Прецизността и силата на Петдесетница

Денят на Петдесетница неизменно се пада в неделя. Тогава се отбелязва забележителен ден. Божията намеса обаче се разкрива не само в събитията от този ден, а също така и в отговора на въпросите кога и защо са се случили те. Във всичко това се съдържа и един изключителен подарък за теб.

Какво се случва на Петдесетница

Ако сте чували думата „Петдесетница“, вероятно имате представа, че това е денят, когато Светият Дух слиза, за да обитава в последователите на Исус. Именно тогава се ражда и Църквата (тоест “призованите”2 от Бога хора). Описанието на тези събития е във втора глава от библейската книга Деяния. На този ден Божият Дух се спуска върху 120 ученици на Исус, а те започват да говорят на висок глас на най-различни езици и диалекти. Поради тази причина хиляди посетители на град Ерусалим стават свидетели на случващото се. Именно пред това множество от хора апостол Петър произнася първата проповед с благата вест и „три хиляди души се прибавиха през този ден“ (Деяния 2:41). От онази петдесетна неделя насетне броят на евангелските последователи непрекъснато расте.

Този ден настъпва точно 50 дни след възкресението на Исус. Именно през тези петдесет дни учениците на Исус се убеждават, че Той действително е възкръснал от мъртвите. През петдесетната неделя те излизат на публично място и именно там настъпва историческото събитие. Независимо дали вярвате във Възкресението на Исус, вашият живот също е различен поради случилото се през онази Петдесетница.

Макар и правилно, това разбиране на Петдесетница не е напълно завършено. Мнозина днес търсят повторение на случилото се сред първите вярващи, очаквайки някакво подобно изживяване. Тъй като онези ранни ученици на Исус е трябвало „да очакват дара на Духа“, мнозина днес твърдят, че и ние трябва по подобен начин „да чакаме“ и че Духът ще дойде по подобен начин. По тази причина хората се молят и очакват Бог да направи за тях лично още една петдесетница. Подобно разсъждение всъщност допуска, че именно очакването и молитвите са предизвикали Божият Дух да слезе през онази Петдесетница. Подобно разсъждение също е погрешно в прецизността си, понеже записаната в Деяния 2 глава Петдесетница всъщност не е първата Петдесетница.

Петдесетница в Закона на Мойсей

„Петдесетница“ всъщност е старозаветен фестивал. Около 1500 г. пр. Хр. Мойсей постановява няколко национални празника, които да се отбелязват ежегодно. Първият празник на еврейската година се нарича Пасха. Именно в неговото навечерие е разпънат и Исус Христос. Точният ден на Неговото разпятие, когато се принасят в жертва пасхални агнета, е замислено като белег.

Вторият фестивал през еврейската година е този на Първите плодове. Мойсеевият закон указва, че той се отбелязва през „деня след“ пасхалната събота (т.е. в неделя). Именно в неделния ден Исус възкръсва, като по този начин възкресението Му се пада точно през празника на Първите плодове. При положение че Той е „първият плод“, това всъщност е обещание, че нашето собствено възкресение ще последва по-късно (за всички онези, които са повярвали в Него). Неговото възкресение буквално е „първи плод“ – също както предсказва този фестивал.

Точно петдесет дни след празника на Първите плодове евреите отбелязват Петдесетница. (Той още се нарича Празник на седмѝците, тъй като настъпва точно седем седмици по-късно.) Когато настъпва събитието от Деяния 2 глава, юдеите вече са празнували Петдесетница в продължение цели 1500 години. Причината да има толкова много хора от цял свят в Ерусалим през този ден, за да чуят посланието на апостол Петър, е тъкмо защото те са се стекли в града, за да отбележат старозаветната Петдесетница. Днешните евреи продължават да празнуват този фестивал, наричайки го Шавуот.

