Благословенията и проклятията на Мойсей – историята навлиза в своя ритъм

 

Мойсей е живял преди 3500 години. Именно той е автор на първите пет книги в Библията, които днес познаваме като Петокнижието или Тора. В петата книга, озаглавена Второзаконие, се съдържат последните му думи преди неговата смърт. Тук са записани благословенията за еврейския народ – юдеите, – но също така се описват и немалко проклятия. Мойсей пише, че благословения и проклятия ще формират историята и ще се отразяват не само на евреите, а и на редица други народи. Следователно те са записани също така и за да можем ние с вас да разсъждаваме върху тях. Пълният списък на тези благословения и проклятия е тук. По-долу обобщаваме по-основните от тях.

Благословенията…

Първоначално Мойсей описва благословенията, които ще получават евреите от Бога, ако се покоряват на Закона. Самият Закон им е даден в по-ранните Мойсееви книги и съдържа Десетте заповеди. Благословенията идват от Бога и ще бъдат толкова големи, че всички останали народи ще разпознават Неговата намеса. Резултатът от тези благословения ще бъде следният:

 …тогава ще видят всички народи на земята, че името на Господа (твоя Бог) е дадено на тебе, и ще се уплашат от тебе. (Второзаконие 28:10)

… и Проклятията

От друга страна, ако израилевият народ не се покорява на Божиите постановления, те ще получават редица проклятия, които съответстват на по-рано изброените благословения. Тези проклятия също ще бъдат видими за околните народи с определена цел:

 и ще станеш за чудо, приказ и гавра на всички народи, при които Господ (Бог) те отведе. (Второзаконие 28:37)

С течение на историята проклятията ще продължават:

… те ще бъдат върху тебе и твоето потомство личба и чудо довека. (Второзаконие 28:46)

Бог обаче ги предупреждава, че най-лошата част от проклятията ще идва чрез други народи:

Ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш, 50 народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали; 51 и ще изпояде той плода от добитъка ти и плода от земята ти, докле те разори… докле те не погуби; 52 и ще те обсажда във всички твои градове, докле разруши в цялата ти земя твоите високи и яки стени, на които ти се надяваш; и ще те обсажда във всичките ти градове по цялата ти земя, която Господ, Бог твой, ти даде. (Второзаконие 28:49-52)

Нещата ще се влошават все повече:

… бъдете изгонени от земята, в която ти отиваш, за да я владееш. 64 И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край-земя до край-земя… 65 Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери, очите ти да чезнат и душата ти да гине… (Второзаконие 28:63-65)

Тези благословения и проклятия се установяват с помощта на завет (договор) между Бога и израилевия народ:

за да влезеш в завета …който Господ, Бог твой, днес сключва с тебе, за да те направи днес Свой народ, и да ти бъде Бог, както ти бе говорил и както се бе клел на отците ти Авраама, Исаака и Иакова. Не само на вас еднички завещавам тоя завет … тъй и на ония, които не са днес тука с нас. (Второзаконие 29:12-15)

С други думи, този завет ще бъде обвързващ за потомците им – за следващите поколения. Нещо повече, той е предназначен за всички следващи поколения – както за евреите, така и за останалите народи.

Тогава послешното поколение, децата ви, които ще настанат след вас, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят поразията на тая земя и болестите, които Господ е напратил върху ѝ, ще кажат: жупел и сол, пожарище е цялата земя; не я засяват, нито ражда, нито никне върху нея някаква трева… Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! (Второзаконие 29:22-24)

 А отговорът ще бъде:

И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя…  поради това се разпали гневът на Господа върху тая земя, и Той напрати върху ѝ всички клетви (на завета), написани в тая книга (на закона)… (Второзаконие 29:25-27)

Случвали ли са се тези благословения и проклятия?

В тях няма неутрална територия. Благословенията са прекрасни, но проклятията са напълно ужасяващи. Най-важният въпрос обаче е: “Случвали ли са се наистина?” Не е никак трудно да намерим отговора. Голяма част от Стария завет описва историята на израилевия народ с течение на вековете. Освен това разполагаме и с исторически сведения отвъд страниците на Стария завет – от еврейски историци като Йосиф Флавий, от гръкоримски историци като Тацит, както и от редица археологически паметници. Всички тези извори единодушно обрисуват една и съща картина за историята на израилевия народ. На следния линк можете да намерите обобщение на тази история, представено като историческа схема. Прочетете я и сами преценете дали Мойсеевите проклятия в крайна сметка са се осъществявали.

