Как се предсказват подробностите около смъртта на Христос?

В последната статия се запознахме с предсказанието на Даниил, че Христос ще бъде „отсечен“ след определен цикъл години. Тези пророчески думи се сбъдват в деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим. Там той е наречен Помазаник (Христос) точно 173 880 дни след издаването на персийския указ, според който град Ерусалим да бъде изграден наново. Думата „отсечен“ ни праща към образа на Клона, който се възражда от мъртъв пън, описан от Еремия. Ала какво се има предвид?

Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия
Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия

В своята книга Исая споделя и други пророчества, използвайки картини различни от тази за Клона. Една от тях е тази за идващия Служител. Кой ще бъде той? Какво ще върши? Подробно ще разгледаме един откъс от книгата. По-надолу го цитирам точно и в пълнота, като само на места съм добавил моите пояснения.

Идващият Служител. Пълният текст от Исая 52:13-53:12

Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали. (Исая 52:13-15)

Разбираме, че този Служител ще бъде мъж, понеже Исая използва за него местоимения в мъжки род – „той“, „му“. Пророкът описва и бъдещи събития свързани с него („ще се извиси и издигне“, „ще удиви“ и т.н.), тоест пророчеството касае дори детайли от бъдещето. За какво се отнася то обаче?

Когато принасяли жертва за греховете на израилтяните, еврейските свещеници ги поръсвали с кръв от жертвено животно като символ, че прегрешенията им са покрити/скрити и няма да бъдат наказани за тях. Тук обаче ни се казва, че Служителят ще поръси „много народи“, което означава, че както старозаветните свещеници са опрощавали заради смъртта на жертвеното животно греховете на израилтяните, така този Служител ще прости греховете на всички народи. Това е в съзвучие с предсказаното от пророк Захария, че Клонът ще бъде Свещеник, а едновременно с това и Цар (само свещеникът е имал правото да поръсва хората с кръв) . Всеобхватният израз „много народи“ следва исторически достоверните обещания, дадени векове по-рано на Авраам, че „всички народи“ ще бъдат благословени чрез неговия Потомък.

Служителят, който ще „поръси много народи“, няма да има красив изглед, нито привлекателен образ. Исая казва, че Той „нямаше благообразие, нито приличие, за да го гледаме“. И макар да не е напълно ясно какво ще извърши, един ден народите „ще разберат“.

Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. (Исая 53:1-3)

Въпреки, че Служителят ще спаси много народи, Той ще бъде „презрян“ и „унизен“, „човек на скърби“ и „навикнал на печал“.

Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:4-5)

Служителят ще поеме „нашата“ болка, ще бъде „наказан“, „наранен“ („прободен“ в някои преводи) и „бит“’. Неговото наказание ще донесе на нас (които сме част от „многото народи“) „мир“ и изцеление.

Пиша тези редове в деня на Разпети петък. Библейски и светски източници показват, че на този ден преди около 2000 години Христос е бил разпънат на кръст (а Исая пише това пророчество повече от 700 години преди появата на Исус). Пророкът предсказва, че Служителят ще бъде „прободен“ (стотици години преди римляните да въведат разпъването като смъртно наказание) и това се изпълнява буквално при кръстната смърт на Исус.

Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.(Исая 53:6)

В Покварени – да пропуснеш целта видяхме, че библейското определение за „грях“ е „да пропуснеш поставена цел“. Като заблудила се стрела ние вървим „по своя си път“. Този Служител ще поеме върху себе си именно онзи грях, който носим ние, хората.

Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. (Исая 53:7)

Служителят ще бъде като агне, водено на „клане“. Той обаче няма да възрази и даже няма „да отвори устата си“. В Авраам: как ще се погрижи Бог видяхме, че на мястото на сина на Авраам умира един овен. Това животно бива принесено в жертва. Години по-късно на същото географско място (планината Мория = Ерусалим) ще бъде „заклан“ и самият Исус. Помните, че по време на Пасхата се заколваше агне – Исус също е „заклан“ по време на Пасхата.

