Едно древно пътуване, чието влияние достига до нас

Въпреки, че е малка държава, Израел неизменно присъства в новините. Често се съобщава, за евреи, които се завръщат в родината, за поредната изобретена там технология, но също така и за конфликти, сблъсъци и напрежение между народите в региона. Защо е така? Ако погледнем историята на Израел, описана на страниците на Библията, от книгата Битие ще разберем, че преди близо 4000 години в тази добре позната част на света един човек тръгва на пътешествие. Според Библията неговата история засяга нашето бъдеще.

Този древен човек се нарича Авраам (познат също като Аврам). Неговата история е достоверна, тъй като градовете и местностите, през които минава, са споменати и в други стари ръкописи.

Обещанието, дадено на Авраам

Бог обещава на Авраам:

„Ще те направя голям народ и ще те благословя,
Ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение.
Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне.
В теб ще се благославят всички земни племена.“ (Битие 12:2-3)

Името на Авраам става известно…

Повечето от нас се чудят дали наистина Бог съществува и дали Той е Богът от Библията. В нея Той заявява на Авраам: „Ще възвелича името ти“. В действителност днес името на Авраам е известно по целия свят. Обещанието се сбъдва. Най-ранното копие на книгата Битие, намерено в Мъртво море, датира от 200-100 г. пр. Хр. Това означава, че през този период обещанието е започнало да се разпространява в писмена форма. По онова време името на Авраам още не е добре познато, така че обещанието се изпълнява едва след като е записано, а не преди това.

…поради неговите потомци

За наша изненада Авраам няма в биографията си някакво забележително постижение. Той не е велик писател, нито мъдър цар, гениален изобретател или военен стратег. Освен че лагерува на палатка там, където му е казано, и че става баща на няколко деца, той не постига нищо особено. Името му става прочуто единствено защото неговите наследници стават родоначалници на племена, които пазят спомена за неговия живот. По-късно отделни личности и народи, произлезли от него, извършват велики дела. Именно такова е обещанието, което му е дадено в Битие 12 глава („Ще направя от тебе голям народ… Ще възвелича името ти.“) В цялата история на човечеството няма друг човек, който да е толкова популярен не поради своите постижения, а поради своите потомци.

по волята на Онзи, който дава обещанието

Когато стане дума за велики народи, едва ли бихме се сетили за евреите, произлезли от Авраам. Те нито успяват за изградят велика империя като римляните, нито да построят внушителни паметници като египетските пирамиди. Известни са предимно с тяхното законодателство и тяхната Книга (Библията), с няколко забележителни личности и с това, че са оцелели като обособена етническа група в продължение на хиляди години. Величието им не идва от нещо, което са извършили, а по-скоро се дължи на онова, което е направено за тях и чрез тях. Обещанието многократно набляга на това, че всички техни благословения идват от Бога и не се дължат на човешка сила, възможности или завоевания.

Обещанието, което получава Авраам, се сбъдва единствено защото той се доверява на Божиите думи и избира да живее различно от останалите хора. Замислете се колко голяма е била вероятността той да се провали и обещанието да не бъде изпълнено. Вместо това то става реалност, която продължава да се разгръща чак до ден днешен, макар и да е било дадено преди хиляди години. Обещанието се реализира единствено поради силата и авторитета на Онзи, който го е изрекъл.

Едно пътуване, чиито стъпки още отекват в света

Тази карта показва пътешествието на Авраам
Тази карта показва пътешествието на Авраам

В Библията се казва: „Аврам тръгна, както му каза ГОСПОД“ (Битие 12:4). На картата е показано неговото пътуване, което продължава да оказва влияние на нашия свят днес.

Благословения и за нас

Има и още нещо, което е включено в онова обещание. Авраам не е единственият, който ще да бъде благословен. „В теб (Авраам) ще се благославят всички земни племена.“ Обърнете специално внимание на тези думи (всички земни племена). В тях сме включени и ние с вас – независимо от нашата религиозна принадлежност, цвета на кожата ни, произхода, националността, социалното ни положение или езика ни. Тази благословия включва всеки човек, който в момента живее на земята! Но как? Кога? Какво е това благословение? Тези подробности не са ни дадени в обещанието, но понеже знаем, че първата му част се изпълнява, можем да имаме увереност, че и тези думи ще се сбъднат. Разковничето към тази загадка ще намерим, като продължим да следваме стъпките на Авраам и в следващата статия.

 

.

