Клонът: Израснал тъкмо навреме, за да… „бъде отсечен“

Изследвахме темата за Клона, която се засяга в посланията на няколко от старозаветните пророци. Видяхме, че още през 600 г. пр. Хр. пророк Еремия продължава темата, която 150 години по-рано е започнал Исая. Еремия заявява, че този Клон ще бъде цар. В предишната статия видяхме, че Захария, който следва Еремия, предсказва, че на този Клон ще бъде дадено името Исус и че в Него ще се съчетаят и двете роли – тази на цар и тази на свещеник – нещо, което никога до този момент не се е случвало в историята на Израил.

Гатанката на Даниил за планираното идване на Помазаника

Това обаче не е краят. Пророк Даниил, който живее в периода между Еремия и Захария, директно споменава „Помазаника“ (който, както видяхме тук, е именно „Христос“ или „Месията“). Същевременно с това той се връща към темата за Клона под формата на забележителна гатанка, предсказваща кога ще се разкрие Месията. Около 538 г. пр. Хр. той пише следното:

От времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици… И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:25-26)

 Понеже Помазаникът е Христос, т.е. Месията, очевидно Даниил пише за Христос, който предстои да дойде. Пророкът определя точно време за начало на идването му („излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим“), точен интервал от време („седем седмѝци“ и „шестдесет и две седмѝци“), които ще завършат с разкриването на това, кой е Христос (т.е. Помазаникът), който след това ще бъде „отсечен“. Цялостната структура на това пророчество изглежда достатъчно ясна. Можем ли обаче реално да проследим това разкриване на Христос? Нека започнем от мястото, където започва да тиктака този пророчески часовник.

Издаването на указа за съграждането на Ерусалим

Около сто години след Даниил евреинът Неемия е назначен като виночерпец в двора на персийския император Артаксеркс. Това той е имал достъп до най-върховнаа власт в Персийската империя. От тази си позиция Неемия моли императора за разрешение и указ да възстанови и съгради наново Ерусалим. Ето как самият той описва събитията:

В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан… отговорих на царя: ако е угодно на царя… то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам… Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея… И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. (Неемия 2:1-9)

 Виждаме указ за възстановяването на град Ерусалим, подплатен с царски писма и с военната мощ на Персийската империя. Тъй като персийският император Артаксеркс е историческа фигура, а за този указ се посочва, че е издаден в двадесетата година от управлението му (в месец, който евреите наричат нисан), можем да определим точно кога се случват тези събития. Артаксеркс се възкачва на персийския престол непосредствено след смъртта на баща си Ксеркс през декември 465 г. пр. Хр.(1), а указът е издаден през месец нисан (март-април) 20 години по-късно. Това поставя събитията през март 444 г. пр. Хр.(1)

Седем седмѝци“ и шейсет и две седмѝци“

Какви са тези „седмѝци“, с които Даниил измерва времето? В Мойсеевия закон се постановява цикличен период от седем години, в който земята трябва да си почива от земеделска обработка. Ето как е описано това:

Кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня; шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота Господня (Левит 25:2-4)

В този контекст Даниил използва „седмѝци“ в смисъла на цикъл от седем години. Така седемте „седмѝци“ и шейсет и двете „седмѝци“ аритметически се равняват на (7+62) x 7 = 483 години.

Година с 360 дни

Обичайната дължина на една година леко усложнява нещата. Днес използваме мярката за година по слънчевия календар (=365.24219879 дни за година), защото можем с точност да определим въртенето на Земята около Слънцето. В онези времена е било разпространено изчисляването на дните в годината да става на базата на въртенето на Луната по т.нар. лунен календар (което и до днес се е запазило в ислямския календар, давайки 354 дни в годината), тоест 12 месеца по 30 дни, което прави 360 дни на година. В западния свят се въвежда високосна година (от 366 дни), за да се компенсира непълният ден (като в определен период някои високосни години се пропускат). В древните култури на Египет, Вавилон, Индия и Гърция се използва лунен календар с 360-дневна година. На него очевидно се базират и годините, споменати от Даниил. Още причини за ползването на лунния календар с 360 дни в година можете да намерите тук.

