Как се предсказват подробностите около смъртта на Христос?

В последната статия се запознахме с предсказанието на Даниил, че Христос ще бъде „отсечен“ след определен цикъл години. Тези пророчески думи се сбъдват в деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим. Там той е наречен Помазаник (Христос) точно 173 880 дни след издаването на персийския указ, според който град Ерусалим да бъде изграден наново. Думата „отсечен“ ни праща към образа на Клона, който се възражда от мъртъв пън, описан от Еремия. Ала какво се има предвид?

Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия
Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия

В своята книга Исая споделя и други пророчества, използвайки картини различни от тази за Клона. Една от тях е тази за идващия Служител. Кой ще бъде той? Какво ще върши? Подробно ще разгледаме един откъс от книгата. По-надолу го цитирам точно и в пълнота, като само на места съм добавил моите пояснения.

Идващият Служител. Пълният текст от Исая 52:13-53:12

Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали. (Исая 52:13-15)

Разбираме, че този Служител ще бъде мъж, понеже Исая използва за него местоимения в мъжки род – „той“, „му“. Пророкът описва и бъдещи събития свързани с него („ще се извиси и издигне“, „ще удиви“ и т.н.), тоест пророчеството касае дори детайли от бъдещето. За какво се отнася то обаче?

Когато принасяли жертва за греховете на израилтяните, еврейските свещеници ги поръсвали с кръв от жертвено животно като символ, че прегрешенията им са покрити/скрити и няма да бъдат наказани за тях. Тук обаче ни се казва, че Служителят ще поръси „много народи“, което означава, че както старозаветните свещеници са опрощавали заради смъртта на жертвеното животно греховете на израилтяните, така този Служител ще прости греховете на всички народи. Това е в съзвучие с предсказаното от пророк Захария, че Клонът ще бъде Свещеник, а едновременно с това и Цар (само свещеникът е имал правото да поръсва хората с кръв) . Всеобхватният израз „много народи“ следва исторически достоверните обещания, дадени векове по-рано на Авраам, че „всички народи“ ще бъдат благословени чрез неговия Потомък.

Служителят, който ще „поръси много народи“, няма да има красив изглед, нито привлекателен образ. Исая казва, че Той „нямаше благообразие, нито приличие, за да го гледаме“. И макар да не е напълно ясно какво ще извърши, един ден народите „ще разберат“.

Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. (Исая 53:1-3)

Въпреки, че Служителят ще спаси много народи, Той ще бъде „презрян“ и „унизен“, „човек на скърби“ и „навикнал на печал“.

Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:4-5)

Служителят ще поеме „нашата“ болка, ще бъде „наказан“, „наранен“ („прободен“ в някои преводи) и „бит“’. Неговото наказание ще донесе на нас (които сме част от „многото народи“) „мир“ и изцеление.

Пиша тези редове в деня на Разпети петък. Библейски и светски източници показват, че на този ден преди около 2000 години Христос е бил разпънат на кръст (а Исая пише това пророчество повече от 700 години преди появата на Исус). Пророкът предсказва, че Служителят ще бъде „прободен“ (стотици години преди римляните да въведат разпъването като смъртно наказание) и това се изпълнява буквално при кръстната смърт на Исус.

Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.(Исая 53:6)

В Покварени – да пропуснеш целта видяхме, че библейското определение за „грях“ е „да пропуснеш поставена цел“. Като заблудила се стрела ние вървим „по своя си път“. Този Служител ще поеме върху себе си именно онзи грях, който носим ние, хората.

Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. (Исая 53:7)

Служителят ще бъде като агне, водено на „клане“. Той обаче няма да възрази и даже няма „да отвори устата си“. В Авраам: как ще се погрижи Бог видяхме, че на мястото на сина на Авраам умира един овен. Това животно бива принесено в жертва. Години по-късно на същото географско място (планината Мория = Ерусалим) ще бъде „заклан“ и самият Исус. Помните, че по време на Пасхата се заколваше агне – Исус също е „заклан“ по време на Пасхата.