Отброяването започва още в началото

Вече говорихме за това, как човекът опорочава и изгубва образа, с който е бил създаден в самото начало. Според Библията Бог има конкретен план, за който научаваме от едно впечатляващо обещание, дадено в зората на човешката история.

Библията всъщност е библиотека

Нека първо разгледаме някои факти за Библията. Тя представлява сбор от книги, написани от множество автори. Съставянето им от първата до последната отнема период от около 1500 години. Това превръща Библията по-скоро в библиотека от книги и определено я отличава от всички други велики литературни творби в човешката история. Ако тя бе написана от един автор или от група хора, които се познават и работят заедно, единството в нейното съдържание нямаше да бъде толкова изненадващо. Хората, които са я написали, обаче са разделени във времето на стотици, дори хиляди години един от другиго. Те произлизат от различни държави, говорят на няколко езика, имат различно социално положение в обществото. Посланията им обаче са не само тясно свързани помежду си, но и намират подкрепа от многобройни исторически източници извън Библията. Най-старите копия на старозаветните книги (тези, писани преди идването на Христос), които са съхранени до ден днешен, датират от около 200 г. пр. Хр. Съществуващите копия на Новия завет са от периода около 125 г. сл. Хр.

Обещаното благовестие още от Градината

Още в началните страници на Библията виждаме пример как тя предсказва бъдещето. Въпреки че става дума за началото на историята, книгата е писана с разбиране за края ѝ. Бог се обръща към Сатана (който по това време е възприел формата на змия) с едно загадъчно обещание, отнасящо се за Грехопадението на човека.

Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти смаже главата, а ти ще му нараняваш петата. (Битие 3:15)

Виждаме, че това са пророчески думи, тъй като частицата „ще“ е за бъдеще време. Споменават се пет различни участници:

  1. Говорещият е самият Бог.
  2. Думите са отправени към змията (Сатана).
  3. Споменава се жената.
  4. Споменава се потомството на жената.
  5. Споменава се потомството на змията (Сатана).

Обещанието предсказва какви ще бъдат взаимоотношенията между тези участници в бъдещето. Показва ги схемата по-долу:

Отношения между участниците в обещанието.
Отношения между участниците в обещанието

Не се уточнява коя е „жената“, но се казва, че и тя, и Сатана ще имат „потомство“. Между жената и змията ще съществува „вражда“. И по същия начин между наследниците им ще съществува вражда. Сатана ще „наранява петата“ на бъдещия потомък на жената, а той на свой ред „ще смаже главата“ на Сатана.

Кой е въпросният потомък? Конкретна личност

Направихме някои наблюдения и е време да пристъпим към изводи. Очевидно според това пророчество „потомството“ на жената е конкретна личност. Не е нито група хора, нито неодушевен предмет. Не е нито философия, нито учение, нито политическа система, нито някаква религия. Ако зависеше от нас, ние вероятно бихме избрали някое от тези неща, понеже обикновено си представяме, че покварата и корупцията могат да се преборят само с помощта на обществени и религиозни системи. Бог обаче е имал нещо съвършено различно предвид. В пророчеството се говори за конкретна фигура. Именно той ще смаже главата на Сатана.

Обърнете внимание какво не се казва. Бог не казва, че въпросният потомък ще дойде от жената и от мъжа. Това ще бъде потомък единствено на жената. Подобно твърдение е изключително необичайна, понеже в описанието на родословните дървета Библията цитира предимно мъжки имена – на бащи и на синове. Някои хора твърдят, че Библията е „сексистка“ книга, понеже насочва вниманието най-вече към герои от мъжки пол. В този случай обаче не е така. Обещанието не говори за потомък, който да произлиза от някой мъж. В него се споменава единствено жената, без да се говори за мъж.

Векове по-късно един пророк доразвива това обещание

Стотици години след това обещание един пророк записва следното на страниците на Стария завет:

Господ ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачене и ще роди син. И ще го нарече Емануил, което означава „Бог с нас“. (Исая 7:14; 750 г. пр. Хр.)

Повече от седем столетия след изричането на тези думи от пророк Исая се ражда и Исус. Според Новия завет неговата майка е била девствена – и с това се е изпълнило предсказанието на Исая. Дали обаче за Исус е ставало дума и в онова първо пророчество, дадено още в зората на човешката история? Неговата поява отговаря на всичко, казано по-горе – че ще бъде един потомък, че ще е личност и че ще бъде наследник само на жена. Като имаме предвид всичко това, думите на Бога в Битие 3:15 не са толкова загадъчни.