В Стария завет четем как се е отбелязвал празникът на Петдесетница:

… до следващия ден след седмата събота да изброите петдесет дни и тогава да принесете жертва от ново жито на Господа. Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове на Господа. (Левит 23:16-17)

Прецизността на Петдесетница – свидетелство за висш Разум

Петдесетницата в Деяния 2 глава настъпва точно през същия ден от годината, когато се отбелязва и старозаветната Петдесетница (Празникът на седмѝците). Разпятието на Исус Христос става на Пасха, Възкресението на Исус настъпва в деня на Първите плодове, а Петдесетницата в Деяния 2 глава съвпада изцяло с юдейския Празник на седмѝците. Всичко това показва, че има един висш Разум, който стои зад тези съвпадения и насочва човешката история. При положение че през годината има толкова много дни, как е възможно Разпятието, Възкресението и идването на Светия Дух да се случат тъкмо навръх въпросните три старозаветни фестивала? Очевидно всичко това е плод на предварителен замисъл. Подобна прецизност говори за нечий Разум, който я е планирал.

Новозаветни събития, случили се точно на трите пролетни старозаветни фестивала
Новозаветни събития, случили се точно на трите пролетни старозаветни фестивала

Измислил ли е Лука „Петдесетница“?

Според някои авторът на книгата Деяния на апостолите Лука е измислил събитията от 2 глава, нагласяйки ги „да се случат“ тъкмо през празника Петдесетница. В такъв случай той би бил въпросният „разум“ зад съвпаденията. Неговият разказ обаче изобщо не казва, че Деяния 2 глава „изпълнява“ празника на Петдесетница, и дори не го споменава. Защо би му било нужно да измисля толкова драматични събития тъкмо през този ден, а в крайна сметка така и да не го сподели с читателите си? Впрочем Лука е толкова добър в детайлния разказ (но не и в тълкуванията му), че мнозина днес изобщо не си дават сметка, че събитията от Деяния 2 глава се случват именно по време на старозаветния празник Петдесетница. Мнозина си мислят, че в Деяния 2 глава се описва първата Петдесетница в историята. След като толкова много хора днес не са наясно за връзката между тези неща, тогава Лука би се озовал в невъзможната ситуация да е гений в изобретяването на връзката, но да е напълно неумел в изявяването ѝ.

Петдесетница – една нова сила

Вместо това Лука изтъква едно старозаветно пророчество от Книгата на Йоил, в което се предсказва, че един ден Духът на Бога ще се излее върху всички народи. Случилото се в Деяния 2 глава изпълнява именно това предсказание.

Една от причините защо Евангелието е „добра вест“ е това, че в него се съдържа сила, за да можем да живеем по различен начин – по-добре. Животът сега е съюз между Бога и човека. Този съюз се осъществява чрез идването на Божия Дух, за да живее вътре в нас. Именно това започва в деня на Петдесетница от Деяния 2 глава. Добрата вест е в това, че днес е възможно да живеем на различно равнище – във връзка със самия Бог посредством Неговия Дух вътре в нас. Ето какво казва Библията:

… в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение, 14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога. (Ефесяни 1:13-14)

И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. (Римляни 8:11)

И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. (Римляни 8:23)

Обитаването на Божия Дух вътре в нас също е един от първите плодове, понеже Духът е залог за това, че нашата трансформация в „Божии деца“ ще бъде завършена.

Евангелието предлага изобилен живот не посредством притежания, удоволствия, статут, богатство или които и да е други преходни неща от този свят, които според Соломон са просто един голям празен балон, а чрез присъствието на Светия Дух вътре в нас. Ако това е истина – ако Бог действително е готов да обитава вътре в нас и да ни придава сили – значи ето какво представлява добрата вест. Старозаветната Петдесетница с празнуването на изпечен с квас хляб онагледява този изобилен живот. Прецизността между празниците в Стария завет и в Новия завет е съвършено свидетелство, че именно Бог е онзи Разум, който стои зад тези събития и зад тези сила за изобилен живот.