 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт… (Исая 53:8)

Този Служител е „отсечен“ („изтръгнат“) от „земята на живите“. Точно тези думи използва Даниил, когато предсказва какво ще се случи с Христос, след като бъде обявен за Месията. Исая предсказва с подробности, че Той ще бъде „отсечен от земята на живите“ – т.е. ще умре. И така, в деня на Разпети петък Исус умира, буквално бивайки „отсечен от земята на живите“, само няколко дни след като е обявен за Месия в деня на триумфалното влизане в Ерусалим.

Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.(Исая 53:9)

Въпреки че Исус е екзекутиран подобно на престъпник („определиха гроба му сред злодеите“), новозаветните автори са записали, че един богат човек от управляващия Синедрион на име Йосиф от Ариматея взема тялото му и го погребва в гробница, приготвена за него самия (Матей 27:60). Исус буквално изпълнява и двете условия на едно противоречиво предсказание – въпреки, че „определиха гроба му сред злодеите“, той е бил погребан „при богатия“.

Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. (Исая 53:10)

Тази жестока смърт не е някаква трагична случайност или следствие на лош късмет. Такава е Божията воля – Неговият син да бъде „смазан“. Но защо? Според закона за жертвоприношенията, даден на Мойсей, агнетата били принасяни в жертва на мястото на човека, който е извършил грях, за да бъде той оправдан. По същия начин този Служител (Христос) дава живота си като „принос за грях“. За чий грях обаче? Ако си припомним какво казахме по-горе за това, че „много народи“ ще бъдат „поръсени“, ще разберем че става въпрос за греховете, извършени от тези „много народи“ – тоест за всички онези, които „се заблудиха“ и „се отбиха от пътя си“. Исая говори и за нас – за теб и за мен.

С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. (Исая 53:11)

Въпреки че текстът за Служителя дотук е доста тежък, изведнъж тонът се сменя и зазвучава много оптимистично и дори победно. След ужасяващото страдание (отсичането от земята на живите и полагането в гроб), този Слуга ще види „светлината на живота“. Значи Той ще се върне към живота! Вече писах по въпроса с възкресението. Исая предсказва и него.

След като види „светлината на живота“, този Служител ще „оправдае“ мнозина. Да „оправдае“ е същото като да даде „праведност“. Спомнете си, че на Авраам му е „вменена“ или дадена праведност. По подобен начин Христос ще „оправдае“, ще вмени праведност на „мнозина“.

Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай. (Исая 53:12)

Този текст, предсказващ идването на Служителя, загадъчно сочи към разпъването и възкресението на Исус, карайки някои критици да твърдят, че евангелията са писани с цел да се напаснат към този пасаж. Ала със своето заключение Исая се противопоставя на тези критики. Заключението не е предсказание за разпятието и възкресението, а по-скоро за въздействието на тази смърт много години по-късно.

Какво точно предсказва Исая? Макар че ще умре като престъпник, този Служител един ден ще се нареди сред „великите“. Няма как авторите на евангелията да напаснат своите разкази с тази част от пророчеството, защото евангелията са писани само няколко десетилетия след разпъването на Исус, когато влиянието от Неговата смърт е още под съмнение. В очите на света по онова време Христос все още е бил просто екзекутиран водач на една малка секта. Днес, 2000 години по-късно, виждаме влиянието, което животът и смъртта на Христос са оказали в нашия свят, и разбираме как това го прави „велик“. Няма как евангелистите да са предвидили това. Но Исая го предсказва. Чрез своята доброволна жертва Служителят, известен още като Клона, започва да привлича към себе си хора, които го почитат като Бог, както впрочем предсказва и самият Той, наричайки се пред управниците на Израил „Човешкият син“.