„Ще ти нарани петата“?

Какво означават думите, че Сатана „ще наранява петата“ на потомъка? Една година работих в джунглите на Камерун. Налагаше се в лепкавата жега всички да носим дебели гумени ботуши, защото във високите треви често се криеха змии, които атакуват ходилата (петите), а ухапването им е смъртоносно. След подобно преживяване тези думи придобиват по-голяма ясното. Бъдещият потомък на жената ще смаже Сатана (змията), но с цената на собствения си живот. Тази картина предвещава победата, извоювана чрез саможертвата на Христос.

„Жената“ – двойно значение на думата?

И така, ако обещанието, което е дадено още в началото, се отнася за Исус Христос, тогава „жената“ би следвало да е девицата, която става негова майка – Мария. Има обаче и второ значение. Забележете как един друг старозаветен пророк се обръща към израилевия народ:

О, Израил… аз ще те сгодя за Себе Си до века, и ще те сгодя за Себе Си в правда и в правосъдие, и в милост и в милосърдие. Ще те сгодя за Себе Си в истина и ти ще познаеш Господа. (Осия 2:19-20; 800 г. пр. Хр.)

Библията нарича Израил „съпругата на Господ“. Последната книга на Новия завет описва тежък сблъсък между тази жена и нейния неприятел.

Голямо знамение се яви на небето: жена… с корона от дванадесет звезди. Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

И друго знамение се яви на небето: голям червен змей, който… застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди.

И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга…

Големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят, хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него…

Когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете… Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство… (Откровение 12 гл.; 90 г. сл. Хр.)

По майчино потекло Исус Христос има еврейски произход. Тоест той е едновременно потомък на жената Мария и на „жената“ Израил. Обещанието се сбъдва и в двата случая. Древната змия (Сатана) враждува срещу „жената“ Израил, като ѝ обявява война. Това хвърля светлина върху причината за огромните страдания, през които минава този древен народ през вековната си история – страдания предсказани още в самото начало.

А потомъкът на змията?

Кой обаче е потомъкът на Сатана? Според последната книга в Библията, много страници и хиляди години след обещанието в книгата Битие, се говори за друга личност, която предстои да се появи. Обърнете внимание на описанието:

Звярът, който си видял, беше и го няма. Скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители – всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света – ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, и пак ще дойде.
Тук е нужен разум, който има мъдрост…
(Откровение 17:8-9; записано от апостол Йоан ок. 90 г. сл. Хр.)

Тук се описва конфликт между потомъка на жената и потомъка на Сатана. Тази вражда за първи път се предсказва в самото начало на Библията – в книгата Битие. Подробностите се осъществяват столетия по-късно. Отброяването между последния сблъсък между Сатана и Бога е започнало още в онази древна Градина. В центъра на цялата история на човека всъщност винаги е била личността на Христос.

 

 

Покварени (II част)…Да пропуснеш целта

Библията ни описва като покварени спрямо образа, който Бог ни е дал. Как се е случило това? Намираме го записано в Библията и по-конкретно в книгата Битие. Скоро след като са създадени по Божия образ първите хора (Адам и Ева) биват изпитани чрез възможността да направят избор. Библията описва техния разговор с една „змия“. Винаги се е считало, че тази „змия“ е Сатана –същество, което е духовен враг на Бога. В Библията, когато Сатана говори, обикновено го прави чрез някого. В този случай говори чрез думите на една змия:

А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: „Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?“
Жената каза на змията: „От плода на дърветата в градината можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.“
А змията каза на жената: „Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.“
И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде. Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи. И съшиха смокинови листа, та си направиха препаски (Битие 3:1-7).

Изборът (и изкушението) пред хората е „да бъдат като Бога“. Дотогава те са Му се доверявали за всичко, но сега имат възможността да станат „като Бога“ – да вярват в себе си и сами да си бъдат богове.

След като избират да бъдат независими, те веднага се променят. Започват да изпитват срам и се опитват да прикрият постъпката си. Когато Бог иска обяснение от Адам, той хвърля вината върху Ева (както и върху Бога, който я е създал). Ева на свой ред обвинява змията. Никой не поема отговорност за постъпките си.

Това, което започва в онзи ден, продължава и днес. Всички ние сме наследили тази непокорна същност. Някой хора разбират Библията неправилно, като мислят, че ние сме виновни за лошия избор на Адам. Виновен е Адам, но всички хора след него живеят с последствията от неговото решение. Всички сме наследили от Адам същото бунтовно естество. Може и да не желаем да бъдем богове над цялата вселена, но ни се иска поне да бъдем богът в собственото си обкръжение и да живеем независимо от Твореца.