 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт… (Исая 53:8)

Този Служител е „отсечен“ („изтръгнат“) от „земята на живите“. Точно тези думи използва Даниил, когато предсказва какво ще се случи с Христос, след като бъде обявен за Месията. Исая предсказва с подробности, че Той ще бъде „отсечен от земята на живите“ – т.е. ще умре. И така, в деня на Разпети петък Исус умира, буквално бивайки „отсечен от земята на живите“, само няколко дни след като е обявен за Месия в деня на триумфалното влизане в Ерусалим.

Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.(Исая 53:9)

Въпреки че Исус е екзекутиран подобно на престъпник („определиха гроба му сред злодеите“), новозаветните автори са записали, че един богат човек от управляващия Синедрион на име Йосиф от Ариматея взема тялото му и го погребва в гробница, приготвена за него самия (Матей 27:60). Исус буквално изпълнява и двете условия на едно противоречиво предсказание – въпреки, че „определиха гроба му сред злодеите“, той е бил погребан „при богатия“.

Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. (Исая 53:10)

Тази жестока смърт не е някаква трагична случайност или следствие на лош късмет. Такава е Божията воля – Неговият син да бъде „смазан“. Но защо? Според закона за жертвоприношенията, даден на Мойсей, агнетата били принасяни в жертва на мястото на човека, който е извършил грях, за да бъде той оправдан. По същия начин този Служител (Христос) дава живота си като „принос за грях“. За чий грях обаче? Ако си припомним какво казахме по-горе за това, че „много народи“ ще бъдат „поръсени“, ще разберем че става въпрос за греховете, извършени от тези „много народи“ – тоест за всички онези, които „се заблудиха“ и „се отбиха от пътя си“. Исая говори и за нас – за теб и за мен.

С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. (Исая 53:11)

Въпреки че текстът за Служителя дотук е доста тежък, изведнъж тонът се сменя и зазвучава много оптимистично и дори победно. След ужасяващото страдание (отсичането от земята на живите и полагането в гроб), този Слуга ще види „светлината на живота“. Значи Той ще се върне към живота! Вече писах по въпроса с възкресението. Исая предсказва и него.

След като види „светлината на живота“, този Служител ще „оправдае“ мнозина. Да „оправдае“ е същото като да даде „праведност“. Спомнете си, че на Авраам му е „вменена“ или дадена праведност. По подобен начин Христос ще „оправдае“, ще вмени праведност на „мнозина“.

Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай. (Исая 53:12)

Този текст, предсказващ идването на Служителя, загадъчно сочи към разпъването и възкресението на Исус, карайки някои критици да твърдят, че евангелията са писани с цел да се напаснат към този пасаж. Ала със своето заключение Исая се противопоставя на тези критики. Заключението не е предсказание за разпятието и възкресението, а по-скоро за въздействието на тази смърт много години по-късно.

Какво точно предсказва Исая? Макар че ще умре като престъпник, този Служител един ден ще се нареди сред „великите“. Няма как авторите на евангелията да напаснат своите разкази с тази част от пророчеството, защото евангелията са писани само няколко десетилетия след разпъването на Исус, когато влиянието от Неговата смърт е още под съмнение. В очите на света по онова време Христос все още е бил просто екзекутиран водач на една малка секта. Днес, 2000 години по-късно, виждаме влиянието, което животът и смъртта на Христос са оказали в нашия свят, и разбираме как това го прави „велик“. Няма как евангелистите да са предвидили това. Но Исая го предсказва. Чрез своята доброволна жертва Служителят, известен още като Клона, започва да привлича към себе си хора, които го почитат като Бог, както впрочем предсказва и самият Той, наричайки се пред управниците на Израил „Човешкият син“.

 

Откъде идва думата „Христос“ в името на Исус Христос?

Понякога задавам на хората въпрос какво е фамилното име на Исус. Често отговарят: „Мисля, че е Христос, ама не съм сигурен.“ После ги питам: „Означава ли това, че когато е бил малко момче, Йосиф Христос и Мария Христос са водели малкия Исус Христос на пазара?“ Като чуват така формулирания въпрос, обикновено си дават сметка, че Христос не е фамилното име на Исус. В такъв случай откъде идва думата „Христос“? И какво означава тя? Именно с този въпрос ще се занимаваме в тази статия.

