Онагледен е в червен цвят.

Историческа схема за битието на евреите с двата периода на заточение
Историческа схема за битието на евреите с двата периода на заточение

От историята на юдеите виждате как те са имали два периода на заточение. Вторият обаче е далеч по-продължителен от първия.

Холокостът през ХХ век

Гоненията срещу евреите достигат своя връх през епохата на Хитлер, когато Нацистка Германия прави систематичен опит да унищожи всички живеещи в Европа евреи. Той обаче не успява и определен остатък евреи оцеляват.

Съвременното възстановяване на държавата Израел

Самият факт, че след толкова стотици години все още има хора, които се идентифицират като „юдеи“, и то без да имат собствена земя, е поразителен. По този начин обаче се изпълняват последните думи на Мойсей, записани преди цели 3500 години. През 1948 г. с помощта на ООН евреите успяват по забележителен начин да възстановят съвременната държава Израел – досущ както Мойсей е предсказал преди много векове:

…тогава Господ, Бог твой, ще възвърне твоите пленници, ще се смили над тебе, и пак ще те събере от всички народи, между които ще те разпилее Господ, Бог твой. Макар и да бъдеш разпилян (от край-небе) до край-небе, и оттам ще те събере Господ, Бог твой, и оттам ще те вземе…  (Второзаконие 30:3-4)

 Забележително е също така, че тази държава се изгражда в лицето на огромна опозиция. Повечето околни държави водят войни срещу Израел – през 1948 г., през 1956 г, през 1967 г. и отново през 1973 г. Макар и съвсем малка нация, Израел неколкократно води войни срещу коалиции от по пет държави. Страната обаче не само съумява да оцелее, но и увеличава териториите си. През войната от 1967 г. евреите си връщат контрола върху Ерусалим – тяхната историческа столица отпреди три хиляди години. В резултат от възстановяването на държавата Израел и поради последиците от тези войни днес в Близкия изток продължава да тлее един от най – тежките проблеми по цялата земя.

 

Пасхалният знак за Мойсей

След смъртта на Авраам неговите потомци се наричат израиляни. Петстотин години по-късно те вече са доста голямо племе. Но са поробени в Египет.

Изходът

Водачът на израиляните е Мойсей. Бог му възлага да се изправи пред египетския фараон и да настоява от него да освободи събратята му. Така между фараона и Мойсей започва една борба, която ще доведе до девет гибелни бедствия срещу Египетската империя. Въпреки това фараонът така и не склонява да освободи израиляните. Затова се налага Бог да им изпрати десето бедствие. Пълния разказ за тази тежка случка можете да намерите тук.

Десетото бедствие се състои в това, че всяко първородно момче в египетските земи ще бъде покосено нощем от ангел на смъртта. Ще оцелеят единствено онези, които останат в къщи, където през този ден е пожертвано агне, а кръвта му е намазана на прага на вратата. Ако фараонът не изпълни Божията заповед, тогава собственият му син и бъдещ престолонаследник ще бъде постигнат от същата участ. Във всяко едно домочадие из Египет, където не бъде принесено агне в жертва и кръвта не бъде намазана по прага на външната врата, ще има загуба на първородно момче. И така, Египетската империя се изправя пред национална трагедия.

Бедствието ще подмине всички домове на израиляни (и на египтяни), където е принесено агне в жертва и чиято кръв е намазана на прага на външната врата. Ангелът на смъртта ще подмине тези домове. Именно от тази дума произхожда и еврейското съществително „пасха/пасох“.

Пасхата – знак за кого?

Хората смятат, че кръвта по вратите е била знак единствено за ангела на смъртта. Обърнете внимание обаче какво казва Библията:

Господ каза на Мойсей: „Аз съм ГОСПОД. Кръвта ще ви бъде за знак на къщите, където сте, и когато видя кръвта, ще ви отмина, и язвата няма да бъде у вас, за да ви погуби.“ (Изход 12:1,12-13)

Въпреки че Господ ще оглежда за агнешката кръв по прага на вратите и ако я види, тогава смъртта ще подмине съответното място, кръвта все пак не е знак за Него. Текстът казва: „ще ви бъде знак“ – тоест за вас, за хората. Включително и за теб и мен.

В какъв смисъл тя ще ни бъде знак? След тази случка Господ им дава следната заповед:

„Ще спазвате това като вечна наредба за теб и за синовете ти. Когато влезете в обещаната земя… да пазите тази служба… Това е жертва за Пасхата на ГОСПОДА.“ (Изход 12:24-27)

Удивителният Пасхален календар 

В самото начало на този разказ виждаме, че въпросното десето бедствие всъщност поставя началото на древния еврейски календар.

ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон в египетската земя: „Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината.“ (Изход 12:1-2)

От този момент насетне израиляните започват да използват календар, който отбелязва Пасхата на един и същи ден всяка година. В продължение на 3500 години евреите ежегодно колят агнета на този ден, припомняйки си съвсем нагледно какво е трябвало да сторят предците им в Египет, за да спасят първородните си деца. И след като еврейската календарна година се различава от тази в Западния свят, в днешно време денят за отбелязване на Пасха всяка година е различен.

Исус и Пасхата

Съвременна сцена как евреи се готвят да отбелязват Пасха, припомняйки си за случилото се преди 3500 години
Съвременна сцена как евреи се готвят да отбелязват Пасха, припомняйки си за случилото се преди 3500 години

Ако следваме пасхалните празненства с течение на историята, ще забележим нещо наистина удивително. Обърнете внимание кога се случва арестуването на Исус Христос и съдебното дело срещу Него:

Тогава поведоха Исус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата… [Пилат каза на еврейските водачи:] „Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата. Желаете ли да ви пусна юдейския цар?“ Тогава те всички пак закрещяха: „Не!“ (Йоан 18:28,39-40)

Историческите хроники на Израел също потвърждават кога е било разпятието на Исус:

„Исус беше осъден в навечерието на Пасха…“ (Babylonian Talmud, Sanhedrin 43a; F.F. Bruce, Jesus and Christian Origins outside the New Testament, 1974, 215 pp.)

Екзекуцията на Исус се изпълнява на самия ден Пасха според еврейския календар – тоест точно на същия ден, когато всички евреи принасят у дома агне, припомняйки си как преди 3500 години със същото действие предците им са спасили живота на синовете си, гарантирайки си с кръвта, че ангелът на смъртта ще подмине дома им. Помните ли как при жертвата на Авраам едно от наименованията за Исус беше „Божият Агнец“:

На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: „Ето Божият Агнец, който взема греха на света!“ (Йоан 1:29)

Именно Исус – „Божият Агнец“ – е принесен в жертва през същия този ден, когато всички евреи у дома принасят в жертва агне в памет на първата Пасха, поставила началото на техния календар. Именно по тази причина еврейската Пасха съвпада с края на Страстната седмица. През страстната седмица и особено на Разпети петък ние си припомняме за смъртта на Исус на същия ден, когато се е отбелязвала и Пасхата.

