Как се предсказват подробностите около смъртта на Христос?

В последната статия се запознахме с предсказанието на Даниил, че Христос ще бъде „отсечен“ след определен цикъл години. Тези пророчески думи се сбъдват в деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим. Там той е наречен Помазаник (Христос) точно 173 880 дни след издаването на персийския указ, според който град Ерусалим да бъде изграден наново. Думата „отсечен“ ни праща към образа на Клона, който се възражда от мъртъв пън, описан от Еремия. Ала какво се има предвид?

Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия
Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия

В своята книга Исая споделя и други пророчества, използвайки картини различни от тази за Клона. Една от тях е тази за идващия Служител. Кой ще бъде той? Какво ще върши? Подробно ще разгледаме един откъс от книгата. По-надолу го цитирам точно и в пълнота, като само на места съм добавил моите пояснения.

Идващият Служител. Пълният текст от Исая 52:13-53:12

Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали. (Исая 52:13-15)

Разбираме, че този Служител ще бъде мъж, понеже Исая използва за него местоимения в мъжки род – „той“, „му“. Пророкът описва и бъдещи събития свързани с него („ще се извиси и издигне“, „ще удиви“ и т.н.), тоест пророчеството касае дори детайли от бъдещето. За какво се отнася то обаче?

Когато принасяли жертва за греховете на израилтяните, еврейските свещеници ги поръсвали с кръв от жертвено животно като символ, че прегрешенията им са покрити/скрити и няма да бъдат наказани за тях. Тук обаче ни се казва, че Служителят ще поръси „много народи“, което означава, че както старозаветните свещеници са опрощавали заради смъртта на жертвеното животно греховете на израилтяните, така този Служител ще прости греховете на всички народи. Това е в съзвучие с предсказаното от пророк Захария, че Клонът ще бъде Свещеник, а едновременно с това и Цар (само свещеникът е имал правото да поръсва хората с кръв) . Всеобхватният израз „много народи“ следва исторически достоверните обещания, дадени векове по-рано на Авраам, че „всички народи“ ще бъдат благословени чрез неговия Потомък.

Служителят, който ще „поръси много народи“, няма да има красив изглед, нито привлекателен образ. Исая казва, че Той „нямаше благообразие, нито приличие, за да го гледаме“. И макар да не е напълно ясно какво ще извърши, един ден народите „ще разберат“.

Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. (Исая 53:1-3)

Въпреки, че Служителят ще спаси много народи, Той ще бъде „презрян“ и „унизен“, „човек на скърби“ и „навикнал на печал“.

Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:4-5)

Служителят ще поеме „нашата“ болка, ще бъде „наказан“, „наранен“ („прободен“ в някои преводи) и „бит“’. Неговото наказание ще донесе на нас (които сме част от „многото народи“) „мир“ и изцеление.

Пиша тези редове в деня на Разпети петък. Библейски и светски източници показват, че на този ден преди около 2000 години Христос е бил разпънат на кръст (а Исая пише това пророчество повече от 700 години преди появата на Исус). Пророкът предсказва, че Служителят ще бъде „прободен“ (стотици години преди римляните да въведат разпъването като смъртно наказание) и това се изпълнява буквално при кръстната смърт на Исус.

Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.(Исая 53:6)

В Покварени – да пропуснеш целта видяхме, че библейското определение за „грях“ е „да пропуснеш поставена цел“. Като заблудила се стрела ние вървим „по своя си път“. Този Служител ще поеме върху себе си именно онзи грях, който носим ние, хората.

Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. (Исая 53:7)

Служителят ще бъде като агне, водено на „клане“. Той обаче няма да възрази и даже няма „да отвори устата си“. В Авраам: как ще се погрижи Бог видяхме, че на мястото на сина на Авраам умира един овен. Това животно бива принесено в жертва. Години по-късно на същото географско място (планината Мория = Ерусалим) ще бъде „заклан“ и самият Исус. Помните, че по време на Пасхата се заколваше агне – Исус също е „заклан“ по време на Пасхата.

 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт… (Исая 53:8)

Този Служител е „отсечен“ („изтръгнат“) от „земята на живите“. Точно тези думи използва Даниил, когато предсказва какво ще се случи с Христос, след като бъде обявен за Месията. Исая предсказва с подробности, че Той ще бъде „отсечен от земята на живите“ – т.е. ще умре. И така, в деня на Разпети петък Исус умира, буквално бивайки „отсечен от земята на живите“, само няколко дни след като е обявен за Месия в деня на триумфалното влизане в Ерусалим.

Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.(Исая 53:9)

Въпреки че Исус е екзекутиран подобно на престъпник („определиха гроба му сред злодеите“), новозаветните автори са записали, че един богат човек от управляващия Синедрион на име Йосиф от Ариматея взема тялото му и го погребва в гробница, приготвена за него самия (Матей 27:60). Исус буквално изпълнява и двете условия на едно противоречиво предсказание – въпреки, че „определиха гроба му сред злодеите“, той е бил погребан „при богатия“.

Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. (Исая 53:10)

Тази жестока смърт не е някаква трагична случайност или следствие на лош късмет. Такава е Божията воля – Неговият син да бъде „смазан“. Но защо? Според закона за жертвоприношенията, даден на Мойсей, агнетата били принасяни в жертва на мястото на човека, който е извършил грях, за да бъде той оправдан. По същия начин този Служител (Христос) дава живота си като „принос за грях“. За чий грях обаче? Ако си припомним какво казахме по-горе за това, че „много народи“ ще бъдат „поръсени“, ще разберем че става въпрос за греховете, извършени от тези „много народи“ – тоест за всички онези, които „се заблудиха“ и „се отбиха от пътя си“. Исая говори и за нас – за теб и за мен.

С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. (Исая 53:11)

Въпреки че текстът за Служителя дотук е доста тежък, изведнъж тонът се сменя и зазвучава много оптимистично и дори победно. След ужасяващото страдание (отсичането от земята на живите и полагането в гроб), този Слуга ще види „светлината на живота“. Значи Той ще се върне към живота! Вече писах по въпроса с възкресението. Исая предсказва и него.

След като види „светлината на живота“, този Служител ще „оправдае“ мнозина. Да „оправдае“ е същото като да даде „праведност“. Спомнете си, че на Авраам му е „вменена“ или дадена праведност. По подобен начин Христос ще „оправдае“, ще вмени праведност на „мнозина“.

Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай. (Исая 53:12)

Този текст, предсказващ идването на Служителя, загадъчно сочи към разпъването и възкресението на Исус, карайки някои критици да твърдят, че евангелията са писани с цел да се напаснат към този пасаж. Ала със своето заключение Исая се противопоставя на тези критики. Заключението не е предсказание за разпятието и възкресението, а по-скоро за въздействието на тази смърт много години по-късно.

Какво точно предсказва Исая? Макар че ще умре като престъпник, този Служител един ден ще се нареди сред „великите“. Няма как авторите на евангелията да напаснат своите разкази с тази част от пророчеството, защото евангелията са писани само няколко десетилетия след разпъването на Исус, когато влиянието от Неговата смърт е още под съмнение. В очите на света по онова време Христос все още е бил просто екзекутиран водач на една малка секта. Днес, 2000 години по-късно, виждаме влиянието, което животът и смъртта на Христос са оказали в нашия свят, и разбираме как това го прави „велик“. Няма как евангелистите да са предвидили това. Но Исая го предсказва. Чрез своята доброволна жертва Служителят, известен още като Клона, започва да привлича към себе си хора, които го почитат като Бог, както впрочем предсказва и самият Той, наричайки се пред управниците на Израил „Човешкият син“.

 

Клонът: Израснал тъкмо навреме, за да… „бъде отсечен“

Изследвахме темата за Клона, която се засяга в посланията на няколко от старозаветните пророци. Видяхме, че още през 600 г. пр. Хр. пророк Еремия продължава темата, която 150 години по-рано е започнал Исая. Еремия заявява, че този Клон ще бъде цар. В предишната статия видяхме, че Захария, който следва Еремия, предсказва, че на този Клон ще бъде дадено името Исус и че в Него ще се съчетаят и двете роли – тази на цар и тази на свещеник – нещо, което никога до този момент не се е случвало в историята на Израил.

Гатанката на Даниил за планираното идване на Помазаника

Това обаче не е краят. Пророк Даниил, който живее в периода между Еремия и Захария, директно споменава „Помазаника“ (който, както видяхме тук, е именно „Христос“ или „Месията“). Същевременно с това той се връща към темата за Клона под формата на забележителна гатанка, предсказваща кога ще се разкрие Месията. Около 538 г. пр. Хр. той пише следното:

От времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици… И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:25-26)

 Понеже Помазаникът е Христос, т.е. Месията, очевидно Даниил пише за Христос, който предстои да дойде. Пророкът определя точно време за начало на идването му („излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим“), точен интервал от време („седем седмѝци“ и „шестдесет и две седмѝци“), които ще завършат с разкриването на това, кой е Христос (т.е. Помазаникът), който след това ще бъде „отсечен“. Цялостната структура на това пророчество изглежда достатъчно ясна. Можем ли обаче реално да проследим това разкриване на Христос? Нека започнем от мястото, където започва да тиктака този пророчески часовник.

Издаването на указа за съграждането на Ерусалим

Около сто години след Даниил евреинът Неемия е назначен като виночерпец в двора на персийския император Артаксеркс. Това той е имал достъп до най-върховнаа власт в Персийската империя. От тази си позиция Неемия моли императора за разрешение и указ да възстанови и съгради наново Ерусалим. Ето как самият той описва събитията:

В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан… отговорих на царя: ако е угодно на царя… то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам… Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея… И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. (Неемия 2:1-9)