 

Клонът: Израснал тъкмо навреме, за да… „бъде отсечен“

Изследвахме темата за Клона, която се засяга в посланията на няколко от старозаветните пророци. Видяхме, че още през 600 г. пр. Хр. пророк Еремия продължава темата, която 150 години по-рано е започнал Исая. Еремия заявява, че този Клон ще бъде цар. В предишната статия видяхме, че Захария, който следва Еремия, предсказва, че на този Клон ще бъде дадено името Исус и че в Него ще се съчетаят и двете роли – тази на цар и тази на свещеник – нещо, което никога до този момент не се е случвало в историята на Израил.

Гатанката на Даниил за планираното идване на Помазаника

Това обаче не е краят. Пророк Даниил, който живее в периода между Еремия и Захария, директно споменава „Помазаника“ (който, както видяхме тук, е именно „Христос“ или „Месията“). Същевременно с това той се връща към темата за Клона под формата на забележителна гатанка, предсказваща кога ще се разкрие Месията. Около 538 г. пр. Хр. той пише следното:

От времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици… И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:25-26)

 Понеже Помазаникът е Христос, т.е. Месията, очевидно Даниил пише за Христос, който предстои да дойде. Пророкът определя точно време за начало на идването му („излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим“), точен интервал от време („седем седмѝци“ и „шестдесет и две седмѝци“), които ще завършат с разкриването на това, кой е Христос (т.е. Помазаникът), който след това ще бъде „отсечен“. Цялостната структура на това пророчество изглежда достатъчно ясна. Можем ли обаче реално да проследим това разкриване на Христос? Нека започнем от мястото, където започва да тиктака този пророчески часовник.

Издаването на указа за съграждането на Ерусалим

Около сто години след Даниил евреинът Неемия е назначен като виночерпец в двора на персийския император Артаксеркс. Това той е имал достъп до най-върховнаа власт в Персийската империя. От тази си позиция Неемия моли императора за разрешение и указ да възстанови и съгради наново Ерусалим. Ето как самият той описва събитията:

В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан… отговорих на царя: ако е угодно на царя… то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам… Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея… И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. (Неемия 2:1-9)

 Виждаме указ за възстановяването на град Ерусалим, подплатен с царски писма и с военната мощ на Персийската империя. Тъй като персийският император Артаксеркс е историческа фигура, а за този указ се посочва, че е издаден в двадесетата година от управлението му (в месец, който евреите наричат нисан), можем да определим точно кога се случват тези събития. Артаксеркс се възкачва на персийския престол непосредствено след смъртта на баща си Ксеркс през декември 465 г. пр. Хр.(1), а указът е издаден през месец нисан (март-април) 20 години по-късно. Това поставя събитията през март 444 г. пр. Хр.(1)

Седем седмѝци“ и шейсет и две седмѝци“

Какви са тези „седмѝци“, с които Даниил измерва времето? В Мойсеевия закон се постановява цикличен период от седем години, в който земята трябва да си почива от земеделска обработка. Ето как е описано това:

Кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня; шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота Господня (Левит 25:2-4)

В този контекст Даниил използва „седмѝци“ в смисъла на цикъл от седем години. Така седемте „седмѝци“ и шейсет и двете „седмѝци“ аритметически се равняват на (7+62) x 7 = 483 години.

Година с 360 дни

Обичайната дължина на една година леко усложнява нещата. Днес използваме мярката за година по слънчевия календар (=365.24219879 дни за година), защото можем с точност да определим въртенето на Земята около Слънцето. В онези времена е било разпространено изчисляването на дните в годината да става на базата на въртенето на Луната по т.нар. лунен календар (което и до днес се е запазило в ислямския календар, давайки 354 дни в годината), тоест 12 месеца по 30 дни, което прави 360 дни на година. В западния свят се въвежда високосна година (от 366 дни), за да се компенсира непълният ден (като в определен период някои високосни години се пропускат). В древните култури на Египет, Вавилон, Индия и Гърция се използва лунен календар с 360-дневна година. На него очевидно се базират и годините, споменати от Даниил. Още причини за ползването на лунния календар с 360 дни в година можете да намерите тук.