Превеждане и транслитериране

Първо, трябва да уточним един преводачески въпрос. Понякога преводачите вземат решение да използват сходни звуци, а не да превеждат значението – особено когато иде реч за имена или наименования. Този процес се нарича „транслитериране“. При работата с библейски текст преводачите вземат решение дали нейните думи (и особено имената и титлите) би било по-добре да се превеждат (по значение) или да се транслитерират (по звук). Няма конкретно правило в това отношение.

Септуагинта

Първият библейски превод е направен през 250 г. пр. Хр., когато Старият завет е бил преведен на древногръцки език. Този превод се нарича Септуагинта (съкратено LXX) и до ден днешен се използва. При положение че Новият завет е написан три столетия по-късно на гръцки, неговите автори многократно цитират именно от гръцкия Септуагинта, а не от еврейския оригинал на Стария завет.

Превод и транслитериране в Септуагинта

Схемата по-долу показва как това оказва влияние на съвременните Библии:

Тук се онагледява преводаческият процес от оригинална към съвременната Библия
Тук се онагледява преводаческият процес от оригинална към съвременната Библия

 

Старият завет е написан на иврит (староеврейски) – квадрат 1. Стрелките от квадрат 1 към квадрат 2 показват превода на гръцки (старогръцки) език около 250 г. пр. Хр. Оттогава насетне Старият завет съществува успоредно на два езика – иврит и гръцки. От друга страна, Новият завет е написан на гръцки език и затова започва в квадрат 2. Както Старият завет, така и Новият завет днес са налични на старогръцки език, какъвто се е използвал преди две хиляди години.

В долната половина на таблицата (квадрат 3) са съвременните езици като българския. Обикновено Старият завет се превежда от оригиналния иврит (посока от квадрат 1 към квадрат 3), а Новият завет се превежда от старогръцки (от квадрат 2 към квадрат 3).

Произход на думата Христос

Сега нека да проследим същата последователност, фокусирайки се върху думата „Христос“ в съвременните преводи на Библията.

Откъде произлиза думата „Христос“ в Библията
Откъде произлиза думата „Христос“ в Библията

Оригиналната староеврейска дума в Стария завет е машиях, чието значение според речниците е за „помазан“ или „посветен“ човек. Еврейските царе са били помазвани (т.е. церемониално върху главата им са поставяли масло), преди да се възкачат на престола. В този смисъл те са били наричани машиях – т.е. помазаници. Освен това обаче Старият завет предсказва за идването на един конкретен машиях. При превеждането на Септуагинта древните преводачи са решили да използват древногръцка дума със същото значение – Χριστός (което се произнася „Христос“). Думата произлиза от корена хрио, което означава „помазвам церемониално с масло“. Така думата „Христос“ е преведена в гръцкия Септуагинта според значението ѝ (а не транслитерирана според звученето ѝ) на оригиналната дума машиях. Авторите на Новия завет продължават да използват думата Христос в писанията си, идентифицирайки Исус именно със старозаветния мешиях.

В съвременните Библии еврейската дума машиях често се превежда „Помазаникът“ или се транслитерира „Месия“. Новозаветната дума от своя страна се транслитерира „Христос“. Думата „Христос“ е изключително специфична старозаветна титла, до която се е стигнало след превод от староеврейски на старогръцки, а сетне с транслитериране от старогръцки на съвременен език.

Тъй като думата „Христос“ не се среща в съвременните преводи на Стария завет, тази връзка невинаги се вижда толкова лесно. От горния анализ обаче си личи ясно, че библейският „Христос“ = „Месията“ = „Помазаникът“. Изключително специфична титла.

Очакваният през I век Христос

Ето каква е реакцията на цар Ирод, когато източните мъдреци пристигат в търсене на „юдейския цар“. Тази част от Рождествената история е изключително позната днес. Обърнете внимание, че в оригинала думата „Христос“ е членувана – тоест тя се отнася за конкретна личност.