Планираното идване на Христос

Предвид горната информация не е трудно да изчислим кога според Данииловото пророчество трябва Христос да дойде на света. Ако умножим 483 години по 360 дни, се получава:

483 години x 360 дни/година = 173 880 дни

В нашия съвременен календар това би се равнявало на 476 слънчеви (тропически) години с 25 дни остатък (173880:365,24219879 = 476 и 25 остатък).

Начална тока на тези изчисления стана указът на Артаксеркс, издаден на 5 март 444 г. пр. Хр. Като добавим 476 слънчеви (тропически) години към тази дата, получаваме 5 март 33 г. сл. Хр. (Нулева година не съществува, в календара 1 г. пр. Хр. и 1 г. сл. Хр. са една и съща година, така че аритметически -444 + 476 +1 = 33).

Сега ако добавим остатъка от 25 дни към 5 март, 33 г. сл. Хр. получаваме 30 март 33 г. сл. Хр., което е онагледено в следващата времева линия. Както казва Хьонер (чиито изчисления цитирам):

„Когато добавим 25 дни към 5 март (444 г. пр. Хр.), стигаме до 30 март (33 г. сл. Хр.), който е десетият ден на еврейския месец нисан. Това е денят на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим.“

Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977, p. 16.

Линия на Данииловото пророчество от „седмѝци“, водещо до триумфалното влизане на Исус в град Ерусалим

Денят на триумфалното влизане в Ерусалим

Цветница и денят, когато се състои влизането на Исус в Ерусалим. Ако се базираме на предположенията по-горе с помощта на аритметиката, откриваме, че гатанката на Даниил за „седмѝцата“ ни отвежда точно до онзи ден, когато Исус е представен пред еврейския народ като Цар или Христос (Помазаник). Знаем това, защото пророк Захария (който предсказва и името на Христос), пише следните думи:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. (Захария 9:9)

Според пророка очакваният от евреите цар ще се разкрие, като влезе в Ерусалим, яздейки осел (магаре), придружаван от ликуващи множества. В деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим – ден, предсказан от пророк Даниил, – Христос влиза в града, възседнал магаре. Евангелист Лука описва случката така:

А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти. (Лука 19:37-42)

В този текст Исус плаче за жителите на Ерусалим, защото не са разпознали деня, предсказан им и от Захария, и от Даниил. И понеже не разбират, че е настъпил този специален ден, когато Христос ще разкрие защо е дошъл, ще се случи нещо неочаквано. В следващите редове на същия откъс от гатанката на Даниил пророкът предсказва бъдещите събития:

И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:26-27)

Вместо да се възкачи на престола и да управлява, Помазаникът (Христос) няма да притежава „нищо“ и ще бъде „отсечен“. Като използва думата „отсечен“ (някои библейски преводи я заменят с „убит“), Даниил прави препратка към „Клона“, който израства от отсечения пън на Есей, за който отдавна е пророкувал Исая. Темата се доразвива Еремия, името му се предсказва Захария, а времето на идването му се пророкува и от Даниил, и от Захария. Този Клон ще бъде „отсечен“. След това град Ерусалим ще бъде разрушен (което се случва през 70 г. сл. Хр.). Как обаче ще бъде „отсечен“ този Клон? В следващата статия ще се върнем към думите на пророк Исая, за да получим едно доста живо описание.

(1) Harold W. Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977.

 

Клонът получава име векове преди да се роди

Видяхме как пророк Исая въвежда образа за Клона. Един потомък от прекъснатата династия на цар Давид ще притежава изключителна мъдрост и сила. Пророк Еремия впоследствие добавя, че този Клон ще бъде познат като Господ (което е старозаветното име на самия Бог).