Това до голяма степен обяснява човешкото поведение. Ние заключваме вратите си, имаме нужда от полиция и всеки си има парола за компютъра – иначе щяхме да крадем един от друг. Затова и цивилизациите в крайна сметка загиват – обществата имат склонността да западат. По тази причина всякакви форми на управление или икономически системи в крайна сметка се провалят, макар и някои да работят по-добре от други. Нещо вътре в нас ни кара да пропускаме правилния ред на нещата.

Думата „пропускаме“ напълно описва човешкото състояние. Един стих от Библията дава картина, която да онагледи значението на думата.

„От целия този народ седемстотин избрани мъже бяха леваци; всеки хвърляше камък на косъм и не пропускаше.“ (Съдии 20:16)

Този библейски текст описва войници, които са специалисти в използването на прашка и никога не пропускат целта. Думата „пропускат“ на иврит се изписва така: יַחֲטִֽא. Същата дума на други места в Стария завет се превежда грях.

Войникът взема камък и го изстрелва към целта. Ако пропусне, значи се е провалил. По същия начин ние сме създадени по Божия образ и нашата цел е свързана с начина, по който се отнасяме към Създателя и към Неговите творения. „Да извършим грях“ означава да пропуснем предназначението, с което Бог ни е замислил.

Тази картина, описваща „пропускането на целта“, не е особено оптимистична. Понякога хората реагират остро против библейското определение за грях. Веднъж един студент каза следното: „Аз не вярвам, понеже не ми харесва какво се казва.“Но какво общо има „харесването“ с истината? Аз не харесвам данъците, войните и земетресенията (никой не ги харесва), но това не ги прави неверни. Не можем просто да ги пренебрегнем. Всички законови мерки, полицията, затворите и охранителните системи, които сме изградили да се пазим един от другиго, показват, че нещо не е наред. Това библейско твърдение за нашата греховност трябва поне да се обмисли като възможност.

Имаме проблем. Образът, с който сме създадени, е опорочен и със своето поведение ние пропускаме целта. Бог обаче не ни е оставил в безпомощно състояние. Той има план за нашето спасяване и затова тази новина е наречена Благовестие – добра вест за Божия спасителен план. Бог не изчаква до епохата на Авраам, за да съобщи на хората тази изключителна вест. Той я разкрива още в разговорите си с Адам и Ева. Сега ще разгледаме първото оповестяване на Добрата вест.

Покварени… като орките от Средната земя

По-рано се спряхме на въпроса какво има предвид Библията, когато подчертава, че сме създадени „по образа на Бога“. Това обяснява защо животът на човека е толкова ценен. Библията обаче продължава и по-нататък, въвеждайки най-сериозния ни проблем. Можем да го видим онагледен в следния библейски псалом:

Господ погледна от небесата към хората, за да види има ли разумен, който да търси Бога. Всички се отклониха, всички станаха покварени; няма кой да прави добро, няма дори един (Псалом 14:2-3).

Тук се посочва, че „всички“ ние сме станали покварени. Макар първоначално да сме били сътворени „по образа на Бога“, някаква драматична катастрофа е съсипала този образ у всекиго от нас. Покварата се изразява в нов инстинкт да търсим независимост от Бога („всички се отклониха“, няма нито един, който „да търси Бога“) и да не вършим добро.

Като елфи и орки

В много отношения орките са изключително грозни, но по естество те са просто покварени елфи.
В много отношения орките са изключително грозни, но по естество те са просто покварени елфи.

За да схванем тази истина, нека да си представим орките и елфите от филма Властелинът на пръстените. Орките са грозни и злобни същества. Елфите от друга страна са красиви и мирни (като например Леголас). Някога обаче и самите орки са били елфи. С времето обаче злият Саурон ги е покварил и е помрачил разума им. Първоначалният образ на елфа у всеки орк е напълно съсипан. По подобен начин Библията подчертава, че и хората са пострадали от подобно покваряване. Бог ни е създал като „елфи“, а ние сме станали „орки“.

Елфите като Леголас са благородни и величествени.
Елфите като Леголас са благородни и величествени.