Като чу това, цар Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него. Затова събра всички главни свещеници и книжници на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос. (Матей 2:3-4)

Очакването на „Христос“ („Помазаника“) е било известно на Ирод и на неговите религиозни съветници, и то още преди раждането на Исус. Тази титла тук се използва конкретно и изключително за Исус. Причината за това е, че думата „Христос“ идва от гръцкия превод на Стария завет, който е бил разпространен сред юдеите от първи век. И тогава, и днес Христос е титла, а не лично име. Тази титла е съществувала столетия преди началото на християнството.

Старозаветни пророчества за „Помазаника“ (Христос)

В действителност титлата „Христос“ е пророческа. Тя се предсказва в Псалмите, писани от цар Давид около хилядолетие преди раждането на Исус.

Опълчват се земните царе… заедно против Господа и против Неговия Помазаник… Този, Който седи на небесата, ще се смее… Тогава ще им продума в гнева Си и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже: „Аз поставих Царя Си на Сион, святия Мой хълм.“ Аз ще изявя постановлението. Господ Ми каза: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих…“ Блажени са тези, които се надяват на Него. (Псалом 2:2-7)

Псалом 2 в Септуагинта би следвало да започне по следния начин (тук използвам транслитерираната форма Христос, за да можем „да видим“ титлата така, както са я виждали читателите на Септуагинта):

Опълчват се земните царе… заедно против Господа и против Неговия Христос… Този, Който седи на небесата, ще се смее… (Псалом 2:2-7,9)

Сега вече „виждаме“ Христос в този библейски пасаж така, както са го възприемали читателите от първи век. Псалмите продължават да дават още препратки за този идващ Христос. Ето още един старозаветен откъс от Псалом 132, като непосредствено един до друг съм поставил два варианта – преведеният текст и транслитерираният вариант, за да стане по-ясно:

Псалом 132 (преведен от иврит) Псалом 132 (от Септуагинта)
Господи… 10 заради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на помазаника Си.

11 Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: „От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти… 17 Там ще направя да изникне рог на Давид. Приготвих светилник за помазаника Си.“

Господи… 10 заради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на твоя Христос.

11 Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: „От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти… 17 Там ще направя да изникне рог на Давид. Приготвих светилник за моя Христос.“

Псалом 132 говори в бъдеще време („Ще направя да изникне рог на Давид…“) подобно на много други старозаветни текстове. Далеч преди написването на Новия завет тази представа вече е съществувала. Тя не е измислица на новозаветните автори. Евреите винаги са очаквали появата на своя Месия (или Христос). Този факт се дължи на това, че още от времената на Стария завет има пророчества за неговото идване.

Старозаветните пророчества: ключалка за един конкретен ключ

Фактът, че Старият завет конкретно предсказва бъдещето, го превръща в необичаен литературен жанр. Тези пророчества са като ключалка за един конкретен ключ. За всяка ключалка има само един ключ, който би могъл да я отключва. Старият завет е един вид такава ключалка. Вече видяхме това по-рано при изследванията на жертвата на Авраам, създаването на Адам и пасхата на Мойсей. Псалом 132 добавя изискването, че „Помазаникът“ ще бъде потомък на цар Давид. Ето един въпрос, който си струва да зададем: Дали именно Исус е „ключът“, който отключва всички тези пророчества?

Клонът получава име векове преди да се роди

Видяхме как пророк Исая въвежда образа за Клона. Един потомък от прекъснатата династия на цар Давид ще притежава изключителна мъдрост и сила. Пророк Еремия впоследствие добавя, че този Клон ще бъде познат като Господ (което е старозаветното име на самия Бог).

Захария продължава темата за Клона

Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм
Захария се завръща след Вавилонския плен, за да възстанови еврейския храм

Пророк Захария живее около 520 г. пр. Хр. – точно по времето, когато евреите се връщат в Ерусалим от заточението си във Вавилон. По това време те се захващат да възстановят унищожения храм. Първосвещеникът през тези години е човек на име Исус. Той наново възстановява дейността на свещениците. Пророк Захария заедно с първосвещеника Исус са духовните водачи на народа. Ето какво казва Бог за този първосвещеник (чрез пророчество, дадено на Захария):

„Слушай сега, първосвещенико Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе като мъже, поставени за знамение: Ето, Аз ще доведа служителя Си – Отрасъла… – и ще премахна беззаконието от тази земя в един ден.“ (Захария 3:8-9)

Отрасълът – това е Клонът! Захария заимства същата метафора за новия Клон, която е въведена от Исая 200 години по-рано и повторена от Еремия 60 години по-рано. Тук Бог също така нарича Клона „Мой служител“. По някакъв начин този първосвещеник Исус, живял през 520 г. пр. Хр. в Ерусалим заедно с пророк Захария, се превръща в символ за идещия един ден Отрасъл. Как обаче? В този текст се казва, че „в един ден“ Господ ще премахне греховете на хората. Как ще се случи това?

