Авраам: как ще се погрижи Бог

Авраам е живял преди 4000 години. От родното си място той предприема пътуване към земите на днешен Израел. Бог му дава обещание, че неговият син ще бъде “велик народ”. Авраам обаче е прекалено възрастен, за да може да има дете. И евреите, и арабските народи произлизат от Авраам. Значи явно обещанието е изпълнено. Историята винаги ще помни тази значима историческа личност като праотец на велики народи.

С времето синът на Авраам все повече расте и му носи радост. Един ден обаче Бог поставя Авраам пред удивително изпитание. Ето какво му казва Бог:

Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак. И иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа! (Битие 22:2)

Много трудно е да разберем това! Защо Бог иска подобно нещо от Авраам. Самият Авраам обаче се е научил да се доверява на Бога – дори и когато не може да Го разбере.

И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. (Битие 22:3)

Три дена по-късно двамата стигат до билото на хълма. И тогава…

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.
И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си. (Битие 22:9-10)

Авраам проявява готовност да се покори на Бога. В този миг се случва нещо забележително.

Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме. И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син. Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си. (Битие 22:11-13)

В последния възможен миг животът на Исаак е запазен. Авраам вижда в храстите овен и принася него в жертва. Бог е подсигурил този овен, за да заеме мястото на Исаак.

Тук искам да задам въпрос. В този момент от историята овенът мъртъв ли е или жив?

Защо питам ли? Защото сега предстои Авраам да наименува тази местност. Много хора пропускат значимостта на името, което избира той. Ето как продължава историята:

И Авраам нарече това място: “ГОСПОД ще промисли”. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди. (Битие 22:14)

Още един въпрос. Името, което Авраам дава на тази местност (“Господ ще промисли”), в какво време е – минало, сегашно или бъдеще?

Поглед към бъдещето, а не към миналото

Очевидно това име е в бъдеще време. Мнозина смятат, че когато дава името на местността, Авраам вероятно има предвид това, че Бог е подсигурил овена в храстите, за да бъде принесен в жертва вместо Исаак. Обаче когато Авраам измисля това име, овенът вече е бил убит в жертвоприношението. Ако Авраам е мислел за това животно – току-що принесено в жертва, – тогава името на местността би трябвало да бъде “Господ е промислил (тоест в минало време). Тогава заключителната бележка щеше да гласи: “И до ден днешен хората казват: “На Господния хълм беше промислено”. Наименованието обаче гледа към бъдещето, а не към миналото. Авраам явно не мисли за мъртвия овен. Той дава името поради нещо, което ще се случи някой ден в бъдещето. Ала какво?

Къде е това място?

Спомнете си къде точно се случва това драматично жертвоприношение. Историята започва така:

Вземи сега единствения си син… Исаак. И иди в местността Мория… (Битие 22:2)

Всичко това се случва на местност, която се нарича Мория. Къде е това? През епохата на Авраам (около 2000 г. пр. Хр.) на това било е имало само храсталаци, един овен, както и Авраам и Исаак. Около хиляда години по-късно обаче на това място цар Давид съгражда град Ерусалим, а неговият син Соломон издига тук първия еврейски храм. На страниците на Стария завет четем:

Тогава Соломон започна да строи Господния дом в Йерусалим на хълма Мория, където Господ се яви на баща му Давид. (II Летописи 3:1)

Хълмът Мория по-късно става Ерусалим – еврейската столица с юдейския храм. Днес за всички евреи това е свято място, а Ерусалим продължава да е столица на Израил.  

Жертвата на Авраам и жертвата на Исус

Замислете се за различните имена на Исус. Най-известното от тях е “Христос”. Той обаче има и други титли. Например:

На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света! (Йоан 1:29)

Освен това Исус се нарича “Божият Агнец”. Помислете как завършва Неговият живот. Къде го арестуват и екзекутират? Това става именно в Ерусалим (същото място като “хълма Мория”). Това се вижда много ясно от този текст:

И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Ерусалим. (Лука 23:7)

Арестуването, съдебното дело и екзекуцията на Исус – всичко това се случва в Ерусалим (тоест на хълма Мория). Схемата по-долу онагледява значимите събития на хълма Мория.

Ключови събития на хълма Мория
Ключови събития на хълма Мория

Да се върнем на Авраам. Защо той наименува тази местност в бъдеще време: “Господ ще промисли”? Исаак току-що е бил избавен в последния миг, а на негово място е пожертван овен. Две хиляди години по-късно Исус е наречен “Божият Агнец”. Неговото лобно място е на същото място. Той е принесен в жертва, за да можем ние с вас да имаме живот.