Захария продължава темата за Клона

Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм
Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм

Пророк Захария живее около 520 г. пр. Хр. – точно по времето, когато евреите се връщат в Ерусалим от заточението си във Вавилон. По това време те се захващат да възстановят унищожения храм. Първосвещеникът през тези години е човек на име Исус. Той наново възстановява дейността на свещениците. Пророк Захария заедно с първосвещеника Исус са духовните водачи на народа. Ето какво казва Бог за този първосвещеник (чрез пророчество, дадено на Захария):

„Слушай сега, първосвещенико Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе като мъже, поставени за знамение: Ето, Аз ще доведа служителя Си – Отрасъла… – и ще премахна беззаконието от тази земя в един ден.“ (Захария 3:8-9)

Отрасълът – това е Клонът! Захария заимства същата метафора за новия Клон, която е въведена от Исая 200 години по-рано и повторена от Еремия 60 години по-рано. Тук Бог също така нарича Клона „Мой служител“. По някакъв начин този първосвещеник Исус, живял през 520 г. пр. Хр. в Ерусалим заедно с пророк Захария, се превръща в символ за идещия един ден Отрасъл. Как обаче? В този текст се казва, че „в един ден“ Господ ще премахне греховете на хората. Как ще се случи това?

Клонът: както свещеник, така и цар

По-нататък Захария разяснява това. За да схванем думите му, трябва най-напред да уточним, че в Стария завет длъжностите на свещеника и на царя са били строго разграничавани една от друга. Абсолютно никой от царете в Давидовата династия не е бил свещеник, както и никой свещеник не е можел да стане цар. Ролята на свещеника е била да служи като посредник между Бога и хората, изпълнявайки съответните животински жертвоприношения за изкупление на греховете. Ролята на царя е била да управлява справедливо от престола. И двете длъжности са били изключително важни, но никога не е имало сливане помежду им. Захария обаче пише, че някой ден това ще се промени:

„И Господното слово дойде към мене и рече: От върналите се от плен… вземи сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на първосвещеника Исус. И говори му: Така говори Господ на Силите: Ето мъжът, чието име е Отрасъл. Той ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен… И като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола си. И съвещание за мир ще има между двамата.“ (Захария 6:9-13)

Противно на всички досегашни правила тук виждаме, че първосвещеникът Исус, служещ по времето на пророк Захария, ще бъде коронясан символично като Отрасъла – т.е. Клона. Спомнете си, че според предишния откъс този човек е сред „мъжете, поставени за знамение“. Първосвещеникът Исус ще бъде коронясан и по този начин ще бъде знамение за една бъдеща фигура, в която ще се обединят длъжностите на цар и свещеник. Някой ден ще има свещеник, който ще седи на престол! Нещо повече, Захария нарича самия първосвещеник Исус „Отрасъла“ – т.е. Клона от метафората на Исая. Какво означава това?

Исус от Назарет е Клонът

Това предсказание е изказано през 520 г. пр. Хр. Според него името на идващия един ден Клон е „Исус“ – т.е. конкретно става дума за Исус от Назарет.

Според изреченото от Захария пророчество във фигурата на идещия Исус ще се обединят ролите на Цар и Свещеник. Какво са вършели свещениците? От името на хората те са принасяли пред Бога жертви за умилостивение на греховете.  Свещеникът покрива греховете на хората посредством принасяне на жертва. Именно в този смисъл идещият Клон „Исус“ ще принесе жертва, така че Господ „да премахне беззаконието от тази земя в един ден“ – денят, в който Исус принася Себе си в жертва.

Исус от Назарет е добре позната личност и извън новозаветните евангелия. Юдейският Талмуд, Йосиф Флавий и редица други историци – както добронамерени, така и недобронамерени – пишат за Него, като неизменно го наричат или „Исус“, или „Христос“. Неговото име не е измислено от четиримата евангелисти. Цели петстотин години по-рано пророк Захария е предрекъл това име.