Клонът: както свещеник, така и цар

По-нататък Захария разяснява това. За да схванем думите му, трябва най-напред да уточним, че в Стария завет длъжностите на свещеника и на царя са били строго разграничавани една от друга. Абсолютно никой от царете в Давидовата династия не е бил свещеник, както и никой свещеник не е можел да стане цар. Ролята на свещеника е била да служи като посредник между Бога и хората, изпълнявайки съответните животински жертвоприношения за изкупление на греховете. Ролята на царя е била да управлява справедливо от престола. И двете длъжности са били изключително важни, но никога не е имало сливане помежду им. Захария обаче пише, че някой ден това ще се промени:

„И Господното слово дойде към мене и рече: От върналите се от плен… вземи сребро и злато, направи корони и положи ги на главата на първосвещеника Исус. И говори му: Така говори Господ на Силите: Ето мъжът, чието име е Отрасъл. Той ще израсте от мястото си и ще построи храма Господен… И като приеме славата, ще седне на престола си като управител. Ще бъде и свещеник на престола си. И съвещание за мир ще има между двамата.“ (Захария 6:9-13)

Противно на всички досегашни правила тук виждаме, че първосвещеникът Исус, служещ по времето на пророк Захария, ще бъде коронясан символично като Отрасъла – т.е. Клона. Спомнете си, че според предишния откъс този човек е сред „мъжете, поставени за знамение“. Първосвещеникът Исус ще бъде коронясан и по този начин ще бъде знамение за една бъдеща фигура, в която ще се обединят длъжностите на цар и свещеник. Някой ден ще има свещеник, който ще седи на престол! Нещо повече, Захария нарича самия първосвещеник Исус „Отрасъла“ – т.е. Клона от метафората на Исая. Какво означава това?

Исус от Назарет е Клонът

Това предсказание е изказано през 520 г. пр. Хр. Според него името на идващия един ден Клон е „Исус“ – т.е. конкретно става дума за Исус от Назарет.

Според изреченото от Захария пророчество във фигурата на идещия Исус ще се обединят ролите на Цар и Свещеник. Какво са вършели свещениците? От името на хората те са принасяли пред Бога жертви за умилостивение на греховете.  Свещеникът покрива греховете на хората посредством принасяне на жертва. Именно в този смисъл идещият Клон „Исус“ ще принесе жертва, така че Господ „да премахне беззаконието от тази земя в един ден“ – денят, в който Исус принася Себе си в жертва.

Исус от Назарет е добре позната личност и извън новозаветните евангелия. Юдейският Талмуд, Йосиф Флавий и редица други историци – както добронамерени, така и недобронамерени – пишат за Него, като неизменно го наричат или „Исус“, или „Христос“. Неговото име не е измислено от четиримата евангелисти. Цели петстотин години по-рано пророк Захария е предрекъл това име.

Исус е потомък на „Есеевия пън“, тъй като и Есей, и Давид се явяват негови предци. Исус притежава мъдрост и разум в такава степен, че значително се отличава от всички други. Неговото благоразумие, проникновение и спокойствие на мисълта до ден днешен впечатляват както критиците Му, така и последователите Му. Неговата сила, изразена чрез описаните в евангелията чудеса, е безспорна. Човек може да избере да не вярва в тях, но не е възможно да ги игнорира. Исус отговаря на изискването да притежава изключителна мъдрост и сила – такива, за които е предсказал пророк Исая за идещия след време Клон.