Знаци, знаци – навсякъде знаци

Помислете за онази първа Пасха от дните на Мойсей, когато кръвта е „знак“ не само за Божия ангел, а и за нас, хората. Каква е ролята на „знаците“? Помислете към какво ви насочват следните знаци:

Знаците насочват съзнанието ни към нещо друго

Знаците насочват съзнанието ни към нещо друго. Когато видим изображение на череп и кости, автоматично си мислим за опасност и смърт. Знакът на огънатите жълти картофки ни говори за ресторантите Макдоналдс. Знакът „√“ на челото на Рафаел Надал е логото на Nike. От компанията Nike очевидно искат да се сещаме за тях, когато погледнем Надал. Предназначението на знаците е не да се взираме в тях, а да виждаме в тях нещо друго, към което сочат те.

Бог казва на Мойсей, че кръвта на първата Пасха е знак. Към какво обаче сочи този знак? При това забележително съвпадение, когато евреите жертват своите агнета през същия ден на жертвата на „Божия Агнец“, очевидно този знак винаги е сочел към предстоящата жертва на Исус.

Ето как в съзнанието ни знакът изпълнява предназначението си:  

Пасхата е знак, понеже сочи към Исус поради невероятното съвпадение между Пасхата и Разпети петък
Пасхата е знак, понеже сочи към Исус поради невероятното съвпадение между Пасхата и Разпети петък

Знакът е предназначен да насочва мислите ни към жертвата на Исус. По време на онази първа Пасха са принасяли агнета, а кръвта се е намазвала по вратите, за да ги подмине смъртта. Сочещият към Исус знак ни подсказва, че „Божият Агнец“ по същия начин е бил пожертван, а кръвта Му – поръсена върху нас, така че смъртта да ни подмине.

При жертвата на Авраам мястото, където умира овенът, е хълмът Мория – точно там, където 2000 години по-късно ще бъде принесен в жертва и Исус. Това ни е дадено, за да можем „да видим“ значението на жертвата посредством местоположението ѝ. По подобен начин тук Пасхата сочи към жертвата на Исус, но този път се използва различен знак. Пасхата сочи към съответния ден в календара, който е започнал с първата Пасха. По два различни начини тези най-съществени истории в Стария завет сочат директно към смъртта на Исус, като и в двата случая става дума за принасяне на животни в жертва. Няма друга личност в цялата човешка история, чиято смърт (и чието дело) до такава конкретна степен да се предсказва назад в историята с такива драматични случки.

Тези две древни събития (жертвата на Авраам и еврейската Пасха) би следвало да ни подсказват колко разумно е да приемем, че Исус е в центъра на Божия план.

Защо обаче Бог поставя тези знаци в древната история, предсказвайки разпятието на Исус Христос? Какво е значението на това? Кому е нужно да имаме толкова кървави символи? И имат ли те отношение към нас днес? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към началото на Библията и да видим какво става в зората на времето.

Авраам: как ще се погрижи Бог

Авраам е живял преди 4000 години. От родното си място той предприема пътуване към земите на днешен Израел. Бог му дава обещание, че неговият син ще бъде “велик народ”. Авраам обаче е прекалено възрастен, за да може да има дете. И евреите, и арабските народи произлизат от Авраам. Значи явно обещанието е изпълнено. Историята винаги ще помни тази значима историческа личност като праотец на велики народи.

С времето синът на Авраам все повече расте и му носи радост. Един ден обаче Бог поставя Авраам пред удивително изпитание. Ето какво му казва Бог:

Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак. И иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа! (Битие 22:2)

Много трудно е да разберем това! Защо Бог иска подобно нещо от Авраам. Самият Авраам обаче се е научил да се доверява на Бога – дори и когато не може да Го разбере.

И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. (Битие 22:3)

Три дена по-късно двамата стигат до билото на хълма. И тогава…

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.
И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си. (Битие 22:9-10)

Авраам проявява готовност да се покори на Бога. В този миг се случва нещо забележително.

Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме. И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син. Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си. (Битие 22:11-13)

В последния възможен миг животът на Исаак е запазен. Авраам вижда в храстите овен и принася него в жертва. Бог е подсигурил този овен, за да заеме мястото на Исаак.

Тук искам да задам въпрос. В този момент от историята овенът мъртъв ли е или жив?

Защо питам ли? Защото сега предстои Авраам да наименува тази местност. Много хора пропускат значимостта на името, което избира той. Ето как продължава историята:

И Авраам нарече това място: “ГОСПОД ще промисли”. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди. (Битие 22:14)

Още един въпрос. Името, което Авраам дава на тази местност (“Господ ще промисли”), в какво време е – минало, сегашно или бъдеще?

Поглед към бъдещето, а не към миналото

Очевидно това име е в бъдеще време. Мнозина смятат, че когато дава името на местността, Авраам вероятно има предвид това, че Бог е подсигурил овена в храстите, за да бъде принесен в жертва вместо Исаак. Обаче когато Авраам измисля това име, овенът вече е бил убит в жертвоприношението. Ако Авраам е мислел за това животно – току-що принесено в жертва, – тогава името на местността би трябвало да бъде “Господ е промислил (тоест в минало време). Тогава заключителната бележка щеше да гласи: “И до ден днешен хората казват: “На Господния хълм беше промислено”. Наименованието обаче гледа към бъдещето, а не към миналото. Авраам явно не мисли за мъртвия овен. Той дава името поради нещо, което ще се случи някой ден в бъдещето. Ала какво?

Къде е това място?

Спомнете си къде точно се случва това драматично жертвоприношение. Историята започва така:

Вземи сега единствения си син… Исаак. И иди в местността Мория… (Битие 22:2)

Всичко това се случва на местност, която се нарича Мория. Къде е това? През епохата на Авраам (около 2000 г. пр. Хр.) на това било е имало само храсталаци, един овен, както и Авраам и Исаак. Около хиляда години по-късно обаче на това място цар Давид съгражда град Ерусалим, а неговият син Соломон издига тук първия еврейски храм. На страниците на Стария завет четем:

Тогава Соломон започна да строи Господния дом в Йерусалим на хълма Мория, където Господ се яви на баща му Давид. (II Летописи 3:1)

Хълмът Мория по-късно става Ерусалим – еврейската столица с юдейския храм. Днес за всички евреи това е свято място, а Ерусалим продължава да е столица на Израил.  