Планираното идване на Христос

Предвид горната информация не е трудно да изчислим кога според Данииловото пророчество трябва Христос да дойде на света. Ако умножим 483 години по 360 дни, се получава:

483 години x 360 дни/година = 173 880 дни

В нашия съвременен календар това би се равнявало на 476 слънчеви (тропически) години с 25 дни остатък (173880:365,24219879 = 476 и 25 остатък).

Начална тока на тези изчисления стана указът на Артаксеркс, издаден на 5 март 444 г. пр. Хр. Като добавим 476 слънчеви (тропически) години към тази дата, получаваме 5 март 33 г. сл. Хр. (Нулева година не съществува, в календара 1 г. пр. Хр. и 1 г. сл. Хр. са една и съща година, така че аритметически -444 + 476 +1 = 33).

Сега ако добавим остатъка от 25 дни към 5 март, 33 г. сл. Хр. получаваме 30 март 33 г. сл. Хр., което е онагледено в следващата времева линия. Както казва Хьонер (чиито изчисления цитирам):

„Когато добавим 25 дни към 5 март (444 г. пр. Хр.), стигаме до 30 март (33 г. сл. Хр.), който е десетият ден на еврейския месец нисан. Това е денят на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим.“

Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977, p. 16.

Линия на Данииловото пророчество от „седмѝци“, водещо до триумфалното влизане на Исус в град Ерусалим

Денят на триумфалното влизане в Ерусалим

Цветница и денят, когато се състои влизането на Исус в Ерусалим. Ако се базираме на предположенията по-горе с помощта на аритметиката, откриваме, че гатанката на Даниил за „седмѝцата“ ни отвежда точно до онзи ден, когато Исус е представен пред еврейския народ като Цар или Христос (Помазаник). Знаем това, защото пророк Захария (който предсказва и името на Христос), пише следните думи:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. (Захария 9:9)

Според пророка очакваният от евреите цар ще се разкрие, като влезе в Ерусалим, яздейки осел (магаре), придружаван от ликуващи множества. В деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим – ден, предсказан от пророк Даниил, – Христос влиза в града, възседнал магаре. Евангелист Лука описва случката така:

А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти. (Лука 19:37-42)

В този текст Исус плаче за жителите на Ерусалим, защото не са разпознали деня, предсказан им и от Захария, и от Даниил. И понеже не разбират, че е настъпил този специален ден, когато Христос ще разкрие защо е дошъл, ще се случи нещо неочаквано. В следващите редове на същия откъс от гатанката на Даниил пророкът предсказва бъдещите събития:

И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:26-27)

Вместо да се възкачи на престола и да управлява, Помазаникът (Христос) няма да притежава „нищо“ и ще бъде „отсечен“. Като използва думата „отсечен“ (някои библейски преводи я заменят с „убит“), Даниил прави препратка към „Клона“, който израства от отсечения пън на Есей, за който отдавна е пророкувал Исая. Темата се доразвива Еремия, името му се предсказва Захария, а времето на идването му се пророкува и от Даниил, и от Захария. Този Клон ще бъде „отсечен“. След това град Ерусалим ще бъде разрушен (което се случва през 70 г. сл. Хр.). Как обаче ще бъде „отсечен“ този Клон? В следващата статия ще се върнем към думите на пророк Исая, за да получим едно доста живо описание.

(1) Harold W. Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977.

 

Клонът получава име векове преди да се роди

Видяхме как пророк Исая въвежда образа за Клона. Един потомък от прекъснатата династия на цар Давид ще притежава изключителна мъдрост и сила. Пророк Еремия впоследствие добавя, че този Клон ще бъде познат като Господ (което е старозаветното име на самия Бог).