Исус е потомък на „Есеевия пън“, тъй като и Есей, и Давид се явяват негови предци. Исус притежава мъдрост и разум в такава степен, че значително се отличава от всички други. Неговото благоразумие, проникновение и спокойствие на мисълта до ден днешен впечатляват както критиците Му, така и последователите Му. Неговата сила, изразена чрез описаните в евангелията чудеса, е безспорна. Човек може да избере да не вярва в тях, но не е възможно да ги игнорира. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – такива, за които е предсказал пророк Исая за идещия след време Клон.

Замислете се за живота на Исус от Назарет. Със сигурност Той е дошъл с претенциите, че е Царят. Именно такова е значението на титлата „Христос“. През живота си на земята Той обаче извършва и свещеническа роля. Работата на свещеника е да принася приемливи жертви от името на хората. Смъртта на Исус има особена значимост в това, че представлява един вид принос пред Бога за нас. Неговата смърт е изкупление за греха и вината на всеки човек – а не само за евреина. Беззаконията на земята буквално са били премахнати „за един ден“, както предсказва пророк Захария – в деня, когато Исус умира и заплаща за всички грехове. Чрез своята смърт Той изпълнява всички изисквания за ролята на Свещеник, като именно по тази причина историята го познава като „Христос“ – т.е. Царят. В себе си Той действително съчетава и двете роли. Клонът, който преди толкова векове Давид е нарекъл „Христос“ е именно този Свещеник-Цар. А неговото име е предсказано 500 години преди раждането му от пророк Захария.

Знамението на новия клон: възраждане на мъртвия пън

Някои съвременници на Исус поставят под съмнение авторитета му. В отговор той им посочва древните пророци и им показва как те са предсказвали за него. Ето какво отговаря веднъж Исус на такива хора:

Самите Писания свидетелстват за Мен. (Йоан 5:39)

С други думи, Исус тук твърди, че написаният стотици години по-рано Стар завет предсказва именно за него. Старозаветните пророци твърдят, че Бог писанията им са вдъхновени от Бога. След като никой човек не би могъл да предскаже неща, които ще се случат след стотици години, Исус посочва техните пророчества като доказателство, че собственото му идване е изпълнение на Божия план. Старият завет е на разположение и до ден днешен, така че и самите ние да можем лично да се уверим в същото.

Най-напред кратък преговор. Исус твърди, че за него се говори още от началото на Стария завет. След това видяхме как жертвата на Авраам предсказва точно къде ще бъде убит и самият Исус, докато Пасхата на свой ред предсказва и в кой ден ще се случи това. Освен това видяхме, че в Псалом 2  се посочва думата „Христос“ като предсказание за един бъдещ цар. Нещата обаче не спират дотам. Още много неща са записани като пророчества с конкретни титли и теми. Например около 750 г. пр. Хр. пророк Исая подхваща една тема, която впоследствие ще се разгърне в Стария завет – за появата на един нов Клон.

Исая и новият Клон

Схемата показва къде е пророк Исая в сравнение с някои други старозаветни пророци.

Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство
Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство

От тази схема се вижда, че книгата на Исая е написана през периода на Давидовата династия (1000-600 г. пр. Хр.). По негово време (около 750 г. пр. Хр.) династията и царството са в духовна поквара. Исая умолява царете да се завърнат към Бога и да съблюдават духа на Мойсеевия закон. На него обаче му е ясно, че Израил не желае да се покае. По тази причина Исая предсказва, че страната ще бъде завладяна, а царската династия ще бъде прекъсната.

За целта Исая използва художествен образ, сравнявайки династията с голямо дърво. В основата на дървото е Есей – бащата на някогашния цар Давид. След Есей династията е започнала с Давид, а след това през неговия син Соломон се е разгърнала.