Жертвата на Авраам и жертвата на Исус

Замислете се за различните имена на Исус. Най-известното от тях е “Христос”. Той обаче има и други титли. Например:

На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света! (Йоан 1:29)

Освен това Исус се нарича “Божият Агнец”. Помислете как завършва Неговият живот. Къде го арестуват и екзекутират? Това става именно в Ерусалим (същото място като “хълма Мория”). Това се вижда много ясно от този текст:

И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Ерусалим. (Лука 23:7)

Арестуването, съдебното дело и екзекуцията на Исус – всичко това се случва в Ерусалим (тоест на хълма Мория). Схемата по-долу онагледява значимите събития на хълма Мория.

Ключови събития на хълма Мория
Ключови събития на хълма Мория

Да се върнем на Авраам. Защо той наименува тази местност в бъдеще време: “Господ ще промисли”? Исаак току-що е бил избавен в последния миг, а на негово място е пожертван овен. Две хиляди години по-късно Исус е наречен “Божият Агнец”. Неговото лобно място е на същото място. Той е принесен в жертва, за да можем ние с вас да имаме живот.

Божият план

Сякаш нечий Разум е свързал тези две събития, разделени помежду си от 2000 години история! Връзката е уникална, понеже първото събитие всъщност сочи към второто, тъй като местността там е наречена в бъдеще време. Откъде Авраам е знаел какво ще се случи в бъдещето? Никой човек не би могъл да знае бъдещето – особено след толкова много време. Единствено Бог вижда бъдещето. Фактът, че толкова векове по-рано тези събития са предсказани от Авраам, и то с точност за самата местност, е доказателство, че този план принадлежи на Бога. Бог очаква да разсъждаваме по този начин:

Жертвата на Авраам на хълма Мория е знак, сочещ към бъдещата жертва на Исус
Жертвата на Авраам на хълма Мория е знак, сочещ към бъдещата жертва на Исус 

Блага вест за всички народи

Тази древна история съдържа обещание и за вас. В края на разказа Бог дава следното обещание на Авраам:

В твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. (Битие 22:18)

Щом като принадлежите към някой от “земните народи”, значи тук Бог обещава да благослови и вас.

За какво “благословение” обаче иде реч? По какъв начин идва то до вас? Спомнете си за разказа по-горе. Също както овенът замества Исаак в смъртта, по същия начин Божият Агнец Исус, принасяйки себе си в жертва на същото място, спасява нас от силата на смъртта. Ако е вярно, това със сигурност е блага вест.

Жертвата на Авраам на хълма Мория е изключително значимо събитие в древната история. Милиони хора днес помнят този важен момент. Тази история обаче касае лично и вас – днес, четири хиляди години по-късно.

 

Как да придобием праведност – примерът на Авраам

По-рано видяхме, че Авраам придобива праведност единствено чрез вяра. Научаваме го от следното кратко изречение:

Аврам повярва в Господа. И Той му го вмени за праведност. (Битие 15:6)

Не става дума за вяра в съществуването на Бога

Помислете какво означава “да вярваш”. Мнозина смятат, че става дума за вяра, че Бог съществува. Мислим си, че Бог очаква просто да вярваме, че Него го има. Библията обаче казва нещо различно:

Ти вярваш, че има само един Бог, и добре правиш. И бесовете вярват и треперят. (Яков 2:19)

Тук Библията прибягва до сарказъм, за да ни покаже, че вярването в съществуването на Бога по никакъв начин не ни различава от дявола. Разбира се, че Авраам е вярвал в съществуването на Бога. Но тук става дума за нещо друго. Бог обещава на Авраам, че ще му подари син. Именно в това обещание Авраам трябва да реши дали да повярва – въпреки че самият той вече е над 80 години, а съпругата му е над 70 години. Той се доверява на Бога, че по някакъв начин това обещание ще бъде изпълнено. В този смисъл вярването означава доверие. Авраам е решил да се довери, че Бог ще му подари син.

Когато Авраам решава да повярва в това обещание, че ще има син, тогава Бог “му вменява” праведност. В крайна сметка Авраам получава както изпълненото обещание (син, който ще бъде родоначалник на велик народ), така и праведност. 

Праведността – не по заслуги или усилия

Авраам с нищо не е заслужил праведността. Тя му се вменява. Каква е разликата между двете? Когато си заслужил дадено нещо, значи си го изработил и е твое по право. Такава е заплатата, която получаваш за труда си. Но когато нещо ти се вменява, значи е подарък. Не е заслужено, нито изработено. Просто някой ти го е дал.

Ние смятаме, че ако вършим повече добрини, отколкото злини, ако проявяваме щедрост и ако си изпълняваме задълженията, това ще ни помогне да и заслужим праведността. Авраам обаче показва, че не е така. Той просто се доверява на Божието обещание, а в замяна Бог му придава праведност.

Вярата на Авраам: той залага целия си живот на нея

Да избереш да се довериш на това обещание за син нещо просто, но никак не е лесно. Когато Бог му обещава, че ще го направи “велик народ”, Авраам вече е почти на 75 години и е оставил родната си земя, преселвайки се в Ханаан. Почти десет години са изминали от този ден, а Сара все още няма дете (да не говорим за бъдещ народ)! „Защо Бог все още не ни е дал син, след като може да го направи?“, сигурно се е питал той. Авраам се доверява на обещанието за бъдещ син именно защото вярва в Бога независимо че не разбира как точно ще се изпълни обещанието. Със сигурност не е имал отговори на повечето си въпроси.

За да се довериш на едно обещание, е необходимо активно чакане. Целият му живот сякаш е на пауза, докато той живее на палатка в очакване на изпълнението. Сигурно е щяло да му е далеч по-лесно да се върне обратно в Месопотамия (съвременен Ирак), където е живеел много години по-рано и където все още са обитавали брат му и роднините му. Животът там е бил далеч по-удобен.

Неговото доверие в обещанието се превръща в най-важното нещо в живота му – по-важно от сигурността, удобствата и благоденствието. Авраам е можел да пренебрегне това обещание, продължавайки същевременно с това да вярва в съществуването на Бога и да върши религиозните си задължения и добрите дела. В такъв случай обаче той щеше да е просто поредният религиозен човек. Никаква праведност е нямало да му бъде вменена.