Захария продължава темата за Клона

Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм
Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм

Пророк Захария живее около 520 г. пр. Хр. – точно по времето, когато евреите се връщат в Ерусалим от заточението си във Вавилон. По това време те се захващат да възстановят унищожения храм. Първосвещеникът през тези години е човек на име Исус. Той наново възстановява дейността на свещениците. Пророк Захария заедно с първосвещеника Исус са духовните водачи на народа. Ето какво казва Бог за този първосвещеник (чрез пророчество, дадено на Захария):

„Слушай сега, първосвещенико Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе като мъже, поставени за знамение: Ето, Аз ще доведа служителя Си – Отрасъла… – и ще премахна беззаконието от тази земя в един ден.“ (Захария 3:8-9)

Отрасълът – това е Клонът! Захария заимства същата метафора за новия Клон, която е въведена от Исая 200 години по-рано и повторена от Еремия 60 години по-рано. Тук Бог също така нарича Клона „Мой служител“. По някакъв начин този първосвещеник Исус, живял през 520 г. пр. Хр. в Ерусалим заедно с пророк Захария, се превръща в символ за идещия един ден Отрасъл. Как обаче? В този текст се казва, че „в един ден“ Господ ще премахне греховете на хората. Как ще се случи това?

Клонът: както свещеник, така и цар

По-нататък Захария разяснява това. За да схванем думите му, трябва най-напред да уточним, че в Стария завет длъжностите на свещеника и на царя са били строго разграничавани една от друга. Абсолютно никой от царете в Давидовата династия не е бил свещеник, както и никой свещеник не е можел да стане цар. Ролята на свещеника е била да служи като посредник между Бога и хората, изпълнявайки съответните животински жертвоприношения за изкупление на греховете. Ролята на царя е била да управлява справедливо от престола. И двете длъжности са били изключително важни, но никога не е имало сливане помежду им. Захария обаче пише, че някой ден това ще се промени:

„И Господното слово дойде към мене и рече: От върналите се от плен… вземи сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на първосвещеника Исус. И говори му: Така говори Господ на Силите: Ето мъжът, чието име е Отрасъл. Той ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен… И като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола си. И съвещание за мир ще има между двамата.“ (Захария 6:9-13)

Противно на всички досегашни правила тук виждаме, че първосвещеникът Исус, служещ по времето на пророк Захария, ще бъде коронясан символично като Отрасъла – т.е. Клона. Спомнете си, че според предишния откъс този човек е сред „мъжете, поставени за знамение“. Първосвещеникът Исус ще бъде коронясан и по този начин ще бъде знамение за една бъдеща фигура, в която ще се обединят длъжностите на цар и свещеник. Някой ден ще има свещеник, който ще седи на престол! Нещо повече, Захария нарича самия първосвещеник Исус „Отрасъла“ – т.е. Клона от метафората на Исая. Какво означава това?

Исус от Назарет е Клонът

Това предсказание е изказано през 520 г. пр. Хр. Според него името на идващия един ден Клон е „Исус“ – т.е. конкретно става дума за Исус от Назарет.

Според изреченото от Захария пророчество във фигурата на идещия Исус ще се обединят ролите на Цар и Свещеник. Какво са вършели свещениците? От името на хората те са принасяли пред Бога жертви за умилостивение на греховете.  Свещеникът покрива греховете на хората посредством принасяне на жертва. Именно в този смисъл идещият Клон „Исус“ ще принесе жертва, така че Господ „да премахне беззаконието от тази земя в един ден“ – денят, в който Исус принася Себе си в жертва.

Исус от Назарет е добре позната личност и извън новозаветните евангелия. Юдейският Талмуд, Йосиф Флавий и редица други историци – както добронамерени, така и недобронамерени – пишат за Него, като неизменно го наричат или „Исус“, или „Христос“. Неговото име не е измислено от четиримата евангелисти. Цели петстотин години по-рано пророк Захария е предрекъл това име.