 Виждаме указ за възстановяването на град Ерусалим, подплатен с царски писма и с военната мощ на Персийската империя. Тъй като персийският император Артаксеркс е историческа фигура, а за този указ се посочва, че е издаден в двадесетата година от управлението му (в месец, който евреите наричат нисан), можем да определим точно кога се случват тези събития. Артаксеркс се възкачва на персийския престол непосредствено след смъртта на баща си Ксеркс през декември 465 г. пр. Хр.(1), а указът е издаден през месец нисан (март-април) 20 години по-късно. Това поставя събитията през март 444 г. пр. Хр.(1)

Седем седмѝци“ и шейсет и две седмѝци“

Какви са тези „седмѝци“, с които Даниил измерва времето? В Мойсеевия закон се постановява цикличен период от седем години, в който земята трябва да си почива от земеделска обработка. Ето как е описано това:

Кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня; шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота Господня (Левит 25:2-4)

В този контекст Даниил използва „седмѝци“ в смисъла на цикъл от седем години. Така седемте „седмѝци“ и шейсет и двете „седмѝци“ аритметически се равняват на (7+62) x 7 = 483 години.

Година с 360 дни

Обичайната дължина на една година леко усложнява нещата. Днес използваме мярката за година по слънчевия календар (=365.24219879 дни за година), защото можем с точност да определим въртенето на Земята около Слънцето. В онези времена е било разпространено изчисляването на дните в годината да става на базата на въртенето на Луната по т.нар. лунен календар (което и до днес се е запазило в ислямския календар, давайки 354 дни в годината), тоест 12 месеца по 30 дни, което прави 360 дни на година. В западния свят се въвежда високосна година (от 366 дни), за да се компенсира непълният ден (като в определен период някои високосни години се пропускат). В древните култури на Египет, Вавилон, Индия и Гърция се използва лунен календар с 360-дневна година. На него очевидно се базират и годините, споменати от Даниил. Още причини за ползването на лунния календар с 360 дни в година можете да намерите тук.

Планираното идване на Христос

Предвид горната информация не е трудно да изчислим кога според Данииловото пророчество трябва Христос да дойде на света. Ако умножим 483 години по 360 дни, се получава:

483 години x 360 дни/година = 173 880 дни

В нашия съвременен календар това би се равнявало на 476 слънчеви (тропически) години с 25 дни остатък (173880:365,24219879 = 476 и 25 остатък).

Начална тока на тези изчисления стана указът на Артаксеркс, издаден на 5 март 444 г. пр. Хр. Като добавим 476 слънчеви (тропически) години към тази дата, получаваме 5 март 33 г. сл. Хр. (Нулева година не съществува, в календара 1 г. пр. Хр. и 1 г. сл. Хр. са една и съща година, така че аритметически -444 + 476 +1 = 33).

Сега ако добавим остатъка от 25 дни към 5 март, 33 г. сл. Хр. получаваме 30 март 33 г. сл. Хр., което е онагледено в следващата времева линия. Както казва Хьонер (чиито изчисления цитирам):

„Когато добавим 25 дни към 5 март (444 г. пр. Хр.), стигаме до 30 март (33 г. сл. Хр.), който е десетият ден на еврейския месец нисан. Това е денят на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим.“

Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977, p. 16.

Линия на Данииловото пророчество от „седмѝци“, водещо до триумфалното влизане на Исус в град Ерусалим

Денят на триумфалното влизане в Ерусалим

Цветница и денят, когато се състои влизането на Исус в Ерусалим. Ако се базираме на предположенията по-горе с помощта на аритметиката, откриваме, че гатанката на Даниил за „седмѝцата“ ни отвежда точно до онзи ден, когато Исус е представен пред еврейския народ като Цар или Христос (Помазаник). Знаем това, защото пророк Захария (който предсказва и името на Христос), пише следните думи:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. (Захария 9:9)

Според пророка очакваният от евреите цар ще се разкрие, като влезе в Ерусалим, яздейки осел (магаре), придружаван от ликуващи множества. В деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим – ден, предсказан от пророк Даниил, – Христос влиза в града, възседнал магаре. Евангелист Лука описва случката така:

А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти. (Лука 19:37-42)

В този текст Исус плаче за жителите на Ерусалим, защото не са разпознали деня, предсказан им и от Захария, и от Даниил. И понеже не разбират, че е настъпил този специален ден, когато Христос ще разкрие защо е дошъл, ще се случи нещо неочаквано. В следващите редове на същия откъс от гатанката на Даниил пророкът предсказва бъдещите събития:

И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:26-27)

Вместо да се възкачи на престола и да управлява, Помазаникът (Христос) няма да притежава „нищо“ и ще бъде „отсечен“. Като използва думата „отсечен“ (някои библейски преводи я заменят с „убит“), Даниил прави препратка към „Клона“, който израства от отсечения пън на Есей, за който отдавна е пророкувал Исая. Темата се доразвива Еремия, името му се предсказва Захария, а времето на идването му се пророкува и от Даниил, и от Захария. Този Клон ще бъде „отсечен“. След това град Ерусалим ще бъде разрушен (което се случва през 70 г. сл. Хр.). Как обаче ще бъде „отсечен“ този Клон? В следващата статия ще се върнем към думите на пророк Исая, за да получим едно доста живо описание.

(1) Harold W. Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977.