Например ние знаем какво означават „добри“ и „лоши“ дела. Ала при все това в живота си не прилагаме това знание. Сякаш някакъв зловреден вирус е блокирал нормалната работа на компютър. Моралният ни код съществува, ала е инфектиран с вирус. Библията твърди, че в началото хората са добри и нравствени същества, ала впоследствие стават покварени. Тъкмо това наблюдаваме у самите себе си и днес. Тук обаче възниква и въпросът защо Бог ни е сътворил по този начин. Ние познаваме доброто и злото, но сме увредени от злото. Атеистът Кристофър Хитчънс се оплаква:

„Ако бог наистина е искал хората да са свободни от [покварени] мисли, тогава трябваше да се погрижи да изобрети друг род същества“ (Christopher Hitchens, God is not great: How religion spoils everything, 2007, p. 100).

Хърчинс обаче пропуска нещо изключително важно. Библията не казва, че Бог ни е направил такива, а че известно време след сътворението се е случило нещо ужасно, което драматично е покварило същността ни. Първите хора са се разбунтували срещу Бога и именно в резултат от това се е получил тежкият срив.

Падението на човека

Това събитие често се нарича Грехопадението. Първият човек Адам е сътворен от Бога. Между Бога и Адам първоначално съществува пълно съгласие – подобно на брачен съюз с взаимна вярност. Адам обаче решава да изневери. Библията разказва как Адам отхапва от забранения плод от „дървото за познаване на доброто и злото“, независимо че между него и Бога има сключено съгласие, че няма да го прави. Това съгласие и наличието на дървото подсигуряват на Адам свободен избор дали да остане верен на Бога или не. Самият Адам е сътворен по образа на Бога и от първия миг на съществуването си живее в приятелство с Него. По отношение да сътворяването си Адам не е имал избор. Бог обаче му дава право да избере дали да продължи приятелството си с Него. Също както изборът да стоиш прав не би бил действителен, ако сядането е невъзможно, също така приятелството и доверието между Адам и Бога по дефиниция би следвало да са въпрос на избор. Именно този избор се свежда до едно конкретно действие – решението дали Адам ще опита от забранения плод. И Адам решава да обърне гръб на Бога. С това свое бунтовно решение той поставя началото на помрачаване и поквара на човешкото сърце, което продължава до ден днешен. На следващо място ще разгледаме как точно изглежда това.

Създадени по образа на Бога

Възможно ли е с помощта на Библията да разберем откъде идваме ние, хората? Мнозина биха отговорили отрицателно. У нас обаче има много неща, които звучат напълно логично в светлината на онова, което се казва в Библията. Да вземем например какво казва Библията за началото на всичко. Още в първа глава се казва:

След това Бог каза: “Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие; и нека властва над рибите в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, над всички влечуги, които пълзят по земята.” И Бог сътвори човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори (Битие 1:26-27).

“По образа на Бога”

Какво означава, че човекът е бил сътворен “по образа на Бога”? Със сигурност не означава, че Бог има две ръце и глава. По-скоро този стих подсказва, че основните характеристики на човека произлизат от Бога. В Свещеното писание се казва, че Бог изпитва тъга, болка, гняв или радост – абсолютно същите емоции, които познаваме и ние. Всеки един ден ние вземаме решения как да постъпим и какво да кажем. Бог също взема решения. Ние сме способни да разсъждаваме именно защото Бог има тази способност. Това, че сме сътворени “по образа на Бога”, простичко означава, че имаме разсъдък, чувства и воля тъкмо защото Бог разполага с тези способности и ни е направил да му приличаме в тези области. Той е източникът на нещата, които откриваме дълбоко в нас.

Ние сме осъзнати същества. Знаем какво означават местоименията “аз” и “ти”. Не сме някакво безлично “то”. Причината да имаме това съзнание отново е фактът, че Бог ни е създал такива. Библейският Творец не е някаква безлична “сила” като тази от известния филм Междузвездни войни. Ние също не сме безлични, а сме замислени да притежаваме самосъзнание подобно на самия Него.

Защо красотата ни харесва?