Исус е потомък на „Есеевия пън“, тъй като и Есей, и Давид се явяват негови предци. Исус притежава мъдрост и разум в такава степен, че значително се отличава от всички други. Неговото благоразумие, проникновение и спокойствие на мисълта до ден днешен впечатляват както критиците Му, така и последователите Му. Неговата сила, изразена чрез описаните в евангелията чудеса, е безспорна. Човек може да избере да не вярва в тях, но не е възможно да ги игнорира. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – такива, за които е предсказал пророк Исая за идещия след време Клон.

Замислете се за живота на Исус от Назарет. Със сигурност Той е дошъл с претенциите, че е Царят. Именно такова е значението на титлата „Христос“. През живота си на земята Той обаче извършва и свещеническа роля. Работата на свещеника е да принася приемливи жертви от името на хората. Смъртта на Исус има особена значимост в това, че представлява един вид принос пред Бога за нас. Неговата смърт е изкупление за греха и вината на всеки човек – а не само за евреина. Беззаконията на земята буквално са били премахнати „за един ден“, както предсказва пророк Захария – в деня, когато Исус умира и заплаща за всички грехове. Чрез своята смърт Той изпълнява всички изисквания за ролята на Свещеник, като именно по тази причина историята го познава като „Христос“ – т.е. Царят. В себе си Той действително съчетава и двете роли. Клонът, който преди толкова векове Давид е нарекъл „Христос“ е именно този Свещеник-Цар. А неговото име е предсказано 500 години преди раждането му от пророк Захария.

Знамението на новия клон: възраждане на мъртвия пън

Някои съвременници на Исус поставят под съмнение авторитета му. В отговор той им посочва древните пророци и им показва как те са предсказвали за него. Ето какво отговаря веднъж Исус на такива хора:

Самите Писания свидетелстват за Мен. (Йоан 5:39)

С други думи, Исус тук твърди, че написаният стотици години по-рано Стар завет предсказва именно за него. Старозаветните пророци твърдят, че Бог писанията им са вдъхновени от Бога. След като никой човек не би могъл да предскаже неща, които ще се случат след стотици години, Исус посочва техните пророчества като доказателство, че собственото му идване е изпълнение на Божия план. Старият завет е на разположение и до ден днешен, така че и самите ние да можем лично да се уверим в същото.

Най-напред кратък преговор. Исус твърди, че за него се говори още от началото на Стария завет. След това видяхме как жертвата на Авраам предсказва точно къде ще бъде убит и самият Исус, докато Пасхата на свой ред предсказва и в кой ден ще се случи това. Освен това видяхме, че в Псалом 2  се посочва думата „Христос“ като предсказание за един бъдещ цар. Нещата обаче не спират дотам. Още много неща са записани като пророчества с конкретни титли и теми. Например около 750 г. пр. Хр. пророк Исая подхваща една тема, която впоследствие ще се разгърне в Стария завет – за появата на един нов Клон.

Исая и новият Клон

Схемата показва къде е пророк Исая в сравнение с някои други старозаветни пророци.

Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство
Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство

От тази схема се вижда, че книгата на Исая е написана през периода на Давидовата династия (1000-600 г. пр. Хр.). По негово време (около 750 г. пр. Хр.) династията и царството са в духовна поквара. Исая умолява царете да се завърнат към Бога и да съблюдават духа на Мойсеевия закон. На него обаче му е ясно, че Израил не желае да се покае. По тази причина Исая предсказва, че страната ще бъде завладяна, а царската династия ще бъде прекъсната.

За целта Исая използва художествен образ, сравнявайки династията с голямо дърво. В основата на дървото е Есей – бащата на някогашния цар Давид. След Есей династията е започнала с Давид, а след това през неговия син Соломон се е разгърнала.