Нашият пример

Останалата част от Библията възприема Авраам като пример за нас. Неговото доверие в обещанието на Бога и последвалото му вменяване на праведност е модел и за нас. Библията съдържа и други обещания, които ни дава Бог. Ние също трябва да вземем решение дали ще повярваме в тях.

Ето един пример за такова обещание:

А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога. (Йоан 1:12-13)

Днес ние знаем, че обещанието към Авраам е било изпълнено. Няма никакъв спор, че съвременните евреи са народ, който води началото си именно от Авраам. Ала подобно на Авраам ние също получаваме обещание, което изглежда трудно изпълнимо и повдига редица въпроси. И също като Авраам ние трябва да вземем решение дали ще се доверим на това обещание или не.

Кой плаща за праведност?

Авраам показва, че праведността се получава като дар. Когато получите подарък, от вас не се очаква да заплатите за него. Иначе не може да се нарече подарък. Плаща онзи, който ви прави подаръка. Бог, който ни вменява праведността даром, е този, който плаща за нея. По какъв начин става това? Ще видим в следващата статия.

Непреходно обещание за един незначителен човек

Събитията от света на спорта и на политиката, които в момента вълнуват света, скоро ще бъдат забравени, а ние ще се прехвърлим към нови забавления, шампионати или политически избори. Вестникарските заглавия един ден се забравят на следващия. В предишната статия видяхме, че положението е било подобно и в дните на древния патриарх Авраам. Всички важни постижения, които са занимавали хората преди 4000 години, днес са напълно забравени. Едно обещание обаче, дадено на този човек, останал незабелязан от своите съвременници, продължава да се разгръща пред нашите очи днес. Обещанието, което Бог дава на Авраам преди 4000 години, получава своето изпълнение. Очевидно Бог съществува и се намесва в нашия свят.

Оплакването на Авраам

Няколко години са изминали, откакто в Битие 12 глава Бог му дава това обещание. В покорство Авраам се преселва в Ханаан (Обещаната земя), където днес се намира Израел. Изпълнението на обещанието обаче все още се бави. И затова Авраам започва да изпитва притеснения.

След тези събития Господнето слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма. А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. (Битие 15:1-3)

Божието обещание

Авраам е разпънал палатките си в Обещаната земя в очакване да му се роди син, от когото ще започне „великият народ“, обещан му от Бога. Ала нищо подобно не се случва, а той вече е на около 85 години. Цели десет години са изминали от преселването му. И той започва да се оплаква, че Бог не спазва дадената дума. Разговорът помежду им продължава по следния начин:

Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство. (Битие 15:4-5)

И така, Бог разширява първоначалното си обещание, като обявява, че Авраам ще има син, а от него ще се народят толкова много наследници, че ще бъдат неизброими като звездите по небето. Именно на тях ще бъде подарена Обещаната земя, където днес е разположен Израел.

Реакцията на Авраам: вечен ефект

По какъв начин ще откликне Авраам на това разширено обещание? По-долу цитираме едно изречение, което според самата Библия ще бъде едно от най-важните изречения в нея. То ни помага да разберем цялата Библия и ни показва по какъв начин мисли Бог. Ето какво гласи то:

И Аврам повярва в Господа. И Той му го вмени за праведност. (Битие 15:6)

По-лесно ще го разберем, ако заменим местоименията с имена. Тогава то гласи:

Авраам повярва в Господ, а Господ му го вмени за праведност (Битие 15:6)

Толкова кратко и простичко изречение, а толкова значимо! Защо ли? Защото в това кратко изречение Авраам получава “праведност”. Ето това е единственото и най-важно качество, от което се нуждаем, за да застанем пред Бога.

Да си припомним нашия проблем: поквара

От гледна точка на Бога, макар и ние да сме създадени по Неговия образ, нещо фатално се е случило, което е покварило сърцето на всекиго от нас. Библията казва:

Господ надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма нито един. (Псалом 14:2-3)

Нашата поквара води до това, че не вършим добри неща. А това на свой ред причинява пустота и смърт. Ако се съмнявате в това, прелистете вестникарските страници и прочетете какво са правели хората по света през последните 24 часа. С други думи, ние сме откъснати от праведния Бог именно защото ни липсва праведност.

Покварата в нашето сърце отвращава Бога по същия начин, по който самите ние се чувстваме отблъснати от мъртъв плъх. В никакъв случай не бихме се докоснали до него. Ето това е идеята зад следния цитат от древния пророк Исая:

Всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха. Ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Исая 64:6)

Авраам и праведността

Тук обаче в разговора между Авраам и Бога откриваме потвърждение, че Авраам е придобил “праведност” – от онзи вид праведност, който Бог приема. А Авраам въобще не е безгрешен. Тогава какво “е направил” Авраам, за да се сдобие с тази праведност? Библията казва, че той просто “е повярвал”. Само толкова ли?! Ние днес се опитваме да придобием праведност, като се впускаме да вършим добри дела. А този човек на име Авраам я получава единствено “вярвайки”!

Какво по-точно означава, че той “е повярвал”? И каква всъщност е връзката между неговата история и праведността, към която се стремим ние с вас? На тези въпроси ще отговорим в следващата статия.

Едно древно пътуване, чието влияние достига до нас

Въпреки, че е малка държава, Израел неизменно присъства в новините. Често се съобщава, за евреи, които се завръщат в родината, за поредната изобретена там технология, но също така и за конфликти, сблъсъци и напрежение между народите в региона. Защо е така? Ако погледнем историята на Израел, описана на страниците на Библията, от книгата Битие ще разберем, че преди близо 4000 години в тази добре позната част на света един човек тръгва на пътешествие. Според Библията неговата история засяга нашето бъдеще.

Този древен човек се нарича Авраам (познат също като Аврам). Неговата история е достоверна, тъй като градовете и местностите, през които минава, са споменати и в други стари ръкописи.

Обещанието, дадено на Авраам

Бог обещава на Авраам:

„Ще те направя голям народ и ще те благословя,
Ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение.
Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне.
В теб ще се благославят всички земни племена.“ (Битие 12:2-3)

Името на Авраам става известно…

Повечето от нас се чудят дали наистина Бог съществува и дали Той е Богът от Библията. В нея Той заявява на Авраам: „Ще възвелича името ти“. В действителност днес името на Авраам е известно по целия свят. Обещанието се сбъдва. Най-ранното копие на книгата Битие, намерено в Мъртво море, датира от 200-100 г. пр. Хр. Това означава, че през този период обещанието е започнало да се разпространява в писмена форма. По онова време името на Авраам още не е добре познато, така че обещанието се изпълнява едва след като е записано, а не преди това.

