Как се предсказват подробностите около смъртта на Христос?

В последната статия се запознахме с предсказанието на Даниил, че Христос ще бъде „отсечен“ след определен цикъл години. Тези пророчески думи се сбъдват в деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим. Там той е наречен Помазаник (Христос) точно 173 880 дни след издаването на персийския указ, според който град Ерусалим да бъде изграден наново. Думата „отсечен“ ни праща към образа на Клона, който се възражда от мъртъв пън, описан от Еремия. Ала какво се има предвид?

Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия
Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия

В своята книга Исая споделя и други пророчества, използвайки картини различни от тази за Клона. Една от тях е тази за идващия Служител. Кой ще бъде той? Какво ще върши? Подробно ще разгледаме един откъс от книгата. По-надолу го цитирам точно и в пълнота, като само на места съм добавил моите пояснения.

Идващият Служител. Пълният текст от Исая 52:13-53:12

Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали. (Исая 52:13-15)

Разбираме, че този Служител ще бъде мъж, понеже Исая използва за него местоимения в мъжки род – „той“, „му“. Пророкът описва и бъдещи събития свързани с него („ще се извиси и издигне“, „ще удиви“ и т.н.), тоест пророчеството касае дори детайли от бъдещето. За какво се отнася то обаче?

Когато принасяли жертва за греховете на израилтяните, еврейските свещеници ги поръсвали с кръв от жертвено животно като символ, че прегрешенията им са покрити/скрити и няма да бъдат наказани за тях. Тук обаче ни се казва, че Служителят ще поръси „много народи“, което означава, че както старозаветните свещеници са опрощавали заради смъртта на жертвеното животно греховете на израилтяните, така този Служител ще прости греховете на всички народи. Това е в съзвучие с предсказаното от пророк Захария, че Клонът ще бъде Свещеник, а едновременно с това и Цар (само свещеникът е имал правото да поръсва хората с кръв) . Всеобхватният израз „много народи“ следва исторически достоверните обещания, дадени векове по-рано на Авраам, че „всички народи“ ще бъдат благословени чрез неговия Потомък.

Служителят, който ще „поръси много народи“, няма да има красив изглед, нито привлекателен образ. Исая казва, че Той „нямаше благообразие, нито приличие, за да го гледаме“. И макар да не е напълно ясно какво ще извърши, един ден народите „ще разберат“.

Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. (Исая 53:1-3)

Въпреки, че Служителят ще спаси много народи, Той ще бъде „презрян“ и „унизен“, „човек на скърби“ и „навикнал на печал“.

Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:4-5)

Служителят ще поеме „нашата“ болка, ще бъде „наказан“, „наранен“ („прободен“ в някои преводи) и „бит“’. Неговото наказание ще донесе на нас (които сме част от „многото народи“) „мир“ и изцеление.

Пиша тези редове в деня на Разпети петък. Библейски и светски източници показват, че на този ден преди около 2000 години Христос е бил разпънат на кръст (а Исая пише това пророчество повече от 700 години преди появата на Исус). Пророкът предсказва, че Служителят ще бъде „прободен“ (стотици години преди римляните да въведат разпъването като смъртно наказание) и това се изпълнява буквално при кръстната смърт на Исус.

Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.(Исая 53:6)

В Покварени – да пропуснеш целта видяхме, че библейското определение за „грях“ е „да пропуснеш поставена цел“. Като заблудила се стрела ние вървим „по своя си път“. Този Служител ще поеме върху себе си именно онзи грях, който носим ние, хората.

Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. (Исая 53:7)

Служителят ще бъде като агне, водено на „клане“. Той обаче няма да възрази и даже няма „да отвори устата си“. В Авраам: как ще се погрижи Бог видяхме, че на мястото на сина на Авраам умира един овен. Това животно бива принесено в жертва. Години по-късно на същото географско място (планината Мория = Ерусалим) ще бъде „заклан“ и самият Исус. Помните, че по време на Пасхата се заколваше агне – Исус също е „заклан“ по време на Пасхата.

 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт… (Исая 53:8)

Този Служител е „отсечен“ („изтръгнат“) от „земята на живите“. Точно тези думи използва Даниил, когато предсказва какво ще се случи с Христос, след като бъде обявен за Месията. Исая предсказва с подробности, че Той ще бъде „отсечен от земята на живите“ – т.е. ще умре. И така, в деня на Разпети петък Исус умира, буквално бивайки „отсечен от земята на живите“, само няколко дни след като е обявен за Месия в деня на триумфалното влизане в Ерусалим.

Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.(Исая 53:9)

Въпреки че Исус е екзекутиран подобно на престъпник („определиха гроба му сред злодеите“), новозаветните автори са записали, че един богат човек от управляващия Синедрион на име Йосиф от Ариматея взема тялото му и го погребва в гробница, приготвена за него самия (Матей 27:60). Исус буквално изпълнява и двете условия на едно противоречиво предсказание – въпреки, че „определиха гроба му сред злодеите“, той е бил погребан „при богатия“.

Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. (Исая 53:10)

Тази жестока смърт не е някаква трагична случайност или следствие на лош късмет. Такава е Божията воля – Неговият син да бъде „смазан“. Но защо? Според закона за жертвоприношенията, даден на Мойсей, агнетата били принасяни в жертва на мястото на човека, който е извършил грях, за да бъде той оправдан. По същия начин този Служител (Христос) дава живота си като „принос за грях“. За чий грях обаче? Ако си припомним какво казахме по-горе за това, че „много народи“ ще бъдат „поръсени“, ще разберем че става въпрос за греховете, извършени от тези „много народи“ – тоест за всички онези, които „се заблудиха“ и „се отбиха от пътя си“. Исая говори и за нас – за теб и за мен.

С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. (Исая 53:11)

Въпреки че текстът за Служителя дотук е доста тежък, изведнъж тонът се сменя и зазвучава много оптимистично и дори победно. След ужасяващото страдание (отсичането от земята на живите и полагането в гроб), този Слуга ще види „светлината на живота“. Значи Той ще се върне към живота! Вече писах по въпроса с възкресението. Исая предсказва и него.

След като види „светлината на живота“, този Служител ще „оправдае“ мнозина. Да „оправдае“ е същото като да даде „праведност“. Спомнете си, че на Авраам му е „вменена“ или дадена праведност. По подобен начин Христос ще „оправдае“, ще вмени праведност на „мнозина“.

Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай. (Исая 53:12)

Този текст, предсказващ идването на Служителя, загадъчно сочи към разпъването и възкресението на Исус, карайки някои критици да твърдят, че евангелията са писани с цел да се напаснат към този пасаж. Ала със своето заключение Исая се противопоставя на тези критики. Заключението не е предсказание за разпятието и възкресението, а по-скоро за въздействието на тази смърт много години по-късно.

Какво точно предсказва Исая? Макар че ще умре като престъпник, този Служител един ден ще се нареди сред „великите“. Няма как авторите на евангелията да напаснат своите разкази с тази част от пророчеството, защото евангелията са писани само няколко десетилетия след разпъването на Исус, когато влиянието от Неговата смърт е още под съмнение. В очите на света по онова време Христос все още е бил просто екзекутиран водач на една малка секта. Днес, 2000 години по-късно, виждаме влиянието, което животът и смъртта на Христос са оказали в нашия свят, и разбираме как това го прави „велик“. Няма как евангелистите да са предвидили това. Но Исая го предсказва. Чрез своята доброволна жертва Служителят, известен още като Клона, започва да привлича към себе си хора, които го почитат като Бог, както впрочем предсказва и самият Той, наричайки се пред управниците на Израил „Човешкият син“.

 

Знамението на новия клон: възраждане на мъртвия пън

Някои съвременници на Исус поставят под съмнение авторитета му. В отговор той им посочва древните пророци и им показва как те са предсказвали за него. Ето какво отговаря веднъж Исус на такива хора:

Самите Писания свидетелстват за Мен. (Йоан 5:39)

С други думи, Исус тук твърди, че написаният стотици години по-рано Стар завет предсказва именно за него. Старозаветните пророци твърдят, че Бог писанията им са вдъхновени от Бога. След като никой човек не би могъл да предскаже неща, които ще се случат след стотици години, Исус посочва техните пророчества като доказателство, че собственото му идване е изпълнение на Божия план. Старият завет е на разположение и до ден днешен, така че и самите ние да можем лично да се уверим в същото.

Най-напред кратък преговор. Исус твърди, че за него се говори още от началото на Стария завет. След това видяхме как жертвата на Авраам предсказва точно къде ще бъде убит и самият Исус, докато Пасхата на свой ред предсказва и в кой ден ще се случи това. Освен това видяхме, че в Псалом 2  се посочва думата „Христос“ като предсказание за един бъдещ цар. Нещата обаче не спират дотам. Още много неща са записани като пророчества с конкретни титли и теми. Например около 750 г. пр. Хр. пророк Исая подхваща една тема, която впоследствие ще се разгърне в Стария завет – за появата на един нов Клон.

Исая и новият Клон

Схемата показва къде е пророк Исая в сравнение с някои други старозаветни пророци.

Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство
Личността на Исая в историческа перспектива. Той живее през независимото царство

От тази схема се вижда, че книгата на Исая е написана през периода на Давидовата династия (1000-600 г. пр. Хр.). По негово време (около 750 г. пр. Хр.) династията и царството са в духовна поквара. Исая умолява царете да се завърнат към Бога и да съблюдават духа на Мойсеевия закон. На него обаче му е ясно, че Израил не желае да се покае. По тази причина Исая предсказва, че страната ще бъде завладяна, а царската династия ще бъде прекъсната.

За целта Исая използва художествен образ, сравнявайки династията с голямо дърво. В основата на дървото е Есей – бащата на някогашния цар Давид. След Есей династията е започнала с Давид, а след това през неговия син Соломон се е разгърнала.

Първо дърво… после пън… после клон

Исая сравнява Давидовата династия с дърво
Исая сравнява Давидовата династия с дърво

Исая пише, че това „дърво“ скоро ще бъде отсечено и от него ще остане само пън. Ето как той въвежда метафората как дървото ще бъде сведено до пън, а от него ще се появи нов клон:

„И ще израсте пръчка от Есеевия пън, и фиданка от корените му ще носи плод. И Духът Господен ще почива на Него – дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа.“ (Исая 11:1-2)

Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид
Династията като „пън“ по името на Есей, бащата на Давид

Отсичането на това „дърво“ се случва около 150 години след Исая – около 600 г. пр. Хр., когато вавилонските войски завладяват Ерусалим и отвеждат всички жители заедно с царя в заточение (вж. червения период на схемата горе). Есей е бащата на цар Давид – тоест той е коренът на династията. Следователно „Есеевият пън“ е метафора за това, че идва краят на Давидовата династия.

Клонът: наследник на Давид с огромна мъдрост

Ново клонче от мъртвия Есеев пън
Ново клонче от мъртвия Есеев пън

Това пророчество обаче гледа и доста по-далеч в бъдещето от прекратяването на династията. Исая предсказва, че макар „Есеевият пън“ да изглежда мъртъв (всеки пън е мъртъв), един ден в далечно бъдеще „ще израсте пръчка и фиданка от корените му ще носи плод“. Досущ както от мъртвия пън се появява ново клонче, така един ден ще дойде нов Клон. Исая нарича този клон „Него“ и с това ни подсказва, че говори за конкретна личност. Някой потомък на Давид ще се издигне далеч след като династията е била прекратена. Той ще бъде надарен с качества като мъдрост, сила и знание. Върху него ще почива Духът на Господа.

Исус – наследник на Давид с огромна мъдрост

Исус напълно отговаря на изискването да е „от Есеевия пън“, тъй като е потомък както на Есей, така и на Давид. Онова, което обаче го отличава от мнозина други техни потомци, е необичайното му благоразумие и проникновение. Неговата прозорливост, находчивост и мъдрост при общуването с опоненти и последователи до ден днешен впечатлява както критиците му, така и привържениците му. Неговата сила да извършва чудеса и велики дела, описани в евангелията, е неоспорима. Може да откажеш да вярваш в тях, но няма как да ги игнорираш. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – неща, за които Исая предсказва, че ще са белези на идващия нов Клон.

Еремия и Клонът

Предсказанието на Исая е исторически знак. Нещата обаче не спират дотук. Оказва се, че след това пророчество следват и други. Около 150 години по-късно се появява пророк Еремия. Той живее именно през времената, когато се прекъсва Давидовата династия. Ето какво пише Еремия:

Ето, настъпват дни, казва Господ, – и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.

В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето – Неговото име, с което ще Го наричат: „Господ – наше оправдание!“ (Еремия 23:5-6)

Еремия допълнително разширява подхваната от Исая 150 години по-рано тема за Клона на Давидовата династия. Въпросният нов Клон всъщност ще бъде управляващ Цар. Впрочем тъкмо това се казва и в пророчеството в Псалом 2 за идващия Божий Син — Месията. Възможно ли е тогава Клонът от Исая наистина да е същата личност? Дали това не е Синът на Бога?

Клонът: Господ, наша праведност

Как ще се нарича този Клон? Ще се нарича „Господ“, който също ще бъде „наша“ (тоест на нас, хората) „праведност“. Както вече видяхме с Авраам, проблемът на нас, хората, се състои в това, че ние сме „покварени“, и в този смисъл се нуждаем от „праведност“. В описанието, което Еремия дава на новия Клон, долавяме намек, че хората всъщност ще получават тази праведност от Господа – т.е. лично от ЯХВЕ (името на Бога в Стария завет). Как по-точно ще стане това? Един пророк на име Захария допълнително разработва темата за идващия Клон, като ни дава още подробности и предсказва дори името на Исус. Точно на това ще се спрем в следващата статия.