Първо дърво… после пън… после клон

Исая сравнява Давидовата династия с дърво
Исая сравнява Давидовата династия с дърво

Исая пише, че това „дърво“ скоро ще бъде отсечено и от него ще остане само пън. Ето как той въвежда метафората как дървото ще бъде сведено до пън, а от него ще се появи нов клон:

„И ще израсте пръчка от Есеевия пън, и фиданка от корените му ще носи плод. И Духът Господен ще почива на Него – дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа.“ (Исая 11:1-2)

Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид
Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид

Отсичането на това „дърво“ се случва около 150 години след Исая – около 600 г. пр. Хр., когато вавилонските войски завладяват Ерусалим и отвеждат всички жители заедно с царя в заточение (вж. червения период на схемата горе). Есей е бащата на цар Давид – тоест той е коренът на династията. Следователно „Есеевият пън“ е метафора за това, че идва краят на Давидовата династия.

Клонът: наследник на Давид с огромна мъдрост

Ново клонче от мъртвия Есеев пън
Ново клонче от мъртвия Есеев пън

Това пророчество обаче гледа и доста по-далеч в бъдещето от прекратяването на династията. Исая предсказва, че макар „Есеевият пън“ да изглежда мъртъв (всеки пън е мъртъв), един ден в далечно бъдеще „ще израсте пръчка и фиданка от корените му ще носи плод“. Досущ както от мъртвия пън се появява ново клонче, така един ден ще дойде нов Клон. Исая нарича този клон „Него“ и с това ни подсказва, че говори за конкретна личност. Някой потомък на Давид ще се издигне далеч след като династията е била прекратена. Той ще бъде надарен с качества като мъдрост, сила и знание. Върху него ще почива Духът на Господа.

Исус – наследник на Давид с огромна мъдрост

Исус напълно отговаря на изискването да е „от Есеевия пън“, тъй като е потомък както на Есей, така и на Давид. Онова, което обаче го отличава от мнозина други техни потомци, е необичайното му благоразумие и проникновение. Неговата прозорливост, находчивост и мъдрост при общуването с опоненти и последователи до ден днешен впечатлява както критиците му, така и привържениците му. Неговата сила да извършва чудеса и велики дела, описани в евангелията, е неоспорима. Може да откажеш да вярваш в тях, но няма как да ги игнорираш. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – неща, за които Исая предсказва, че ще са белези на идващия нов Клон.

Еремия и Клонът

Предсказанието на Исая е исторически знак. Нещата обаче не спират дотук. Оказва се, че след това пророчество следват и други. Около 150 години по-късно се появява пророк Еремия. Той живее именно през времената, когато се прекъсва Давидовата династия. Ето какво пише Еремия:

Ето, настъпват дни, казва Господ, – и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.

В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето – Неговото име, с което ще Го наричат: „Господ – наше оправдание!“ (Еремия 23:5-6)

Еремия допълнително разширява подхваната от Исая 150 години по-рано тема за Клона на Давидовата династия. Въпросният нов Клон всъщност ще бъде управляващ Цар. Впрочем тъкмо това се казва и в пророчеството в Псалом 2 за идващия Божий Син — Месията. Възможно ли е тогава Клонът от Исая наистина да е същата личност? Дали това не е Синът на Бога?

Клонът: Господ, наша праведност

Как ще се нарича този Клон? Ще се нарича „Господ“, който също ще бъде „наша“ (тоест на нас, хората) „праведност“. Както вече видяхме с Авраам, проблемът на нас, хората, се състои в това, че ние сме „покварени“, и в този смисъл се нуждаем от „праведност“. В описанието, което Еремия дава на новия Клон, долавяме намек, че хората всъщност ще получават тази праведност от Господа – т.е. лично от ЯХВЕ (името на Бога в Стария завет). Как по-точно ще стане това? Един пророк на име Захария допълнително разработва темата за идващия Клон, като ни дава още подробности и предсказва дори името на Исус. Точно на това ще се спрем в следващата статия.