Извод от благословенията и проклятията на Мойсей

Тези прощални думи на Мойсей обаче не приключват с описание на проклятията. След тях следва и още нещо. Ето как завършва последната Мойсеева книга:

Кога се сбъднат върху тебе всички тия думи – благословиите и клетвите, които ти изложих… и от всичкото си сърце и от всичката си душа се обърнеш към Господа, твоя Бог, и послушаш гласа Му… тогава Господ, Бог твой, ще възвърне твоите пленници, ще се смили над тебе, и пак ще те събере от всички народи…

Макар и да бъдеш разпилян (от край-небе) до край-небе, и оттам ще те събере Господ, Бог твой, и оттам ще те вземе, и (оттам) ще те доведе Господ, Бог твой, в земята, която са владели твоите отци, и ще я наследиш, и ще ти стори Господ добро и ще те размножи повече от отците ти. (Второзаконие 30:1-5)

След Мойсей редица други автори на старозаветни писания продължават да разгръщат това обещание – че след проклятията ще има възстановяване за израилевия народ. Пророк Езекиил например разказва алегория как мъртви зомбита се съживяват и с нейна помощ обрисува този процес. Всички тези по-късни библейски автори отправят дръзки, притеснителни и подробни предсказания. Думите им формират удивителен набор от пророчества, които се сбъдват в наше време.

 

Каква е историята на еврейския народ?

Евреите са един от най-древните народи на земята. Историята им е описана както в Библията, така и от различни историци извън Библията. Подкрепена е и от редица археологически открития. Днес разполагаме с повече факти за тяхната история, отколкото за която и да е друга нация. С нейна помощ ще обобщим историята им. За да можем да проследим по-лесно историята на израилтяните (старозаветната дума за еврейския народ), ще използваме времеви линии.

Авраам: началото на еврейското родословно дърво

Хрониката започва с личността на Авраам. Бог му дава обещание, че от него ще произлезе голям народ. Той има няколко срещи с Бога, като една от последните е символичното жертвоприношение на Исаак. Тази жертва е знак, който сочи към Исус, маркирайки бъдещото място, където ще бъде принесен в жертва Той. Със зелено е отбелязано как потомците на Исаак стават роби в Египет. Този период започва с Йосиф (внук на Исаак) и води до влизането на израилтяните в Египет, където впоследствие ще бъдат поробени.

Живот е Египет като роби на фараона
Живот е Египет като роби на фараона

Мойсей: израилтяните стават народ под Бога

Мойсей извежда израилтяните от Египет чрез пасхалните напасти, които съсипват Египет и позволяват на евреите да излязат от робство и да се преселят към Обещаната земя. Преди да умре, Мойсей прогласява определени благословения и проклятия за израилтяните (където хрониката преминава от зелено към жълто). Той им казва, че ако се покоряват на Бога, ще получават благословения, но ако нарушават разпоредбите Му, ще получават проклятия. От този момент насетне юдеите ще бъдат съпътствани навсякъде от тези благословения и проклятия.

Стотици години израилтяните живеят в своята земя, но без да имат собствен цар. По това време Ерусалим все още не е тяхна столица. Градът принадлежи на друг народ. С идването на цар Давид около 1000 г. пр. Хр. обаче това се променя.

Давидовата династия управлява страната от Ерусалим
Давидовата династия управлява страната от Ерусалим

Давид установява царска династия в Ерусалим

Давид завладява Ерусалим и го превръща в своя столица. Той получава обещание за един бъдещ „Христос“ и от този момент насетне евреите очакват Христос. Неговият син Соломон го наследява и построява Първия еврейски храм в Ерусалим. Потомците на цар Давид управляват страната през следващите 400 години. Този период е отбелязан в светло синьо (1000-600 г. пр. Хр.). Това са славните години на еврейската нация. Те са получили обещание благословения. Сега са могъщ народ, имат развито общество, култура и Храм. Старият завет също така обаче описва все по-голямата поквара и идолопоклонничество сред тях. Редица пророци през този период предупреждават израилтяните, че изказаните от Мойсей проклятия ще ги сполетят, ако те не променят пътищата си. Народът обаче многократно пренебрегва тези предупреждения.

Първото заточение на юдеите във Вавилон

В крайна сметка около 600 г. пр. Хр. проклятията се сбъдват. Могъщият вавилонски цар Навуходоносор се появява досущ както Мойсей е пророкувал за това девет века по-рано в следното проклятие:

Ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя… народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали; и ще изпояде той плода от добитъка ти и плода от земята ти, докле те разори…  и ще те обсажда във всички твои градове… (Второзаконие 28: 49-52)

Навуходоносор завладява Ерусалим, изгаря го до основи и унищожава построения по-рано от Соломон храм. След това отвежда израилтяните като пленници във Вавилон. В Обещаната земя остават единствено най-бедните измежду евреите. Така се изпълнява предсказанието на Мойсей:

… бъдете изгонени от земята, в която ти отиваш, за да я владееш. И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край-земя до край-земя… (Второзаконие 28:63-64)

Завладени и отведени в плен във Вавилон
Завладени и отведени в плен във Вавилон

И така, през следващите 70 години (показани в червено) израилтяните живеят като заточеници извън земята, която Бог е обещал на Авраам и потомците му.