…поради неговите потомци

За наша изненада Авраам няма в биографията си някакво забележително постижение. Той не е велик писател, нито мъдър цар, гениален изобретател или военен стратег. Освен че лагерува на палатка там, където му е казано, и че става баща на няколко деца, той не постига нищо особено. Името му става прочуто единствено защото неговите наследници стават родоначалници на племена, които пазят спомена за неговия живот. По-късно отделни личности и народи, произлезли от него, извършват велики дела. Именно такова е обещанието, което му е дадено в Битие 12 глава („Ще направя от тебе голям народ… Ще възвелича името ти.“) В цялата история на човечеството няма друг човек, който да е толкова популярен не поради своите постижения, а поради своите потомци.

по волята на Онзи, който дава обещанието

Когато стане дума за велики народи, едва ли бихме се сетили за евреите, произлезли от Авраам. Те нито успяват за изградят велика империя като римляните, нито да построят внушителни паметници като египетските пирамиди. Известни са предимно с тяхното законодателство и тяхната Книга (Библията), с няколко забележителни личности и с това, че са оцелели като обособена етническа група в продължение на хиляди години. Величието им не идва от нещо, което са извършили, а по-скоро се дължи на онова, което е направено за тях и чрез тях. Обещанието многократно набляга на това, че всички техни благословения идват от Бога и не се дължат на човешка сила, възможности или завоевания.

Обещанието, което получава Авраам, се сбъдва единствено защото той се доверява на Божиите думи и избира да живее различно от останалите хора. Замислете се колко голяма е била вероятността той да се провали и обещанието да не бъде изпълнено. Вместо това то става реалност, която продължава да се разгръща чак до ден днешен, макар и да е било дадено преди хиляди години. Обещанието се реализира единствено поради силата и авторитета на Онзи, който го е изрекъл.

Едно пътуване, чиито стъпки още отекват в света

Тази карта показва пътешествието на Авраам
Тази карта показва пътешествието на Авраам

В Библията се казва: „Аврам тръгна, както му каза ГОСПОД“ (Битие 12:4). На картата е показано неговото пътуване, което продължава да оказва влияние на нашия свят днес.

Благословения и за нас

Има и още нещо, което е включено в онова обещание. Авраам не е единственият, който ще да бъде благословен. „В теб (Авраам) ще се благославят всички земни племена.“ Обърнете специално внимание на тези думи (всички земни племена). В тях сме включени и ние с вас – независимо от нашата религиозна принадлежност, цвета на кожата ни, произхода, националността, социалното ни положение или езика ни. Тази благословия включва всеки човек, който в момента живее на земята! Но как? Кога? Какво е това благословение? Тези подробности не са ни дадени в обещанието, но понеже знаем, че първата му част се изпълнява, можем да имаме увереност, че и тези думи ще се сбъднат. Разковничето към тази загадка ще намерим, като продължим да следваме стъпките на Авраам и в следващата статия.

 

.

Отброяването започва още в началото

Вече говорихме за това, как човекът опорочава и изгубва образа, с който е бил създаден в самото начало. Според Библията Бог има конкретен план, за който научаваме от едно впечатляващо обещание, дадено в зората на човешката история.

Библията всъщност е библиотека

Нека първо разгледаме някои факти за Библията. Тя представлява сбор от книги, написани от множество автори. Съставянето им от първата до последната отнема период от около 1500 години. Това превръща Библията по-скоро в библиотека от книги и определено я отличава от всички други велики литературни творби в човешката история. Ако тя бе написана от един автор или от група хора, които се познават и работят заедно, единството в нейното съдържание нямаше да бъде толкова изненадващо. Хората, които са я написали, обаче са разделени във времето на стотици, дори хиляди години един от другиго. Те произлизат от различни държави, говорят на няколко езика, имат различно социално положение в обществото. Посланията им обаче са не само тясно свързани помежду си, но и намират подкрепа от многобройни исторически източници извън Библията. Най-старите копия на старозаветните книги (тези, писани преди идването на Христос), които са съхранени до ден днешен, датират от около 200 г. пр. Хр. Съществуващите копия на Новия завет са от периода около 125 г. сл. Хр.

Обещаното благовестие още от Градината

Още в началните страници на Библията виждаме пример как тя предсказва бъдещето. Въпреки че става дума за началото на историята, книгата е писана с разбиране за края ѝ. Бог се обръща към Сатана (който по това време е възприел формата на змия) с едно загадъчно обещание, отнасящо се за Грехопадението на човека.

Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти смаже главата, а ти ще му нараняваш петата. (Битие 3:15)

Виждаме, че това са пророчески думи, тъй като частицата „ще“ е за бъдеще време. Споменават се пет различни участници:

  1. Говорещият е самият Бог.
  2. Думите са отправени към змията (Сатана).
  3. Споменава се жената.
  4. Споменава се потомството на жената.
  5. Споменава се потомството на змията (Сатана).

Обещанието предсказва какви ще бъдат взаимоотношенията между тези участници в бъдещето. Показва ги схемата по-долу:

Отношения между участниците в обещанието.
Отношения между участниците в обещанието

Не се уточнява коя е „жената“, но се казва, че и тя, и Сатана ще имат „потомство“. Между жената и змията ще съществува „вражда“. И по същия начин между наследниците им ще съществува вражда. Сатана ще „наранява петата“ на бъдещия потомък на жената, а той на свой ред „ще смаже главата“ на Сатана.

Кой е въпросният потомък? Конкретна личност

Направихме някои наблюдения и е време да пристъпим към изводи. Очевидно според това пророчество „потомството“ на жената е конкретна личност. Не е нито група хора, нито неодушевен предмет. Не е нито философия, нито учение, нито политическа система, нито някаква религия. Ако зависеше от нас, ние вероятно бихме избрали някое от тези неща, понеже обикновено си представяме, че покварата и корупцията могат да се преборят само с помощта на обществени и религиозни системи. Бог обаче е имал нещо съвършено различно предвид. В пророчеството се говори за конкретна фигура. Именно той ще смаже главата на Сатана.

Обърнете внимание какво не се казва. Бог не казва, че въпросният потомък ще дойде от жената и от мъжа. Това ще бъде потомък единствено на жената. Подобно твърдение е изключително необичайна, понеже в описанието на родословните дървета Библията цитира предимно мъжки имена – на бащи и на синове. Някои хора твърдят, че Библията е „сексистка“ книга, понеже насочва вниманието най-вече към герои от мъжки пол. В този случай обаче не е така. Обещанието не говори за потомък, който да произлиза от някой мъж. В него се споменава единствено жената, без да се говори за мъж.