Замислете се за живота на Исус от Назарет. Със сигурност Той е дошъл с претенциите, че е Царят. Именно такова е значението на титлата „Христос“. През живота си на земята Той обаче извършва и свещеническа роля. Работата на свещеника е да принася приемливи жертви от името на хората. Смъртта на Исус има особена значимост в това, че представлява един вид принос пред Бога за нас. Неговата смърт е изкупление за греха и вината на всеки човек – а не само за евреина. Беззаконията на земята буквално са били премахнати „за един ден“, както предсказва пророк Захария – в деня, когато Исус умира и заплаща за всички грехове. Чрез своята смърт Той изпълнява всички изисквания за ролята на Свещеник, като именно по тази причина историята го познава като „Христос“ – т.е. Царят. В себе си Той действително съчетава и двете роли. Клонът, който преди толкова векове Давид е нарекъл „Христос“ е именно този Свещеник-Цар. А неговото име е предсказано 500 години преди раждането му от пророк Захария.

Отброяването започва още в началото

Вече говорихме за това, как човекът опорочава и изгубва образа, с който е бил създаден в самото начало. Според Библията Бог има конкретен план, за който научаваме от едно впечатляващо обещание, дадено в зората на човешката история.

Библията всъщност е библиотека

Нека първо разгледаме някои факти за Библията. Тя представлява сбор от книги, написани от множество автори. Съставянето им от първата до последната отнема период от около 1500 години. Това превръща Библията по-скоро в библиотека от книги и определено я отличава от всички други велики литературни творби в човешката история. Ако тя бе написана от един автор или от група хора, които се познават и работят заедно, единството в нейното съдържание нямаше да бъде толкова изненадващо. Хората, които са я написали, обаче са разделени във времето на стотици, дори хиляди години един от другиго. Те произлизат от различни държави, говорят на няколко езика, имат различно социално положение в обществото. Посланията им обаче са не само тясно свързани помежду си, но и намират подкрепа от многобройни исторически източници извън Библията. Най-старите копия на старозаветните книги (тези, писани преди идването на Христос), които са съхранени до ден днешен, датират от около 200 г. пр. Хр. Съществуващите копия на Новия завет са от периода около 125 г. сл. Хр.

Обещаното благовестие още от Градината

Още в началните страници на Библията виждаме пример как тя предсказва бъдещето. Въпреки че става дума за началото на историята, книгата е писана с разбиране за края ѝ. Бог се обръща към Сатана (който по това време е възприел формата на змия) с едно загадъчно обещание, отнасящо се за Грехопадението на човека.

Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти смаже главата, а ти ще му нараняваш петата. (Битие 3:15)

Виждаме, че това са пророчески думи, тъй като частицата „ще“ е за бъдеще време. Споменават се пет различни участници:

  1. Говорещият е самият Бог.
  2. Думите са отправени към змията (Сатана).
  3. Споменава се жената.
  4. Споменава се потомството на жената.
  5. Споменава се потомството на змията (Сатана).

Обещанието предсказва какви ще бъдат взаимоотношенията между тези участници в бъдещето. Показва ги схемата по-долу:

Отношения между участниците в обещанието.
Отношения между участниците в обещанието

Не се уточнява коя е „жената“, но се казва, че и тя, и Сатана ще имат „потомство“. Между жената и змията ще съществува „вражда“. И по същия начин между наследниците им ще съществува вражда. Сатана ще „наранява петата“ на бъдещия потомък на жената, а той на свой ред „ще смаже главата“ на Сатана.

Кой е въпросният потомък? Конкретна личност

Направихме някои наблюдения и е време да пристъпим към изводи. Очевидно според това пророчество „потомството“ на жената е конкретна личност. Не е нито група хора, нито неодушевен предмет. Не е нито философия, нито учение, нито политическа система, нито някаква религия. Ако зависеше от нас, ние вероятно бихме избрали някое от тези неща, понеже обикновено си представяме, че покварата и корупцията могат да се преборят само с помощта на обществени и религиозни системи. Бог обаче е имал нещо съвършено различно предвид. В пророчеството се говори за конкретна фигура. Именно той ще смаже главата на Сатана.