Освен това ние ценим художественото изкуство, театъра, красотата. Ние се нуждаем от естетика в нашето ежедневие, в музиката, в литературата. Красивата музика обогатява живота ни и ни кара да затанцуваме. Всеки от нас обича да слуша увлекателни и вълнуващи истории с героизъм, злочестини и драма, а именно художествените текстове съживяват героите, злодеите и техните драматични перипетии в нашето въображение. Използваме художествено изкуство в най-разнообразни форми, за да си подсигуряваме развлечение, отдих и свежест, а причината да го правим е защото самият Бог е творец и затова е заложил творческия инстинкт дълбоко у нас. Струва си да си зададем следния въпрос: Защо търсим красота в художественото изкуство, театъра, музиката, танците, природата или литературата? Един известен атеист на име Даниел Денет, защитник на авторитета и самостоятелността на човешкия мозък, дава своя отговор от гледна точка, която изключва Библията:

“По-голямата част от това изследване обаче приема музиката за даденост. Рядко то си задава въпроса защо съществува музиката. Има кратък отговор и той е верен в следната формулировка: Тя съществува, понеже я обичаме и следователно отново и отново я пресътворяваме. Ала защо я обичаме? Защото я намираме за красива. Но защо е красива за нас? Ето ви един прекрасен биологически въпрос, на който до ден днешен не сме намерили задоволителен отговор” (Daniel Dennett, Breaking the Spell: Religion as a Natural Phenomenon, p. 43).

Отделно от Бога не съществува ясен и категоричен отговор защо различните форми на художественото изкуство са ни толкова важни. От гледна точка на Библията обаче отговорът се състои във факта, че Бог е сътворил всички красиви неща и се наслаждава на красотата. Ние, които сме сътворени по Негов образ, сме същите. Това библейско учение е единственото, което дава обяснение защо обичаме изкуството.

Защо имаме нравственост?

Това, че сме сътворени “по образа на Бога”, също така обяснява и моралния компас в човешкото сърце. Ние си даваме сметка защо дадени действия са “лоши”, а други са “добри” – независимо че изразността ни и културата ни са вмъкнали всевъзможни нюанси в тези области. Някъде дълбоко вътре в нас има инстинкт да разсъждаваме морално. Известният атеист Ричард Докинс заявява:

“Нашите нравствени преценки се ръководят от универсална морална граматика… Също както и при езика, ръководните и съставляващи принципи на нашата морална граматика се носят под радара на вниманието ни” (Richard Dawkins, The God Delusion, p. 223).

Докинс пояснява, че нашето съзнание за редно и нередно е вградено дълбоко у нас досущ като способността ни да комуникираме чрез език. Той обаче така и не успява да обясни според физическия ни произход защо притежаваме нравственост. Когато отказваме да приемем Бога като източник на моралния ни компас, това води до най-различни недоразумения. Вземете например следното възражение от известния атеист Сам Харис:

“Ако сте прави в убеждението си, че религиозната вяра ни предоставя единствената реална база за съществуването на морала, тогава атеистите би трябвало да са по-малко морални от вярващите хора” (Sam Harris, Letter to Christian Nation, 2005, pp. 38-39).

Харис не е разбрал правилно. Според Библията съзнанието за морал произтича от това, дали сме религиозни, а от факта, че сме създадени според образа на Бога. И именно по тази причина и атеистите, и всички останали хора притежават дълбоко вътре в себе си вградено съзнание за добро и зло, както и способност да вършим добро и зло. Разликата е, че атеистите не разбират защо сме такива.

Защо общуваме?

Според Библията изходната точка, от която можем да опознаем себе си, е когато си дадем сметка, че сме сътворени по образа на Бога. Не е трудно да забележим колко огромна важност поставят хората върху способността да общуват. Хубаво е да изгледаш някой филм, ама е още по-хубаво да се видиш с добър приятел. Съвсем естествено ние търсим близки хора и роднини, за да можем заедно да споделяме преживяното и по този начин да се изграждаме взаимно. И обратно, самотата, разбитите бракове и разтурените приятелства ни причиняват сериозен стрес. Ако сме създадени по образа на Бога, значи би следвало да открием същата характеристика и у Него. И я намираме! Библията казва, че “Бог е любов” (I Йоан 4:8). Свещеното писание говори надълго и нашироко за ценността да обичаме Бога и да обичаме околните. Самият Христос подчертава, че това са двете най-важни заповеди в цялото Писание. Ако се замислите, любовта със сигурност предполага общуване, понеже за нея са необходими поне две страни.

По тази причина трябва да помним, че Бог е любов. Ако само си го представяме като някакво добронамерено небесно същество, значи не говорим за библейския Бог, а вместо това сме си измислили негов заместител. Той наистина е добронамерено небесно същество, но е и нещо много повече. Той горещо желае да общува с нас. Бог не просто “има” любов. Бог е любов! Двете най-паметни картини в Библията за отношенията между Бога и човека са на връзката между баща и деца и тази между съпруг и съпруга. Този вид отношения не съществуват от дистанция. Това са възможно най-близките и непосредствени видове междуличностна връзка! Ето толкова близък иска да бъде Бог с нас според Библията.

