Клонът: Израснал тъкмо навреме, за да… „бъде отсечен“

Изследвахме темата за Клона, която се засяга в посланията на няколко от старозаветните пророци. Видяхме, че още през 600 г. пр. Хр. пророк Еремия продължава темата, която 150 години по-рано е започнал Исая. Еремия заявява, че този Клон ще бъде цар. В предишната статия видяхме, че Захария, който следва Еремия, предсказва, че на този Клон ще бъде дадено името Исус и че в Него ще се съчетаят и двете роли – тази на цар и тази на свещеник – нещо, което никога до този момент не се е случвало в историята на Израил.

Гатанката на Даниил за планираното идване на Помазаника

Това обаче не е краят. Пророк Даниил, който живее в периода между Еремия и Захария, директно споменава „Помазаника“ (който, както видяхме тук, е именно „Христос“ или „Месията“). Същевременно с това той се връща към темата за Клона под формата на забележителна гатанка, предсказваща кога ще се разкрие Месията. Около 538 г. пр. Хр. той пише следното:

От времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици… И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:25-26)

 Понеже Помазаникът е Христос, т.е. Месията, очевидно Даниил пише за Христос, който предстои да дойде. Пророкът определя точно време за начало на идването му („излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим“), точен интервал от време („седем седмѝци“ и „шестдесет и две седмѝци“), които ще завършат с разкриването на това, кой е Христос (т.е. Помазаникът), който след това ще бъде „отсечен“. Цялостната структура на това пророчество изглежда достатъчно ясна. Можем ли обаче реално да проследим това разкриване на Христос? Нека започнем от мястото, където започва да тиктака този пророчески часовник.

Издаването на указа за съграждането на Ерусалим

Около сто години след Даниил евреинът Неемия е назначен като виночерпец в двора на персийския император Артаксеркс. Това той е имал достъп до най-върховнаа власт в Персийската империя. От тази си позиция Неемия моли императора за разрешение и указ да възстанови и съгради наново Ерусалим. Ето как самият той описва събитията:

В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан… отговорих на царя: ако е угодно на царя… то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам… Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея… И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. (Неемия 2:1-9)

 Виждаме указ за възстановяването на град Ерусалим, подплатен с царски писма и с военната мощ на Персийската империя. Тъй като персийският император Артаксеркс е историческа фигура, а за този указ се посочва, че е издаден в двадесетата година от управлението му (в месец, който евреите наричат нисан), можем да определим точно кога се случват тези събития. Артаксеркс се възкачва на персийския престол непосредствено след смъртта на баща си Ксеркс през декември 465 г. пр. Хр.(1), а указът е издаден през месец нисан (март-април) 20 години по-късно. Това поставя събитията през март 444 г. пр. Хр.(1)

Седем седмѝци“ и шейсет и две седмѝци“

Какви са тези „седмѝци“, с които Даниил измерва времето? В Мойсеевия закон се постановява цикличен период от седем години, в който земята трябва да си почива от земеделска обработка. Ето как е описано това:

Кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня; шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота Господня (Левит 25:2-4)

В този контекст Даниил използва „седмѝци“ в смисъла на цикъл от седем години. Така седемте „седмѝци“ и шейсет и двете „седмѝци“ аритметически се равняват на (7+62) x 7 = 483 години.

Година с 360 дни

Обичайната дължина на една година леко усложнява нещата. Днес използваме мярката за година по слънчевия календар (=365.24219879 дни за година), защото можем с точност да определим въртенето на Земята около Слънцето. В онези времена е било разпространено изчисляването на дните в годината да става на базата на въртенето на Луната по т.нар. лунен календар (което и до днес се е запазило в ислямския календар, давайки 354 дни в годината), тоест 12 месеца по 30 дни, което прави 360 дни на година. В западния свят се въвежда високосна година (от 366 дни), за да се компенсира непълният ден (като в определен период някои високосни години се пропускат). В древните култури на Египет, Вавилон, Индия и Гърция се използва лунен календар с 360-дневна година. На него очевидно се базират и годините, споменати от Даниил. Още причини за ползването на лунния календар с 360 дни в година можете да намерите тук.

Планираното идване на Христос

Предвид горната информация не е трудно да изчислим кога според Данииловото пророчество трябва Христос да дойде на света. Ако умножим 483 години по 360 дни, се получава:

483 години x 360 дни/година = 173 880 дни

В нашия съвременен календар това би се равнявало на 476 слънчеви (тропически) години с 25 дни остатък (173880:365,24219879 = 476 и 25 остатък).

Начална тока на тези изчисления стана указът на Артаксеркс, издаден на 5 март 444 г. пр. Хр. Като добавим 476 слънчеви (тропически) години към тази дата, получаваме 5 март 33 г. сл. Хр. (Нулева година не съществува, в календара 1 г. пр. Хр. и 1 г. сл. Хр. са една и съща година, така че аритметически -444 + 476 +1 = 33).

Сега ако добавим остатъка от 25 дни към 5 март, 33 г. сл. Хр. получаваме 30 март 33 г. сл. Хр., което е онагледено в следващата времева линия. Както казва Хьонер (чиито изчисления цитирам):

„Когато добавим 25 дни към 5 март (444 г. пр. Хр.), стигаме до 30 март (33 г. сл. Хр.), който е десетият ден на еврейския месец нисан. Това е денят на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим.“

Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977, p. 16.

Линия на Данииловото пророчество от „седмѝци“, водещо до триумфалното влизане на Исус в град Ерусалим

Денят на триумфалното влизане в Ерусалим

Цветница и денят, когато се състои влизането на Исус в Ерусалим. Ако се базираме на предположенията по-горе с помощта на аритметиката, откриваме, че гатанката на Даниил за „седмѝцата“ ни отвежда точно до онзи ден, когато Исус е представен пред еврейския народ като Цар или Христос (Помазаник). Знаем това, защото пророк Захария (който предсказва и името на Христос), пише следните думи:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. (Захария 9:9)

Според пророка очакваният от евреите цар ще се разкрие, като влезе в Ерусалим, яздейки осел (магаре), придружаван от ликуващи множества. В деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим – ден, предсказан от пророк Даниил, – Христос влиза в града, възседнал магаре. Евангелист Лука описва случката така:

А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти. (Лука 19:37-42)

В този текст Исус плаче за жителите на Ерусалим, защото не са разпознали деня, предсказан им и от Захария, и от Даниил. И понеже не разбират, че е настъпил този специален ден, когато Христос ще разкрие защо е дошъл, ще се случи нещо неочаквано. В следващите редове на същия откъс от гатанката на Даниил пророкът предсказва бъдещите събития:

И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт… (Даниил 9:26-27)

Вместо да се възкачи на престола и да управлява, Помазаникът (Христос) няма да притежава „нищо“ и ще бъде „отсечен“. Като използва думата „отсечен“ (някои библейски преводи я заменят с „убит“), Даниил прави препратка към „Клона“, който израства от отсечения пън на Есей, за който отдавна е пророкувал Исая. Темата се доразвива Еремия, името му се предсказва Захария, а времето на идването му се пророкува и от Даниил, и от Захария. Този Клон ще бъде „отсечен“. След това град Ерусалим ще бъде разрушен (което се случва през 70 г. сл. Хр.). Как обаче ще бъде „отсечен“ този Клон? В следващата статия ще се върнем към думите на пророк Исая, за да получим едно доста живо описание.

(1) Harold W. Hoehner, Chronological Aspects of the Life of Christ, Part VI, 1977.