Обърнете внимание какво не се казва. Бог не казва, че въпросният потомък ще дойде от жената и от мъжа. Това ще бъде потомък единствено на жената. Подобно твърдение е изключително необичайна, понеже в описанието на родословните дървета Библията цитира предимно мъжки имена – на бащи и на синове. Някои хора твърдят, че Библията е „сексистка“ книга, понеже насочва вниманието най-вече към герои от мъжки пол. В този случай обаче не е така. Обещанието не говори за потомък, който да произлиза от някой мъж. В него се споменава единствено жената, без да се говори за мъж.

Векове по-късно един пророк доразвива това обещание

Стотици години след това обещание един пророк записва следното на страниците на Стария завет:

Господ ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачене и ще роди син. И ще го нарече Емануил, което означава „Бог с нас“. (Исая 7:14; 750 г. пр. Хр.)

Повече от седем столетия след изричането на тези думи от пророк Исая се ражда и Исус. Според Новия завет неговата майка е била девствена – и с това се е изпълнило предсказанието на Исая. Дали обаче за Исус е ставало дума и в онова първо пророчество, дадено още в зората на човешката история? Неговата поява отговаря на всичко, казано по-горе – че ще бъде един потомък, че ще е личност и че ще бъде наследник само на жена. Като имаме предвид всичко това, думите на Бога в Битие 3:15 не са толкова загадъчни.

„Ще ти нарани петата“?

Какво означават думите, че Сатана „ще наранява петата“ на потомъка? Една година работих в джунглите на Камерун. Налагаше се в лепкавата жега всички да носим дебели гумени ботуши, защото във високите треви често се криеха змии, които атакуват ходилата (петите), а ухапването им е смъртоносно. След подобно преживяване тези думи придобиват по-голяма ясното. Бъдещият потомък на жената ще смаже Сатана (змията), но с цената на собствения си живот. Тази картина предвещава победата, извоювана чрез саможертвата на Христос.

„Жената“ – двойно значение на думата?

И така, ако обещанието, което е дадено още в началото, се отнася за Исус Христос, тогава „жената“ би следвало да е девицата, която става негова майка – Мария. Има обаче и второ значение. Забележете как един друг старозаветен пророк се обръща към израилевия народ:

О, Израил… аз ще те сгодя за Себе Си до века, и ще те сгодя за Себе Си в правда и в правосъдие, и в милост и в милосърдие. Ще те сгодя за Себе Си в истина и ти ще познаеш Господа. (Осия 2:19-20; 800 г. пр. Хр.)

Библията нарича Израил „съпругата на Господ“. Последната книга на Новия завет описва тежък сблъсък между тази жена и нейния неприятел.

Голямо знамение се яви на небето: жена… с корона от дванадесет звезди. Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

И друго знамение се яви на небето: голям червен змей, който… застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди.

И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга…

Големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят, хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него…

Когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете… Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство… (Откровение 12 гл.; 90 г. сл. Хр.)

По майчино потекло Исус Христос има еврейски произход. Тоест той е едновременно потомък на жената Мария и на „жената“ Израил. Обещанието се сбъдва и в двата случая. Древната змия (Сатана) враждува срещу „жената“ Израил, като ѝ обявява война. Това хвърля светлина върху причината за огромните страдания, през които минава този древен народ през вековната си история – страдания предсказани още в самото начало.

А потомъкът на змията?

Кой обаче е потомъкът на Сатана? Според последната книга в Библията, много страници и хиляди години след обещанието в книгата Битие, се говори за друга личност, която предстои да се появи. Обърнете внимание на описанието:

Звярът, който си видял, беше и го няма. Скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители – всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света – ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, и пак ще дойде.
Тук е нужен разум, който има мъдрост…
(Откровение 17:8-9; записано от апостол Йоан ок. 90 г. сл. Хр.)

Тук се описва конфликт между потомъка на жената и потомъка на Сатана. Тази вражда за първи път се предсказва в самото начало на Библията – в книгата Битие. Подробностите се осъществяват столетия по-късно. Отброяването между последния сблъсък между Сатана и Бога е започнало още в онази древна Градина. В центъра на цялата история на човека всъщност винаги е била личността на Христос.