Завръщане от плен по времето на персийците

След време персийският цар Кир завладява Вавилон и се превръща в най-могъщия управител в древния свят. Той позволява на израилтяните да се завърнат в земята си.

Живот в Обещаната земя като провинция в Персийската империя
Живот в Обещаната земя като провинция в Персийската империя

Страната им обаче няма независимост. По това време те са просто една от провинциите в Персийската империя. Това продължава през следващите 200 години (изобразено в розово на схемата). През този период евреите успяват да съградя наново своя храм (познат като Втория храм), както и град Ерусалим.

Периодът на гърците

По-късно Александър Велики завладява Персийската империя и превръща израилтяните в гръцка провинция през следващите 200 години. На схемата това е онагледено в тъмно син цвят.

Живот в Обещаната земя като една от гръцките провинции
Живот в Обещаната земя като една от гръцките провинции

Периодът на римляните

След време римляните надвиват остатъците от гръцката империя и се превръщат в основен доминиращ фактор. Израилтяните отново са провинция в рамките на голяма империя (онагледено в жълто на схемата). Именно по това време се появява и Исус. Това обяснява защо в евангелията присъстват римски войници. По това време римляните управляват над юдеите в Обещаната земя.

Живот в Обещаната земя като провинция на Римската империя
Живот в Обещаната земя като провинция на Римската империя

Второто изгнаничество на юдеите

След времето на вавилонците (около 600 г. пр. Хр.) израилтяните, които сега се наричат юдеи, не са имали независимост както през Давидовата династия. Земята им е само провинция в чужди империи. Евреите не харесват това и въстават срещу римското иго. Римските войски обаче смазват бунта и унищожават Ерусалим (70 г. сл. Хр.), изгаряйки Втория храм до основи и разпръсквайки юдеите като роби из цялата империя. Това е второто изгнаничество на еврейския народ. И тъй като Римската империя е огромна, на практика те са разпръснати из целия тогава познат свят.

През 70 г. сл. Хр. римляните унищожават Ерусалим и храма. Евреите са разпръснати в изгнаничество по целия свят
През 70 г. сл. Хр. римляните унищожават Ерусалим и храма. Евреите са разпръснати в изгнаничество по целия свят

Ето по този начин живеят евреите през следващите 2000 години – пръснати по чужди земи, където никой не ги иска. През тези времена те са подложени на редица гонения. Особено осезаемо става това в християнска Европа. От Испания, през Западна Европа, та чак до Русия евреите постоянно са с риск за живота. Проклятията на Мойсей, изречени 1500 години преди Христос, с изключителна точност описват техния живот.

Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери, очите ти да чезнат и душата ти да гине. (Второзаконие 28:65)

Проклятията срещу израилтяните са дадени, за да може хората да си задават въпроса:

 Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! (Второзаконие 29:24)

А отговорът е следният:

…и затри ги Господ от земята им в гняв… и ги изхвърли на друга земя, както днес виждаме. (Второзаконие 29:28)

Схемата по-долу показва как изглежда този период от 1900 години. Онагледен е в червен цвят.

Историческа схема за битието на евреите с двата периода на заточение
Историческа схема за битието на евреите с двата периода на заточение

От историята на юдеите виждате как те са имали два периода на заточение. Вторият обаче е далеч по-продължителен от първия.

Холокостът през ХХ век

Гоненията срещу евреите достигат своя връх през епохата на Хитлер, когато Нацистка Германия прави систематичен опит да унищожи всички живеещи в Европа евреи. Той обаче не успява и определен остатък евреи оцеляват.

Съвременното възстановяване на държавата Израел

Самият факт, че след толкова стотици години все още има хора, които се идентифицират като „юдеи“, и то без да имат собствена земя, е поразителен. По този начин обаче се изпълняват последните думи на Мойсей, записани преди цели 3500 години. През 1948 г. с помощта на ООН евреите успяват по забележителен начин да възстановят съвременната държава Израел – досущ както Мойсей е предсказал преди много векове:

…тогава Господ, Бог твой, ще възвърне твоите пленници, ще се смили над тебе, и пак ще те събере от всички народи, между които ще те разпилее Господ, Бог твой. Макар и да бъдеш разпилян (от край-небе) до край-небе, и оттам ще те събере Господ, Бог твой, и оттам ще те вземе…  (Второзаконие 30:3-4)

 Забележително е също така, че тази държава се изгражда в лицето на огромна опозиция. Повечето околни държави водят войни срещу Израел – през 1948 г., през 1956 г, през 1967 г. и отново през 1973 г. Макар и съвсем малка нация, Израел неколкократно води войни срещу коалиции от по пет държави. Страната обаче не само съумява да оцелее, но и увеличава териториите си. През войната от 1967 г. евреите си връщат контрола върху Ерусалим – тяхната историческа столица отпреди три хиляди години. В резултат от възстановяването на държавата Израел и поради последиците от тези войни днес в Близкия изток продължава да тлее един от най – тежките проблеми по цялата земя.