Векове по-късно един пророк доразвива това обещание

Стотици години след това обещание един пророк записва следното на страниците на Стария завет:

Господ ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачене и ще роди син. И ще го нарече Емануил, което означава „Бог с нас“. (Исая 7:14; 750 г. пр. Хр.)

Повече от седем столетия след изричането на тези думи от пророк Исая се ражда и Исус. Според Новия завет неговата майка е била девствена – и с това се е изпълнило предсказанието на Исая. Дали обаче за Исус е ставало дума и в онова първо пророчество, дадено още в зората на човешката история? Неговата поява отговаря на всичко, казано по-горе – че ще бъде един потомък, че ще е личност и че ще бъде наследник само на жена. Като имаме предвид всичко това, думите на Бога в Битие 3:15 не са толкова загадъчни.

„Ще ти нарани петата“?

Какво означават думите, че Сатана „ще наранява петата“ на потомъка? Една година работих в джунглите на Камерун. Налагаше се в лепкавата жега всички да носим дебели гумени ботуши, защото във високите треви често се криеха змии, които атакуват ходилата (петите), а ухапването им е смъртоносно. След подобно преживяване тези думи придобиват по-голяма ясното. Бъдещият потомък на жената ще смаже Сатана (змията), но с цената на собствения си живот. Тази картина предвещава победата, извоювана чрез саможертвата на Христос.

„Жената“ – двойно значение на думата?

И така, ако обещанието, което е дадено още в началото, се отнася за Исус Христос, тогава „жената“ би следвало да е девицата, която става негова майка – Мария. Има обаче и второ значение. Забележете как един друг старозаветен пророк се обръща към израилевия народ:

О, Израил… аз ще те сгодя за Себе Си до века, и ще те сгодя за Себе Си в правда и в правосъдие, и в милост и в милосърдие. Ще те сгодя за Себе Си в истина и ти ще познаеш Господа. (Осия 2:19-20; 800 г. пр. Хр.)

Библията нарича Израил „съпругата на Господ“. Последната книга на Новия завет описва тежък сблъсък между тази жена и нейния неприятел.

Голямо знамение се яви на небето: жена… с корона от дванадесет звезди. Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

И друго знамение се яви на небето: голям червен змей, който… застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди.

И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга…

Големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят, хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него…

Когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете… Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство… (Откровение 12 гл.; 90 г. сл. Хр.)

По майчино потекло Исус Христос има еврейски произход. Тоест той е едновременно потомък на жената Мария и на „жената“ Израил. Обещанието се сбъдва и в двата случая. Древната змия (Сатана) враждува срещу „жената“ Израил, като ѝ обявява война. Това хвърля светлина върху причината за огромните страдания, през които минава този древен народ през вековната си история – страдания предсказани още в самото начало.

А потомъкът на змията?

Кой обаче е потомъкът на Сатана? Според последната книга в Библията, много страници и хиляди години след обещанието в книгата Битие, се говори за друга личност, която предстои да се появи. Обърнете внимание на описанието:

Звярът, който си видял, беше и го няма. Скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители – всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света – ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, и пак ще дойде.
Тук е нужен разум, който има мъдрост…
(Откровение 17:8-9; записано от апостол Йоан ок. 90 г. сл. Хр.)

Тук се описва конфликт между потомъка на жената и потомъка на Сатана. Тази вражда за първи път се предсказва в самото начало на Библията – в книгата Битие. Подробностите се осъществяват столетия по-късно. Отброяването между последния сблъсък между Сатана и Бога е започнало още в онази древна Градина. В центъра на цялата история на човека всъщност винаги е била личността на Христос.

 

 

Покварени (II част)…Да пропуснеш целта

Библията ни описва като покварени спрямо образа, който Бог ни е дал. Как се е случило това? Намираме го записано в Библията и по-конкретно в книгата Битие. Скоро след като са създадени по Божия образ първите хора (Адам и Ева) биват изпитани чрез възможността да направят избор. Библията описва техния разговор с една „змия“. Винаги се е считало, че тази „змия“ е Сатана –същество, което е духовен враг на Бога. В Библията, когато Сатана говори, обикновено го прави чрез някого. В този случай говори чрез думите на една змия:

А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: „Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?“
Жената каза на змията: „От плода на дърветата в градината можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.“
А змията каза на жената: „Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.“
И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде. Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи. И съшиха смокинови листа, та си направиха препаски (Битие 3:1-7).

Изборът (и изкушението) пред хората е „да бъдат като Бога“. Дотогава те са Му се доверявали за всичко, но сега имат възможността да станат „като Бога“ – да вярват в себе си и сами да си бъдат богове.

След като избират да бъдат независими, те веднага се променят. Започват да изпитват срам и се опитват да прикрият постъпката си. Когато Бог иска обяснение от Адам, той хвърля вината върху Ева (както и върху Бога, който я е създал). Ева на свой ред обвинява змията. Никой не поема отговорност за постъпките си.

Това, което започва в онзи ден, продължава и днес. Всички ние сме наследили тази непокорна същност. Някой хора разбират Библията неправилно, като мислят, че ние сме виновни за лошия избор на Адам. Виновен е Адам, но всички хора след него живеят с последствията от неговото решение. Всички сме наследили от Адам същото бунтовно естество. Може и да не желаем да бъдем богове над цялата вселена, но ни се иска поне да бъдем богът в собственото си обкръжение и да живеем независимо от Твореца.

Това до голяма степен обяснява човешкото поведение. Ние заключваме вратите си, имаме нужда от полиция и всеки си има парола за компютъра – иначе щяхме да крадем един от друг. Затова и цивилизациите в крайна сметка загиват – обществата имат склонността да западат. По тази причина всякакви форми на управление или икономически системи в крайна сметка се провалят, макар и някои да работят по-добре от други. Нещо вътре в нас ни кара да пропускаме правилния ред на нещата.

Думата „пропускаме“ напълно описва човешкото състояние. Един стих от Библията дава картина, която да онагледи значението на думата.

„От целия този народ седемстотин избрани мъже бяха леваци; всеки хвърляше камък на косъм и не пропускаше.“ (Съдии 20:16)

Този библейски текст описва войници, които са специалисти в използването на прашка и никога не пропускат целта. Думата „пропускат“ на иврит се изписва така: יַחֲטִֽא. Същата дума на други места в Стария завет се превежда грях.