Божият план

Сякаш нечий Разум е свързал тези две събития, разделени помежду си от 2000 години история! Връзката е уникална, понеже първото събитие всъщност сочи към второто, тъй като местността там е наречена в бъдеще време. Откъде Авраам е знаел какво ще се случи в бъдещето? Никой човек не би могъл да знае бъдещето – особено след толкова много време. Единствено Бог вижда бъдещето. Фактът, че толкова векове по-рано тези събития са предсказани от Авраам, и то с точност за самата местност, е доказателство, че този план принадлежи на Бога. Бог очаква да разсъждаваме по този начин:

Жертвата на Авраам на хълма Мория е знак, сочещ към бъдещата жертва на Исус
Жертвата на Авраам на хълма Мория е знак, сочещ към бъдещата жертва на Исус 

Блага вест за всички народи

Тази древна история съдържа обещание и за вас. В края на разказа Бог дава следното обещание на Авраам:

В твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. (Битие 22:18)

Щом като принадлежите към някой от “земните народи”, значи тук Бог обещава да благослови и вас.

За какво “благословение” обаче иде реч? По какъв начин идва то до вас? Спомнете си за разказа по-горе. Също както овенът замества Исаак в смъртта, по същия начин Божият Агнец Исус, принасяйки себе си в жертва на същото място, спасява нас от силата на смъртта. Ако е вярно, това със сигурност е блага вест.

Жертвата на Авраам на хълма Мория е изключително значимо събитие в древната история. Милиони хора днес помнят този важен момент. Тази история обаче касае лично и вас – днес, четири хиляди години по-късно.

 

Как да придобием праведност – примерът на Авраам

По-рано видяхме, че Авраам придобива праведност единствено чрез вяра. Научаваме го от следното кратко изречение:

Аврам повярва в Господа. И Той му го вмени за праведност. (Битие 15:6)

Не става дума за вяра в съществуването на Бога

Помислете какво означава “да вярваш”. Мнозина смятат, че става дума за вяра, че Бог съществува. Мислим си, че Бог очаква просто да вярваме, че Него го има. Библията обаче казва нещо различно:

Ти вярваш, че има само един Бог, и добре правиш. И бесовете вярват и треперят. (Яков 2:19)

Тук Библията прибягва до сарказъм, за да ни покаже, че вярването в съществуването на Бога по никакъв начин не ни различава от дявола. Разбира се, че Авраам е вярвал в съществуването на Бога. Но тук става дума за нещо друго. Бог обещава на Авраам, че ще му подари син. Именно в това обещание Авраам трябва да реши дали да повярва – въпреки че самият той вече е над 80 години, а съпругата му е над 70 години. Той се доверява на Бога, че по някакъв начин това обещание ще бъде изпълнено. В този смисъл вярването означава доверие. Авраам е решил да се довери, че Бог ще му подари син.

Когато Авраам решава да повярва в това обещание, че ще има син, тогава Бог “му вменява” праведност. В крайна сметка Авраам получава както изпълненото обещание (син, който ще бъде родоначалник на велик народ), така и праведност. 

Праведността – не по заслуги или усилия

Авраам с нищо не е заслужил праведността. Тя му се вменява. Каква е разликата между двете? Когато си заслужил дадено нещо, значи си го изработил и е твое по право. Такава е заплатата, която получаваш за труда си. Но когато нещо ти се вменява, значи е подарък. Не е заслужено, нито изработено. Просто някой ти го е дал.

Ние смятаме, че ако вършим повече добрини, отколкото злини, ако проявяваме щедрост и ако си изпълняваме задълженията, това ще ни помогне да и заслужим праведността. Авраам обаче показва, че не е така. Той просто се доверява на Божието обещание, а в замяна Бог му придава праведност.

Вярата на Авраам: той залага целия си живот на нея

Да избереш да се довериш на това обещание за син нещо просто, но никак не е лесно. Когато Бог му обещава, че ще го направи “велик народ”, Авраам вече е почти на 75 години и е оставил родната си земя, преселвайки се в Ханаан. Почти десет години са изминали от този ден, а Сара все още няма дете (да не говорим за бъдещ народ)! „Защо Бог все още не ни е дал син, след като може да го направи?“, сигурно се е питал той. Авраам се доверява на обещанието за бъдещ син именно защото вярва в Бога независимо че не разбира как точно ще се изпълни обещанието. Със сигурност не е имал отговори на повечето си въпроси.

За да се довериш на едно обещание, е необходимо активно чакане. Целият му живот сякаш е на пауза, докато той живее на палатка в очакване на изпълнението. Сигурно е щяло да му е далеч по-лесно да се върне обратно в Месопотамия (съвременен Ирак), където е живеел много години по-рано и където все още са обитавали брат му и роднините му. Животът там е бил далеч по-удобен.

Неговото доверие в обещанието се превръща в най-важното нещо в живота му – по-важно от сигурността, удобствата и благоденствието. Авраам е можел да пренебрегне това обещание, продължавайки същевременно с това да вярва в съществуването на Бога и да върши религиозните си задължения и добрите дела. В такъв случай обаче той щеше да е просто поредният религиозен човек. Никаква праведност е нямало да му бъде вменена.

Нашият пример

Останалата част от Библията възприема Авраам като пример за нас. Неговото доверие в обещанието на Бога и последвалото му вменяване на праведност е модел и за нас. Библията съдържа и други обещания, които ни дава Бог. Ние също трябва да вземем решение дали ще повярваме в тях.