И така, да обобщим какво научихме дотук. Човекът е създаден по Божия образ и това включва неговата способност да разсъждава, да чувства и да взема решения. Освен това ние имаме усещане за идентичност. Знаем, че има разлика между правилно и неправилно. Оценяваме красотата в художественото изкуство, театъра и литературата във всичките им форми. И инстинктивно се стремим да градим отношения и приятелства със себеподобните ни. Такива сме, понеже всичко това произлиза от Бога и понеже сме направени по Негов образ. На следващо място ще видим разяснението на Библията върху въпроса защо нашите отношения почти винаги ни носят неудовлетворение и разочарования, както и защо Бог ни се струва толкова далечен. И защо най-дълбоките ни копнежи сякаш никога не се реализират в пълнота.

Простичко, но силно: Какъв е смисълът от жертвата на Христос?

Христос дойде, за да предаде себе си като жертва за всички хора, така че да се избавим от поквареното си естество и да възстановим връзката си с Бога. Този план е бил обявен още от самото начало на човешката история. Бог го подпечатва посредством жертвата на Авраам, посочвайки хълма Мория като мястото, където един ден ще се принесе в жертва самият Исус. Еврейският празник Пасха и неговите жертвоприношения са знак, който сочи към конкретния ден през годината, когато ще се принесе в жертва Исус.

Защо тази жертва е толкова значима? Изключително важен въпрос. Библията обявява един закон със следното изявление:

Заплатата за греха е смърт… (Римляни 6:23).

Думата „смърт“ буквално означава „отделяне“. Когато душата ни се отдели от тялото ни, ние умираме физически. По подобен начин понастоящем ние сме отделени от Бога в духовно отношение. Причината за това е, че Бог е свят (тоест безгрешен), докато ние сме покварени спрямо първоначалното творение на Бога и затова съгрешаваме.

За да онагледим всичко това, представете си една бездънна пропаст, от двете страни на която сме застанали ние с Бога. Също както откъснатият от дървото клон е мъртъв, ние сме се откъснали от Бога и сме станали духовно мъртви.

Нашите грехове са ни откъснали от Бога подобно на бездънна пропаст.
Нашите грехове са ни откъснали от Бога подобно на бездънна пропаст.

Това отделяне води след себе си вина и страх. Затова ние естествено се опитваме да прехвърляме мостове от нашата страна (на смъртта) към Божията страна. Правим го по най-различни начини: като ходим на църква, като спазваме религиозни ритуали, като вършим добрини, като помагаме на бедните, като медитираме, като се стараем да бъдем по-полезни, като се молим усърдно и т.н. Особено в такива общества, където дадена християнска църква (православна, католическа или протестантска) е основна част от местната култура, много хора си мислят, че спазването на различни религиозни обреди е достатъчно да удовлетвори Бога. Понякога тази религиозност може да бъде доста тежка, а съпровождащите я действия – непонятни и сложни. Това се онагледява в следващата илюстрация.

Колкото и да са полезни, добрите усилия не могат да преодолеят пропастта между нас и Бога.
Колкото и да са полезни, добрите усилия не могат да преодолеят пропастта между нас и Бога.

Проблемът се състои в това, че нашите усилия, заслуги и религиозни действия, макар и да не са нещо погрешно, сами по себе си са недостатъчни, понеже според цитирания по-горе библейски закон заплащането за нашите грехове е „смъртта“. Собствените ни усилия са като „мост“, който се опитваме да прехвърлим през бездната към Бога. Ала в крайна сметка ние не сме способни да го постигнем. Причината се състои в това, че нашите собствени добри заслуги не биха могли да разрешат основния ни проблем. Все едно да се опитваш да излекуваш злокачествено раково заболяване (водещо до смърт) чрез вегетарианска диета. Да се храниш вегетариански не е нещо лошо – даже би могло да бъде много добро. Но в крайна сметка това не може да излекува рака. За рака е необходимо съвсем различно лечение.

Този закон е лоша новина – дотолкова лоша, че често пъти ние предпочитаме въобще да не я слушаме. Вместо това пълним живота си с дейности и занимания, надявайки се, че някак си този закон ще ни подмине. Библията обаче подчертава този неприятен закон (за греха и смъртта) с цел да насочи вниманието ни към простичкия, но силен лек.