Войникът взема камък и го изстрелва към целта. Ако пропусне, значи се е провалил. По същия начин ние сме създадени по Божия образ и нашата цел е свързана с начина, по който се отнасяме към Създателя и към Неговите творения. „Да извършим грях“ означава да пропуснем предназначението, с което Бог ни е замислил.

Тази картина, описваща „пропускането на целта“, не е особено оптимистична. Понякога хората реагират остро против библейското определение за грях. Веднъж един студент каза следното: „Аз не вярвам, понеже не ми харесва какво се казва.“Но какво общо има „харесването“ с истината? Аз не харесвам данъците, войните и земетресенията (никой не ги харесва), но това не ги прави неверни. Не можем просто да ги пренебрегнем. Всички законови мерки, полицията, затворите и охранителните системи, които сме изградили да се пазим един от другиго, показват, че нещо не е наред. Това библейско твърдение за нашата греховност трябва поне да се обмисли като възможност.

Имаме проблем. Образът, с който сме създадени, е опорочен и със своето поведение ние пропускаме целта. Бог обаче не ни е оставил в безпомощно състояние. Той има план за нашето спасяване и затова тази новина е наречена Благовестие – добра вест за Божия спасителен план. Бог не изчаква до епохата на Авраам, за да съобщи на хората тази изключителна вест. Той я разкрива още в разговорите си с Адам и Ева. Сега ще разгледаме първото оповестяване на Добрата вест.

Покварени… като орките от Средната земя

По-рано се спряхме на въпроса какво има предвид Библията, когато подчертава, че сме създадени „по образа на Бога“. Това обяснява защо животът на човека е толкова ценен. Библията обаче продължава и по-нататък, въвеждайки най-сериозния ни проблем. Можем да го видим онагледен в следния библейски псалом:

Господ погледна от небесата към хората, за да види има ли разумен, който да търси Бога. Всички се отклониха, всички станаха покварени; няма кой да прави добро, няма дори един (Псалом 14:2-3).

Тук се посочва, че „всички“ ние сме станали покварени. Макар първоначално да сме били сътворени „по образа на Бога“, някаква драматична катастрофа е съсипала този образ у всекиго от нас. Покварата се изразява в нов инстинкт да търсим независимост от Бога („всички се отклониха“, няма нито един, който „да търси Бога“) и да не вършим добро.

Като елфи и орки

В много отношения орките са изключително грозни, но по естество те са просто покварени елфи.
В много отношения орките са изключително грозни, но по естество те са просто покварени елфи.

За да схванем тази истина, нека да си представим орките и елфите от филма Властелинът на пръстените. Орките са грозни и злобни същества. Елфите от друга страна са красиви и мирни (като например Леголас). Някога обаче и самите орки са били елфи. С времето обаче злият Саурон ги е покварил и е помрачил разума им. Първоначалният образ на елфа у всеки орк е напълно съсипан. По подобен начин Библията подчертава, че и хората са пострадали от подобно покваряване. Бог ни е създал като „елфи“, а ние сме станали „орки“.

Елфите като Леголас са благородни и величествени.
Елфите като Леголас са благородни и величествени.

Например ние знаем какво означават „добри“ и „лоши“ дела. Ала при все това в живота си не прилагаме това знание. Сякаш някакъв зловреден вирус е блокирал нормалната работа на компютър. Моралният ни код съществува, ала е инфектиран с вирус. Библията твърди, че в началото хората са добри и нравствени същества, ала впоследствие стават покварени. Тъкмо това наблюдаваме у самите себе си и днес. Тук обаче възниква и въпросът защо Бог ни е сътворил по този начин. Ние познаваме доброто и злото, но сме увредени от злото. Атеистът Кристофър Хитчънс се оплаква:

„Ако бог наистина е искал хората да са свободни от [покварени] мисли, тогава трябваше да се погрижи да изобрети друг род същества“ (Christopher Hitchens, God is not great: How religion spoils everything, 2007, p. 100).

Хърчинс обаче пропуска нещо изключително важно. Библията не казва, че Бог ни е направил такива, а че известно време след сътворението се е случило нещо ужасно, което драматично е покварило същността ни. Първите хора са се разбунтували срещу Бога и именно в резултат от това се е получил тежкият срив.

Падението на човека

Това събитие често се нарича Грехопадението. Първият човек Адам е сътворен от Бога. Между Бога и Адам първоначално съществува пълно съгласие – подобно на брачен съюз с взаимна вярност. Адам обаче решава да изневери. Библията разказва как Адам отхапва от забранения плод от „дървото за познаване на доброто и злото“, независимо че между него и Бога има сключено съгласие, че няма да го прави. Това съгласие и наличието на дървото подсигуряват на Адам свободен избор дали да остане верен на Бога или не. Самият Адам е сътворен по образа на Бога и от първия миг на съществуването си живее в приятелство с Него. По отношение да сътворяването си Адам не е имал избор. Бог обаче му дава право да избере дали да продължи приятелството си с Него. Също както изборът да стоиш прав не би бил действителен, ако сядането е невъзможно, също така приятелството и доверието между Адам и Бога по дефиниция би следвало да са въпрос на избор. Именно този избор се свежда до едно конкретно действие – решението дали Адам ще опита от забранения плод. И Адам решава да обърне гръб на Бога. С това свое бунтовно решение той поставя началото на помрачаване и поквара на човешкото сърце, което продължава до ден днешен. На следващо място ще разгледаме как точно изглежда това.

Създадени по образа на Бога

Възможно ли е с помощта на Библията да разберем откъде идваме ние, хората? Мнозина биха отговорили отрицателно. У нас обаче има много неща, които звучат напълно логично в светлината на онова, което се казва в Библията. Да вземем например какво казва Библията за началото на всичко. Още в първа глава се казва:

След това Бог каза: “Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие; и нека властва над рибите в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, над всички влечуги, които пълзят по земята.” И Бог сътвори човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори (Битие 1:26-27).

“По образа на Бога”

Какво означава, че човекът е бил сътворен “по образа на Бога”? Със сигурност не означава, че Бог има две ръце и глава. По-скоро този стих подсказва, че основните характеристики на човека произлизат от Бога. В Свещеното писание се казва, че Бог изпитва тъга, болка, гняв или радост – абсолютно същите емоции, които познаваме и ние. Всеки един ден ние вземаме решения как да постъпим и какво да кажем. Бог също взема решения. Ние сме способни да разсъждаваме именно защото Бог има тази способност. Това, че сме сътворени “по образа на Бога”, простичко означава, че имаме разсъдък, чувства и воля тъкмо защото Бог разполага с тези способности и ни е направил да му приличаме в тези области. Той е източникът на нещата, които откриваме дълбоко в нас.