Ето един пример за такова обещание:

А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога. (Йоан 1:12-13)

Днес ние знаем, че обещанието към Авраам е било изпълнено. Няма никакъв спор, че съвременните евреи са народ, който води началото си именно от Авраам. Ала подобно на Авраам ние също получаваме обещание, което изглежда трудно изпълнимо и повдига редица въпроси. И също като Авраам ние трябва да вземем решение дали ще се доверим на това обещание или не.

Кой плаща за праведност?

Авраам показва, че праведността се получава като дар. Когато получите подарък, от вас не се очаква да заплатите за него. Иначе не може да се нарече подарък. Плаща онзи, който ви прави подаръка. Бог, който ни вменява праведността даром, е този, който плаща за нея. По какъв начин става това? Ще видим в следващата статия.

Непреходно обещание за един незначителен човек

Събитията от света на спорта и на политиката, които в момента вълнуват света, скоро ще бъдат забравени, а ние ще се прехвърлим към нови забавления, шампионати или политически избори. Вестникарските заглавия един ден се забравят на следващия. В предишната статия видяхме, че положението е било подобно и в дните на древния патриарх Авраам. Всички важни постижения, които са занимавали хората преди 4000 години, днес са напълно забравени. Едно обещание обаче, дадено на този човек, останал незабелязан от своите съвременници, продължава да се разгръща пред нашите очи днес. Обещанието, което Бог дава на Авраам преди 4000 години, получава своето изпълнение. Очевидно Бог съществува и се намесва в нашия свят.

Оплакването на Авраам

Няколко години са изминали, откакто в Битие 12 глава Бог му дава това обещание. В покорство Авраам се преселва в Ханаан (Обещаната земя), където днес се намира Израел. Изпълнението на обещанието обаче все още се бави. И затова Авраам започва да изпитва притеснения.

След тези събития Господнето слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма. А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. (Битие 15:1-3)

Божието обещание

Авраам е разпънал палатките си в Обещаната земя в очакване да му се роди син, от когото ще започне „великият народ“, обещан му от Бога. Ала нищо подобно не се случва, а той вече е на около 85 години. Цели десет години са изминали от преселването му. И той започва да се оплаква, че Бог не спазва дадената дума. Разговорът помежду им продължава по следния начин:

Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство. (Битие 15:4-5)

И така, Бог разширява първоначалното си обещание, като обявява, че Авраам ще има син, а от него ще се народят толкова много наследници, че ще бъдат неизброими като звездите по небето. Именно на тях ще бъде подарена Обещаната земя, където днес е разположен Израел.

Реакцията на Авраам: вечен ефект

По какъв начин ще откликне Авраам на това разширено обещание? По-долу цитираме едно изречение, което според самата Библия ще бъде едно от най-важните изречения в нея. То ни помага да разберем цялата Библия и ни показва по какъв начин мисли Бог. Ето какво гласи то:

И Аврам повярва в Господа. И Той му го вмени за праведност. (Битие 15:6)

По-лесно ще го разберем, ако заменим местоименията с имена. Тогава то гласи:

Авраам повярва в Господ, а Господ му го вмени за праведност (Битие 15:6)

Толкова кратко и простичко изречение, а толкова значимо! Защо ли? Защото в това кратко изречение Авраам получава “праведност”. Ето това е единственото и най-важно качество, от което се нуждаем, за да застанем пред Бога.

Да си припомним нашия проблем: поквара

От гледна точка на Бога, макар и ние да сме създадени по Неговия образ, нещо фатално се е случило, което е покварило сърцето на всекиго от нас. Библията казва:

Господ надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма нито един. (Псалом 14:2-3)

Нашата поквара води до това, че не вършим добри неща. А това на свой ред причинява пустота и смърт. Ако се съмнявате в това, прелистете вестникарските страници и прочетете какво са правели хората по света през последните 24 часа. С други думи, ние сме откъснати от праведния Бог именно защото ни липсва праведност.

Покварата в нашето сърце отвращава Бога по същия начин, по който самите ние се чувстваме отблъснати от мъртъв плъх. В никакъв случай не бихме се докоснали до него. Ето това е идеята зад следния цитат от древния пророк Исая:

Всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха. Ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Исая 64:6)

Авраам и праведността

Тук обаче в разговора между Авраам и Бога откриваме потвърждение, че Авраам е придобил “праведност” – от онзи вид праведност, който Бог приема. А Авраам въобще не е безгрешен. Тогава какво “е направил” Авраам, за да се сдобие с тази праведност? Библията казва, че той просто “е повярвал”. Само толкова ли?! Ние днес се опитваме да придобием праведност, като се впускаме да вършим добри дела. А този човек на име Авраам я получава единствено “вярвайки”!

Какво по-точно означава, че той “е повярвал”? И каква всъщност е връзката между неговата история и праведността, към която се стремим ние с вас? На тези въпроси ще отговорим в следващата статия.