Заплатата за греха е смърт, но… (Римляни 6:23).

Малкият съюз „но“ показва, че в това изречение мисълта ще поеме по нова посока – към Добрата вест на Евангелието – така необходимият ни лек. В него се изразяват добротата и любовта на Бога.

Заплатата за греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ (Римляни 6:23).

Добрата вест е, че жертвата и смъртта на Исус Христос са достатъчни, за да прехвърлят моста през пропастта помежду ни с Бога. Знаем го, понеже три дни след смъртта си Исус възкръсва телесно. Повечето от нас нямат представа за наличните свидетелства за неговото възкресение. Жертвата на Исус по пророчески начин е била разигравана през историята при жертвата на Авраам, както и при пасхалните жертви. Тези древни знаци са предназначени да сочат към Христос и по този начин ни помагат да открием необходимия ни лек.

Като човек Исус Христос води напълно безгрешен живот. Именно по тази причина той е способен да достигне както човешкия, така и Божия бряг, прехвърляйки мост през бездната между човека и Бога. Можем да изобразим този мост на живота по следния начин:

Исус Христос е мостът, който свързва Бога и човека над бездънната бездна.
Исус Христос е мостът, който свързва Бога и човека над бездънната бездна.

Обърнете внимание как е наречена в горния библейски стих жертвата на Исус. Той е принесен като… „дар“. Замислете се за това. Каквото и да представлява един подарък, той може да бъде наречен така единствено ако не вършите нищо, за да си го заслужите. Ако сте заслужили даден подарък, той представа да бъде подарък. По същия начин не е възможно да си заслужите жертвата на Исус Христос. Той принася себе си като дар. Тази истина е изключително простичка.

А какво представлява подаръкът? Библейският стих казва: „вечен живот“. Това означава, че грехът, който досега ни е носел смърт, вече ще бъде заличен. Мостът на живота, който прехвърля Исус, ни подсигурява възможност да възстановим връзката си с Бога и да приемем от него живот, който продължава завинаги. Бог ви обича изключително много. Тази истина е изключително силна.

Тогава как можем „да прекосим“ моста на живота? Да се върнем към подаръка. Ако някой ви връчи подарък, от вас се очаква да го приемете. При всеки подарък човек има две алтернативи. Или ще откажете подаръка („Не, благодаря!“), или ще го приемете („Да, моля! Приемам с благодарност!“). Същото се отнася и за този подарък. Не е достатъчно просто да го обмислите, да го изследвате или да го схванете. Вижте следващата илюстрация. На нея е показано как човекът тръгва по моста и приема Божия подарък.

Жертвата на Исус е подарък, който ние трябва съзнателно да приемем.
Жертвата на Исус е подарък, който ние трябва съзнателно да приемем.

Как по-точно да приемем този подарък? Библията дава отговор на този въпрос:

Всеки, който призове името на Господа, ще се спаси (Римляни 10:12).

Обърнете внимание как започва този библейски стих – с думата „всеки“. Поради възкресението си Исус е жив и до ден днешен. Той е Господ. Затова можете да призовете неговото име, а той ще ви чуе и ще ви даде своя подарък. Говорете с него напълно спокойно – сякаш водите съвсем нормален разговор. Може би досега никога не сте изричали молитва. Тук, по-долу ви предлагаме примерни думи, които можете да използвате. Това не е някаква мантра или заклинание. Силата на молитвата не се състои в конкретните думи. Силата ѝ е в доверието, с което приемате подаръка на Бога подобно на Авраам. Ако ние му се доверим, той ще ни чуе и ще ни отговори. Евангелието е изключително силно, а е толкова простичко! Използвайте следните думи, ако има нужда.

Скъпи Господи Исусе,
Давам си сметка, че поради греховете си съм откъснат от Бога. Колкото и да усилия да полагам, колкото и жертви да правя, пак няма да мога да прекося бездната помежду ни. Разбирам обаче, че твоята смърт е жертва, която прехвърля мост между мене и Бога. Вярвам, че след смъртта си ти си възкръснал и че твоята жертва е била достатъчна. Моля те да ме очистиш от греховете ми и да ме приведеш при Бога, за да имам вечен живот. Не искам да живея поробен под греха. Моля те, освободи ме от греха. Благодаря ти, Господи Исусе, за това, че си сторил всичко това за мен. Отсега насетне те моля да ме напътстваш в моя живот, за да те следвам като мой Господ.

Амин.