Ние сме осъзнати същества. Знаем какво означават местоименията “аз” и “ти”. Не сме някакво безлично “то”. Причината да имаме това съзнание отново е фактът, че Бог ни е създал такива. Библейският Творец не е някаква безлична “сила” като тази от известния филм Междузвездни войни. Ние също не сме безлични, а сме замислени да притежаваме самосъзнание подобно на самия Него.

Защо красотата ни харесва?

Освен това ние ценим художественото изкуство, театъра, красотата. Ние се нуждаем от естетика в нашето ежедневие, в музиката, в литературата. Красивата музика обогатява живота ни и ни кара да затанцуваме. Всеки от нас обича да слуша увлекателни и вълнуващи истории с героизъм, злочестини и драма, а именно художествените текстове съживяват героите, злодеите и техните драматични перипетии в нашето въображение. Използваме художествено изкуство в най-разнообразни форми, за да си подсигуряваме развлечение, отдих и свежест, а причината да го правим е защото самият Бог е творец и затова е заложил творческия инстинкт дълбоко у нас. Струва си да си зададем следния въпрос: Защо търсим красота в художественото изкуство, театъра, музиката, танците, природата или литературата? Един известен атеист на име Даниел Денет, защитник на авторитета и самостоятелността на човешкия мозък, дава своя отговор от гледна точка, която изключва Библията:

“По-голямата част от това изследване обаче приема музиката за даденост. Рядко то си задава въпроса защо съществува музиката. Има кратък отговор и той е верен в следната формулировка: Тя съществува, понеже я обичаме и следователно отново и отново я пресътворяваме. Ала защо я обичаме? Защото я намираме за красива. Но защо е красива за нас? Ето ви един прекрасен биологически въпрос, на който до ден днешен не сме намерили задоволителен отговор” (Daniel Dennett, Breaking the Spell: Religion as a Natural Phenomenon, p. 43).

Отделно от Бога не съществува ясен и категоричен отговор защо различните форми на художественото изкуство са ни толкова важни. От гледна точка на Библията обаче отговорът се състои във факта, че Бог е сътворил всички красиви неща и се наслаждава на красотата. Ние, които сме сътворени по Негов образ, сме същите. Това библейско учение е единственото, което дава обяснение защо обичаме изкуството.

Защо имаме нравственост?

Това, че сме сътворени “по образа на Бога”, също така обяснява и моралния компас в човешкото сърце. Ние си даваме сметка защо дадени действия са “лоши”, а други са “добри” – независимо че изразността ни и културата ни са вмъкнали всевъзможни нюанси в тези области. Някъде дълбоко вътре в нас има инстинкт да разсъждаваме морално. Известният атеист Ричард Докинс заявява:

“Нашите нравствени преценки се ръководят от универсална морална граматика… Също както и при езика, ръководните и съставляващи принципи на нашата морална граматика се носят под радара на вниманието ни” (Richard Dawkins, The God Delusion, p. 223).

Докинс пояснява, че нашето съзнание за редно и нередно е вградено дълбоко у нас досущ като способността ни да комуникираме чрез език. Той обаче така и не успява да обясни според физическия ни произход защо притежаваме нравственост. Когато отказваме да приемем Бога като източник на моралния ни компас, това води до най-различни недоразумения. Вземете например следното възражение от известния атеист Сам Харис:

“Ако сте прави в убеждението си, че религиозната вяра ни предоставя единствената реална база за съществуването на морала, тогава атеистите би трябвало да са по-малко морални от вярващите хора” (Sam Harris, Letter to Christian Nation, 2005, pp. 38-39).

Харис не е разбрал правилно. Според Библията съзнанието за морал произтича от това, дали сме религиозни, а от факта, че сме създадени според образа на Бога. И именно по тази причина и атеистите, и всички останали хора притежават дълбоко вътре в себе си вградено съзнание за добро и зло, както и способност да вършим добро и зло. Разликата е, че атеистите не разбират защо сме такива.

Защо общуваме?

Според Библията изходната точка, от която можем да опознаем себе си, е когато си дадем сметка, че сме сътворени по образа на Бога. Не е трудно да забележим колко огромна важност поставят хората върху способността да общуват. Хубаво е да изгледаш някой филм, ама е още по-хубаво да се видиш с добър приятел. Съвсем естествено ние търсим близки хора и роднини, за да можем заедно да споделяме преживяното и по този начин да се изграждаме взаимно. И обратно, самотата, разбитите бракове и разтурените приятелства ни причиняват сериозен стрес. Ако сме създадени по образа на Бога, значи би следвало да открием същата характеристика и у Него. И я намираме! Библията казва, че “Бог е любов” (I Йоан 4:8). Свещеното писание говори надълго и нашироко за ценността да обичаме Бога и да обичаме околните. Самият Христос подчертава, че това са двете най-важни заповеди в цялото Писание. Ако се замислите, любовта със сигурност предполага общуване, понеже за нея са необходими поне две страни.

По тази причина трябва да помним, че Бог е любов. Ако само си го представяме като някакво добронамерено небесно същество, значи не говорим за библейския Бог, а вместо това сме си измислили негов заместител. Той наистина е добронамерено небесно същество, но е и нещо много повече. Той горещо желае да общува с нас. Бог не просто “има” любов. Бог е любов! Двете най-паметни картини в Библията за отношенията между Бога и човека са на връзката между баща и деца и тази между съпруг и съпруга. Този вид отношения не съществуват от дистанция. Това са възможно най-близките и непосредствени видове междуличностна връзка! Ето толкова близък иска да бъде Бог с нас според Библията.

И така, да обобщим какво научихме дотук. Човекът е създаден по Божия образ и това включва неговата способност да разсъждава, да чувства и да взема решения. Освен това ние имаме усещане за идентичност. Знаем, че има разлика между правилно и неправилно. Оценяваме красотата в художественото изкуство, театъра и литературата във всичките им форми. И инстинктивно се стремим да градим отношения и приятелства със себеподобните ни. Такива сме, понеже всичко това произлиза от Бога и понеже сме направени по Негов образ. На следващо място ще видим разяснението на Библията върху въпроса защо нашите отношения почти винаги ни носят неудовлетворение и разочарования, както и защо Бог ни се струва толкова далечен. И защо най-дълбоките ни копнежи сякаш никога не се реализират в пълнота.