Първо дърво… после пън… после клон

Исая сравнява Давидовата династия с дърво
Исая сравнява Давидовата династия с дърво

Исая пише, че това „дърво“ скоро ще бъде отсечено и от него ще остане само пън. Ето как той въвежда метафората как дървото ще бъде сведено до пън, а от него ще се появи нов клон:

„И ще израсте пръчка от Есеевия пън, и фиданка от корените му ще носи плод. И Духът Господен ще почива на Него – дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа.“ (Исая 11:1-2)

Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид
Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид

Отсичането на това „дърво“ се случва около 150 години след Исая – около 600 г. пр. Хр., когато вавилонските войски завладяват Ерусалим и отвеждат всички жители заедно с царя в заточение (вж. червения период на схемата горе). Есей е бащата на цар Давид – тоест той е коренът на династията. Следователно „Есеевият пън“ е метафора за това, че идва краят на Давидовата династия.

Клонът: наследник на Давид с огромна мъдрост

Ново клонче от мъртвия Есеев пън
Ново клонче от мъртвия Есеев пън

Това пророчество обаче гледа и доста по-далеч в бъдещето от прекратяването на династията. Исая предсказва, че макар „Есеевият пън“ да изглежда мъртъв (всеки пън е мъртъв), един ден в далечно бъдеще „ще израсте пръчка и фиданка от корените му ще носи плод“. Досущ както от мъртвия пън се появява ново клонче, така един ден ще дойде нов Клон. Исая нарича този клон „Него“ и с това ни подсказва, че говори за конкретна личност. Някой потомък на Давид ще се издигне далеч след като династията е била прекратена. Той ще бъде надарен с качества като мъдрост, сила и знание. Върху него ще почива Духът на Господа.

Исус – наследник на Давид с огромна мъдрост

Исус напълно отговаря на изискването да е „от Есеевия пън“, тъй като е потомък както на Есей, така и на Давид. Онова, което обаче го отличава от мнозина други техни потомци, е необичайното му благоразумие и проникновение. Неговата прозорливост, находчивост и мъдрост при общуването с опоненти и последователи до ден днешен впечатлява както критиците му, така и привържениците му. Неговата сила да извършва чудеса и велики дела, описани в евангелията, е неоспорима. Може да откажеш да вярваш в тях, но няма как да ги игнорираш. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – неща, за които Исая предсказва, че ще са белези на идващия нов Клон.

Еремия и Клонът

Предсказанието на Исая е исторически знак. Нещата обаче не спират дотук. Оказва се, че след това пророчество следват и други. Около 150 години по-късно се появява пророк Еремия. Той живее именно през времената, когато се прекъсва Давидовата династия. Ето какво пише Еремия:

Ето, настъпват дни, казва Господ, – и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.

В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето – Неговото име, с което ще Го наричат: „Господ – наше оправдание!“ (Еремия 23:5-6)

Еремия допълнително разширява подхваната от Исая 150 години по-рано тема за Клона на Давидовата династия. Въпросният нов Клон всъщност ще бъде управляващ Цар. Впрочем тъкмо това се казва и в пророчеството в Псалом 2 за идващия Божий Син — Месията. Възможно ли е тогава Клонът от Исая наистина да е същата личност? Дали това не е Синът на Бога?

Клонът: Господ, наша праведност

Как ще се нарича този Клон? Ще се нарича „Господ“, който също ще бъде „наша“ (тоест на нас, хората) „праведност“. Както вече видяхме с Авраам, проблемът на нас, хората, се състои в това, че ние сме „покварени“, и в този смисъл се нуждаем от „праведност“. В описанието, което Еремия дава на новия Клон, долавяме намек, че хората всъщност ще получават тази праведност от Господа – т.е. лично от ЯХВЕ (името на Бога в Стария завет). Как по-точно ще стане това? Един пророк на име Захария допълнително разработва темата за идващия Клон, като ни дава още подробности и предсказва дори името на Исус. Точно на това ще се спрем в следващата статия.